Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.03.2014 19:38 - Кога, защо и как „Хрушчов подари Крим на Украйна” - І част
Автор: ykpaina Категория: Политика   
Прочетен: 4182 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 18.05.2016 10:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Документите и историческите факти развенчават мита за „прекрасния подарък”.

 

Превод от украински

"Подаръкът на Хрушчов". Как Украйна възстановяваше Крим


...
...

Съзнателно няма да използваме авторитетни източници – решихме да погледнем проблема отвътре, тоест от територията на самия Крим. За целта трябваше да се задълбочим в изследването на регионалната статистика и на кримската преса, излизала в навечерието на предаването на областта /до май 1954г. днешната Автономна република Крим се нарича „Кримска област” – бел. ykpaina/, тоест през цялата 1953 година и от началото на следващата 1954 до май месец.

 След като изследвахме тези източници, стигнахме до извода, че корените на решението за предаването на Кримска област от състава на РСФСР /Руска съветска федеративна социалистическа република/ в състава на Украинската ССР /съветска социалистическа република/ трябва да бъдат търсени в трагичната за полуострова 1944 година.

 За Крим Великата отечествена война завършва през пролетта на 1944 г. Безспорен е фактът, че през периода 1941-1944 г. народното стопанство понася огромни загуби, тъй като през полуострова на два пъти преминават разрушителните вълни на войната.

Разрушенията след войната както в Крим, така и в другите региони на Украйна, в Беларус и в окупираните области на Русия не се различават съществено. Всички те дълго време не са успявали да достигнат предвоенното ниво на производство. Но в Крим икономическата и социална ситуация в следвоенните години се оказва изключително сложна, дори  катастрофична.

 До голяма степен икономическата криза, особено в сферата на селското стопанство, тук е причинена от депортацията на кримскотатарския народ, гърците, арменците, чехите и българите. А през първите дни на войната от Крим са изселени и над 50 хиляди немци, които са живеели там още от времето на Екатерина II.

Така общият брой на изселените от Крим достига почти 300 хиляди. Като се вземе предвид и това, че възрастните мъже са воювали по фронтовете и много от тях са загинали, след депортацията на кримските татари и другите национални малцинства полуостровът фактически обезлюдява.

Според официалната статистика през годините на войната населението на Крим намалява наполовина и след изселването на националните малцинства е около 500 хиляди.

Образно казано, всички следвоенни жители на Крим е можело да се съберат на територията на съвременните градове Симферопол и Феодосия.

 Още първите дни и месеци след освобождаването на Крим от фашистката окупация показват, че селското стопанство, занемарено по време на войната, е понесло огромни загуби. Сталинско-бериевските опричници сякаш нарочно организират изселването на кримските татари /18-20 май 1944 г./ по време на пролетните селскостопански работи, от които зависи бъдещата реколта.

В повечето кримски села през същото лято няма кой да събира мизерната реколта. Само бездомни кучета и котки обикалят ужасяващо безлюдните, унищожени и разграбени татарски селища.

 С първата вълна преселници от дълбоката провинция на Русия не са постигнати желаните резултати. Хората от гористите руски местности трудно се приспособяват и не могат да се адаптират към степните условия или планинските местности в Крим.

Още по-трудно за преселниците е отглеждането на специфичните  земеделски култури. Овощни градини, лозя, ефирномаслени растения, тютюн, технически култури, дори царевица мнозина от руските преселници виждат за пръв път в живота си.

Ако през 1940 година посевните площи в Крим са 987,4 хиляди хектара, то през 1950 г. те са намалели почти със 100 хиляди (881,9 хил. ха).
...

Разруха цари и в такива водещи отрасли на кримската икономика като овощарството, лозарството и винопроизводството.

През 1950 г. овощните градини във всички категории стопанства са 20 хиляди хектара, като са намалели с 6 хил. ха в сравнение с 1940 г.

В дворовете овощните дървета са били изсичани заради непосилните данъци, въведени от бащицата Сталин, а в колхозите и совхозите са ги използвали за дърва за огрев.

