Писателите и философите по-добре от останалите умеят да надникнат в бъдещето. Без да владеят прийомите на социологията, те по-добре от всеки изследовател могат да разберат настроенията на обществото. Може би защото не се отдалечават много от понякога спокойната, понякога кипяща, понякога страдаща общност с име „народ“.

 Успяхме да поговорим с Оксана Забужко за изминалата година и за бъдещето на Украйна.

- Оксана, какво е бъдещето на нашата страна?

- Нашето бъдеще… Нали знаете как се пее в песента: „Жестоки години минават в борба за страната свободна, след тях идват други, изпълнени също с несгоди“. Не мога да предрека, че всичко ще мине гладко и бързо и ще победим. Ние тъкмо навлязохме в период на турбулентност и не трябва да се приспиваме с надеждата за една близка стабилност.

Демонтажът на Русия едва започна. Русия претърпя неуспех през първата фаза, но сериозната криза предстои през 2015 г. Отдавна казвам, че до 2020 г. картата на света ще изглежда съвсем различно. Окончателният демонтаж на СССР тепърва предстои, но досега той беше забавян изкуствено чрез деликатно преплитане на интересите на някакви невидими сили.

Предстои ни да станем свидетели на грандиозна историческа драма – завършек на един 100-годишен или дори 500-годишен цикъл. Но докато това не стане, е инфантилно да твърдим, че всичко ще бъде наред, и да се настройваме да празнуваме.

Ние всички трябва да осъзнаем, че тази война – като цяло война на цивилизации – едва сега започва. И ако познаваме историята през последните 100 години, можем да се радваме, че всичко протича по най-милосърдния сценарий в сравнение с това, което би могло да бъде.
 

Засега устояхме. Спечелихме първия рунд, но ще има и следващ. Всъщност ние дори не си представяме мащабите на гнилото и подло проникване на руското в украинските мозъци, портфейли, пазари, икономика. Това е едно многогодишно загнояване и когато тази гной започне да изтича, мнозина от нас ги очаква прозрение. Ако просто я спрем, ако затворим раната, за да не изтича гнойта – това означава да консервираме проблема за няколко поколения напред.

Тази ресурсна империя е нежизнеспособна, тя не подлежи на реформиране. Нефтът и газът никога не са имали такава ценност и всичко, за което им стигна акълът, е да купуват политици в различни страни и да превърнат страната си в развалина. И в този стил да донесат разруха и на нас. Това е случай, в който цяла една страна има нужда от психиатър.

Нека да разберем това и да осъзнаем цялата сериозност и отговорност. Трябва да престанем да бъдем донор на Русия.

- С какви думи бихте описали изминаващата година?

 - Тази година беше за нас година на огромни и страшни изпитания, на едно голямо рестартиране. Преломна година. Година на равносметки, на преоценки, на огромна и тежка работа… Чиста година.

Въпросът не е само в сюжета – как съм спасявала родината, какви книги съм издала – това е сюжет за мемоари. Имам чувството, че стана някаква корекция на мащаба на целия живот. От ретроспективна гледна точка целият ми живот е протичал така, сякаш съдбата ме е подготвяла за това изпитание.
 

- Веднага ли разбрахте в какво ще прерасне Майданът?

- На 30 ноември ми се обаждаха западни журналисти, питаха: „Какво става?“. Писах им: „Война“. Ясно виждах, че Путин е дошъл да вземе реванш, че се разиграва много лош сценарий.

Почти година се оголваха слой след слой като люспи на лук. Никога не знаеш как ще издържиш едно изпитание, докато то не премине. И аз имах моменти на вътрешна паника, когато ми се струваше, че страната не функционира. Гледаш с надежда ту към бивши президенти, ту към олигарси.

В крайна сметка бях впечатлена колко много праведници има в страната ни. Колко праведници трябваха, за да запази Бог един град? А колко трябват, за да запази Бог цяла една страна? Като се има предвид системното развращаване на хората чрез медиите, сериалите, долнопробната музика и развлечения – нивото на моралната устойчивост и съпротивление на нашите хора се оказа невероятно високо в цялата страна.

Защо Христос е избирал апостолите измежду обикновените хора? Защо не е избирал разбиращи интелигенти, а обикновени неграмотни хора? На определено ниво на деградация (дори ако става дума за деморализацията на римското общество) не трябва да се разчита само на разбирането, на прослойката на културните хора с интелектуална рефлексия.

Трябва да се опираме на това, което се нарича душевна чистота. Моралният рефлекс на нашия народ оцеля, компасът му продължава да работи и това, че устояхме е истинско чудо.
...
...
...

Още + снимки