„Украинска правда“ твърди, че лично Борис Ложкин – председател на администрацията на президента координира търсенето на подходящи кандидатури сред чужденците, а президентската партия е наела голяма компания, която се занимава с подбор на топ-мениджъри.

Въпреки, че идеята на президента се харесва на мнозина, то поне засега тя е неосъществима поради ред причини. Първата – според законите на Украйна министърът трябва да бъде украински гражданин. Законът може да се измени разбира се, но това изисква време и явно обявената дата – 2 декември няма да бъде спазена.

Второ, според законите на Украйна президентът внася в парламента за утвърждаване само министъра на отбраната и на външните работи, генералния прокурор и председателя на СБУ. Всички останали кандидатури внася премиер министърът по предложение на коалицията. В сегашната Рада коалицията се състои от 302 депутати – членовете на 5 партии от общо 6-те в парламента и мажоритарни депутати, които са разпределени в 5 фракции - фракцията на „Блок на Петро Порошенко“ (най-голямата с 146 депутата), „Народен фронт“ (фракцията на премиера Яценюк, в която влизат 83 депутата), „Самопомощ“ (32 депутата), „Радикална партия на Олег Ляшко“ (22) и „Баткившчина“ на Юлия Тимошенко (19). Всяка от тези фракции има свои амбиции и свои предложения за министри и заместник-министри. Да не забравяме, че заради премиер министъра Яценюк в предишния кабинет бяха уволнени двама министри – здравният министър Олег Мусий и министърът на икономическото развитие и търговия Павло Шеремета. Причината за уволнението на първия, според Арсений Яценюк, е протакането на процедурата за закупуване на лекарства (заедно с Мусий е уволнен и истинският виновник за това протакане – заместник-министъра Руслан Салютин), а министърът на икономиката сам написа молба си за напускане, след като без негово съгласие му беше назначен заместник. И двамата министри обвиняват Яценюк, че не им е позволил да съставят сами екипите си в министерствата, а с назначаването на свои хора за заместник-министри Яценюк фактически е саботирал работата в институциите.
На този фон е неизвестно какви пълномощия ще бъдат дадени на новите министри за изграждане на работещи структури в министерствата и как членовете на коалицията ще преглътнат, че най-лакомите парчета от „баницата“ (а Порошенко предлага целият икономически блок да бъде даден на чужденци) ще бъдат разпределени без тяхно участие. От своя страна  Петро Порошенко до последно ще използва фракцията си за налагане на своите кандидатури, за да уравновеси силите в бъдещия кабинет наЯценюк.

Трето, заплатата на сегашните министри е 5000 гривни (малко повече от 250 евро). Явно, че нито топ-мениджърите, нито чуждестранните граждани ще се съгласят да работят за такава сума. Не е известно за сметка на какво министрите и заместниците им ще получават европейски доходи (едва ли алтруизмът фигурира сред изискванията за постовете), но тогава ще трябва да бъдат увеличени заплатите и на останалите министри-аборигени, а и на депутатите, които ще гласуват за кандидатите в новия кабинет, а след това и за техните законопроекти (в момента заплатата на депутат във Върховната рада е малко повече от 300 евро). Още повече, че новото Антикорупционно бюро стриктно ще следи доходите и разходите на първите лица в държавата и в интерес на всички е политиците най-накрая да спрат да си играят на популизъм и да гласуват за заплати, които ще оградят министри и депутати от съблазните.

Дали властите в Украйна ще престъпят през своите амбиции и ще стигнат до консенсус относно кандидат-министрите ще разберем много скоро. Едва ли украинците ще имат втори шанс да започнат истински реформи в държавата и да докажат, че многочислените жертви през последната година не са били напразни.

София Мартинюк, Киев

УКРАЙНА ДНЕС