 Още по-печална картина на състоянието на кримското селско стопанство през следвоенните години се разкрива при изучаването на официалните статистически данни за добивите на водещите култури. 
...

През 1913 година зърнената реколта в Крим е 11,2 ц/ха /центнер/хектар, 1 центнер = 100 кг/, през 1940 г. – 10,7, а през 1950 г. – 3,9 ц/ха.
...

Още преди революцията кримските селяни в условията на  сухата степ събират по 5 ц/ха слънчоглед. През 1940 г., в условията на колхозно-совхозното стопанство, този показател се повишава едва до 5,8 ц/ха. А през 1950 г. реколтата от слънчоглед в Крим е 1,7 ц/ха.

 В сравнение с предвоенния период около два пъти намалява реколтата от тютюневите плантации (от 7 ц/ха на 3,3 ц/ха), картофите (от 68 ц/ха на 35 ц/ха), зеленчуците (з 120 ц/ха на 61 ц/ха) и 2,5 пъти – гроздето (от 26,1 ц/ха на 11,5 ц/ха). /сравненията са между 1940 г. и 1950 г./
...

Почти с 50 хиляди е намалял броят на кравите (121,2 хил. през 1940 г. и 86,3 хиляди през 1950 г.), свинете са намалели от 127 хиляди до 84,3 хиляди, овцете и козите – от 961,4 хиляди до 556,7 хиляди.

След войната Кримска област не изпълнява държавните поръчки за всички видове селскостопанска продукция. През 1950 година, сравнено с  1940 г., Крим съкращава продажбата на зърно около 5 пъти (от 425,7 хиляди тона през 1940 г. на 92,9 хиляди тона през 1950 г.), на тютюн – около 3 пъти (от 5,9 на 1,8 хил. тона), на зеленчуци – 2 пъти (от 60,3 на 31,1 хил. тона), картофи – повече от 5 пъти (от 22,7 на 4 хил. тона), ефирномаслени култури – около 5 пъти (от 9,1 на 1,8 хил. тона), грозде – почти 2 пъти (от 9,8 на 6,5 хил. тона)...
...

За да не ни обвинят потенциалните опоненти, че преувеличаваме стопанските проблеми на Крим, ще се опитаме да видим състоянието на икономиката в региона през следвоенния период с очите на самите жители на областта.... на страниците на „Кримска правда” – органа на Кримския областен комитет на КПСС /Комунистическата партия на Съветския съюз/.



Няма да анализираме целия период, а ще се концентрираме върху 1953 година... в навечерието на преминаването на областта в състава на Украйна.
...

„В совхоз „Слънчева долина” са събрали грозде само по 16,1 ц/ха, докато преди войната са отглеждали по 60 ц/ха.... В стопанството агротехниката е на ниско ниво. На площ от 316 ха междуредията на плантациите изобщо не са обработвани. Старите безсистемни насаждения изобщо не се обработват” („Кримска правда” от 7 юни 1953 г.).

До войната лозята в района на гр. Алушта се славят с високи реколти и осигуряват със суровина производството на уникални маркови вина. Въпреки това за десетте следвоенни години новите стопани така и не успяват да възродят този отрасъл... Както съобщават кореспондентите на „Кримска правда ” Г. Тетенков и В. Дюнин, даже във фирмените магазини не могат да се намерят марковите вина „Слънчева долина”, „Судак”, „Кагор”, „Ташли”
.
...

На 14 август 1953 г. на първа страница на „Кримска правда” в анализ на състоянието на зеленчукопроизводството четем:

„Градините са покрити с бурени, не се окопават и не се поливат своевременно. Произведените в колхозите и совхозите ранни зеленчуци са смешно малко. Масовата беритба и предаването на зеленчуците са започнали едва през юни.

В края на 1953 г. в Крим има само шест оранжерии. През април 1953 г. областният изпълнителен комитет приема постановление за строителството на оранжерии в Алуштински, Бахчисарайски, Евпаторийски, Зуйски, Сакски и Старокримски район. Но това постановление така си и остава неизпълнено.”

 Как областната партийна организация оценява състоянието на селското стопанство в областта през първите следвоенни години? Каква е нейната роля във възраждането на отрасъла?

Ако оценяваме дейността на партийните и стопански органи според крайния резултат,  трябва да се признае, че по онова време приносът на „ръководната и направляваща сила” във възстановяването на селското стопанство е бил доста малък, а дейността ѝ – нискоефективна. Безперспективна се оказва стратегията на областното ръководство за подновяване на трудовите ресурси на региона единствено за сметка на преселници от Русия. Още тогава, когато Крим е още в състава на РСФСР, става ясно, че в този доста сложен и капризен природно-климатичен регион могат да се асимилират само хора със степна земеделска култура.
...

 Вестник „Кримска правда” на 12 януари 1954 г. – още преди предаването на Крим на Украйна – пише:

„ През късната есен на 1952 година в колхоз „Калинин” в Зуйски район пристигнаха преселници – 86 семейства, всичките от Украйна, от Чернигивска област. Дълго в колхоза не вървеше животновъдството. Нямаше помещения и храна за животните, трудовата дисциплина във фермата беше много ниска. Трябваха решителни мерки.”

Най-решителната мярка, както се оказва, е преселването в Крим на трудолюбиви украински селяни.

„За две години – пише кореспондентът на вестника И. Поляков, – в колхоза са предадени в експлоатация свинарник и телчарник – всеки за 100 глави, и краварник за 120 глави”. „Сега краварниците в колхоза – пише с възторг кореспондентът, – са едни светли и топли сгради.”

За съжаление, картината не е така идилична във всички ферми и не във всяко кримско село се преселват стотици украински селски семейства. Този процес значително се разширява през пролетта на  1954 г. и продължава през 60-те 70-те години.

 Ако трябва да бъдем обективни, въпросът за промяната на административния статус на Кримска област е бил обоснован идеологически и икономически на септемврийския пленум на ЦК на КПСС през 1953 г., посветен на проблемите на селското стопанство. На пленума задълбочен доклад за отрасъла  изнася безспорният специалист в тази област Никита Хрушчов.

Тогава той е избран за първи секретар на ЦК на КПСС, Г. М. Маленков остава председател на Президиума на ЦК и председател на Министерския съвет.

ЦК на Кримския областен комитет на КПСС реагира на решенията на септемврийския пленум едва в края на октомври, тоест почти след месец и половина.

Събранието на партийния и стопански актив в Крим се провежда, така да се каже, по домашному – без сериозен анализ на състоянието на селското стопанство, без търсене на виновните и подлагането им на критика.

Главният докладчик – първият секретар П.И. Титов, който и в качеството си на специалист отговаря за отрасъла, доста лоялно критикува ръководните кадри в областния комитет и районните комитети на КПСС за недостатъчната им ръководна роля в селското стопанство. Ораторите, предимно секретари на районните комитети, поставят ударението преди всичко на грешките на обласното управление на селското стопанство, ръководствата на МТС /машино-тракторни станции/ и водните стопанства.

Никой не критикува главните ръководители на областта.

Това самоуспокоение на кримското ръководство е възприето с недоволство от първия секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов, който познава добре ситуацията в Крим – официалната статистика и многобройните жалби потвърждават, че няма място за спокойствие. Може би точно това предизвиква тайната му визита в Крим през късната есен на 1953 година.

Тази визита нито веднъж не е спомената в тогавашната всезнаеща кримска преса. Само спомените на Алексей Аджубей, зетя на Хрушчов, който съпровожда първия секретар в това пътуване с инспекция в Крим, потвърждават реалността на този факт.

 

 В началото на 90-те години, когато разпалваните от Москва сепаратистки страсти достигнаха апогея си, а Крим стана ябълка на раздора между Украйна и Русия, имаше опит известния журналист Алексей Аджубей да бъде използван от шовинистични сили за обосноваване на измислиците за „хрушчовския подарък на Украйна”.

По тяхна поръчка в списание „Новое время”, № 6/1992 г. той публикува статия с тенденциозното заглавие „Как Хрушчов даде Крим на Украйна”. Същевременно опитният журналист слага и подзаглавие – „Спомени по зададена тема”.

Според мен с тази публикация Алексей Аджубей прави мечешка услуга на поръчителите, тъй като в нея фактически потвърждава, че в икономически аспект предаването на Крим е било крайно наложително. Описаната от него кримска действителност през 1953 година просто поразява със своята безнадеждност.

По думите на Аджубей, Хрушчов е бил най-шашнат, развълнуван и възмутен от кресливите тълпи руски преселници, които нападнали колата на първия секретар. Хората се оплаквали от непоносимите условия на живот, лошите жилища, недостига на хранителни продукти, настоявали да им бъде оказана помощ.

„Аз сега така пиша: пристигнали в Крим – отбелязва Аджубей, – а те крещяха: „Нас ни докараха насила”. От тълпата се донасяха и съвсем истерични викове: „Тук картофи не растат, зелето вехне”. И изведнъж съвсем тъжното: „Изядоха ни дървениците”.

„Защо сте дошли в Крим?” – питаше ги Хрушчов. – И тълпата закрещя: „Излъгаха ни!”.

Както свидетелства Алексей Аджубей, още същия ден Хрушчов спешно заминава за Киев. Веднага след пристигането той има в Мариинския дворец дълъг разговор с ръководството на републиката. Главна тема на разговора е кримският въпрос и неприятните впечатления от пътуването.

Използвайки огромния си авторитет сред киевското ръководство, Никита Сергеевич уговаря украинците да подпомогнат възраждането на кримските земи. Той убеждава: „Там трябват южняци, които обичат градинки, царевица, а не картофи”.

Безспорно, предаването на Кримска област от състава на РСФСР в УССР е колективно решение на висшето ръководство на партията и на правителството на СССР. Без участието на старата сталинска гвардия – Маленков, Молотов, Каганович, Ворошилов, Булганин – то не би могло да бъде осъществено.

 По това време позициите на Хрушчов в партията и държавата все още не са толкова силни, за да може самостоятелно да решава съдбата на такъв стратегически важен регион като Крим. И затова напъните на някои росийски политици и местни кримски сепаратисти да прехвърлят отговорността на Никита Хрушчов, от научна гледна точка са конюнктурно-спекулативни и не подлежат на никаква критика.

Не съществува нито един документ, който да потвърждава решаващата роля на Хрушчов в решаването на кримския въпрос през 1954 година, а още повече – негов стремеж да направи някаква услуга на Украйна. Всичко това са брутални шовинистични измислици.

Като човек добре запознат със селското стопанство и отговарящ за него, той наистина би могъл да предложи пътища за изхода на Крим от икономическата криза. В Кремъл са знаели много добре за тясната интеграция на Крим в икономиката на Украйна.

ІІ част - снимки, документи




Гласувай:
5
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ykpaina
Категория: Други
Прочетен: 771575
Постинги: 701
Коментари: 146
Гласове: 2516
Блогрол
1. ТV онлайн - Украйна
2. Радио онлайн - Украйна
3. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с немски субтитри
4. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с английски субтитри
5. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с руски субтитри
6. Кога, защо и как „Хрушчов подари Крим на Украйна”
7. СТОПФЕЙК - САЙТ ЗА РУСКАТА ПРОПАГАНДНА МАШИНА И ТОТАЛНОТО РАЗМИНАВАНЕ С ИСТИНАТА
8. Физиономията на руSSкия фашизъм
9. ТОП ФАКТИ за руските ЛЪЖИ за Украйна
10. РУСИЯ - ИЗНОСИТЕЛ НА ТЕРОРИЗЪМ
11. ПОДАРЪК ЗА РАШИСТИ
12. Обикновените зомбита. Как действа лъжата
13. InformNapalm
14. ФСБ в Украйна
15. Първият украински Майдан - „Революцията върху гранита”
16. УКРАИНА 2015 - пропагандистки филм от 2012 (!) година, който показва война на територията на Украйна (в случай, че се ориентира към ЕС и НАТО, а не към Евразийския съюз)
17. ФИЛМ: КРИМИНАЛНАТА ОКУПАЦИЯ НА УКРАЙНА - Криминальная оккупация. Янукович и его банда.