На 24 януари ръководителят на ДНР Александър Захарченко обяви за започващо настъпление на сепаратистите към гр. Мариупол, който се намира в южната част на Донецка област. Същият ден източните райони на града бяха обстреляни от системи за залпов огън „Град”, в резултат на което минимум 27 души загинаха и повече от сто бяха ранени.

„Открита Русия” се свърза с мариуполския граждански активист и доброволец, помагащ на украинската армия Васисуалий Нечипоренко, който разказа какво се случва в града.

– След днешните атаки в социалните мрежи се появяват панически слухове, че  украинската армия напуска Мариупол. Така ли е наистина?

– Що се отнася до армията и доброволческите батальони – няма никакво бягство. Градът ни е до фронтовата линия, тук има много военни, те са по позициите си. Нещо повече: сред гражданите също няма панически настроения. Хората са спокойни и сдържани дори и в сегашната ситуация.

Вече е преодоляна някаква ментална граница. Няма паника, няма бягство. Който е искал да избяга, отдавна е избягал – това са по-малко от един и половина до два процента.


 

Бях на мястото на обстрела, снимах – лежат трупове, хората минават покрай тях. Наблюдава се някаква безсърдечност, човешкият живот се обезценява.

Сега в града разчистват развалините, събират изпочупените стъкла. Стъклата при обстрел са нещо много страшно. Представете си – снаряд от „Град” попада в жилищен блок – да, пробива стената, разрушава няколко апартамента. При това, естествено, тръгва една страхотна ударна вълна, около 70–80 процента от стъклата в блока са долу, на асфалта. Купища изпочупени стъкла.

Горят коли, много коли. Изгоряха няколко площадки за паркиране – огънят се прехвърляше от кола на кола. Според мен изгоряха около двеста – триста коли.

Действат милицията, бърза помощ, парамедиците, Министерството на извънредните ситуации – и искам да кажа, че работят в добра координация помежду си.

– Ръководителят на самопровъзгласената ДНР Александър Захарченко днес обяви, че започва настъпление към Мариупол. Според Вас защо именно Вашият град стана основна цел на това настъпление? Пробиват коридор към Крим?

– Мога да говоря като жител на града и като човек със здрав разум. Като говорим за разум – вие сами можете да погледнете картата и да прецените ситуацията. Планът на Захарченко и неговите поддръжници показва, че те са невменяеми.

За да се пробие някакъв коридор към Крим, трябва да бъдат завладени три области: Донецка, Запорожка и Херсонска. Това няма как да стане. За решаването на една такава задача е необходимо пълноценно, широкомащабно нахлуване на армията на РФ. Никакви сили на така наречените опълченци под каквото и да било прикритие, с каквото и да е финансиране и обезпечаване не са в състояние да направят това.


 

Мисля, че всичко тук се случва с цел дестабилизиране. Терор, терор, терор. Тоест това, което не позволява на Украйна да взаимодейства активно с Америка и Европейския съюз. Освен това се цели да се повлияят, макар и непряко, умовете на онази част от населението, която беше проруски настроена, да й се втълпява: „По-добре да бяхме с Русия, тогава нямаше да стрелят по нас”.

Що се отнася до хората. Нашите хора са много трудни. Да вземем микрорайон „Източен”, който днес беше обстрелян. Там живеят работниците от завода. В Мариупол има предприятие, което дава работа на града (металургичен комбинат „Азовсталь”, който принадлежи на Ринат Ахметов – б. ред.)  – това е и благо, но и тежък кръст и един вид проклятие. На избори тези хора винаги избират едни и същи персони, продажни от главата до петите.

Районът, от който стреляха и който е под контрола на „опълчението”, е слабо населен. Там има само едно Азовско море и границата с Русия. И на тази база се е развил манталитетът, определящ начина на мислене на хората, които живеят там. Това са преди всичко контрабандисти, митничари и рибари бракониери. Можете да си представите същността на техния светоглед. И те се опитват да определят съдбата на цяла една европейска страна.




  

От какво страдаме в града? Ние се опитваме да провеждаме политика, независима от Ахметов, от заводското ръководство, а те априори са проруски. Ние, гражданските активисти и доброволци, искаме да покажем, че всичко това не се е появило едва днес. Това е вследствие на липсата на политика на национална държава. И колкото повече се отдалечим от Русия – толкова по-добре.

Най-общо казано, Русия днес за нас е една голяма черна дупка. И колкото повече се отдалечим от нея, включително и в регионален аспект – толкова по-добре.

– В Мариупол през май вече имаше боеве. Оттогава наблюдава ли се някаква съществена промяна в нагласите на гражданите? Промени ли се пропорцията между проукраински и проруски настроените?

– Да започнем оттам, че онова, което се случи през май, и това, което стана днес, са две коренно различни неща. Това са събития от съвсем различен мащаб. Днес тук има десетки убити, ранените са повече от сто души. Само при един обстрел.

Имаше и втори, не толкова мощен. Беше насочен към блокпостовете на украинската армия. А при първия обстрел пострада пазарът, беше избрано най-уязвимото време – около 8:20–8:30 ч., когато хората си изкарват стоката, товарачите ходят насам-натам, започват да идват купувачи… Точно тогава и удариха.

Аз лично държах в ръцете си фрагмент от реактивен снаряд от „Град”. Там навсякъде се търкалят такива снаряди. Никакво „опълчение” не е в състояние да го направи. С такова оръжие трябва да си обучен да стреляш, а ако някой ги е обучавал и инструктирал, тогава това е някакво двойно йезуитство, това е нещо страшно.


 

Що се отнася до нагласите. Ами те са в една друга сфера на човешкото възприятие – не толкова политическа, колкото интимно-сакрална. Това не е нещо привнесено, то е нещо от категорията на религията, на вярванията. Ако човек вярва в нещо, много е трудно тази негова вяра да бъде разколебана.

Аз например минах, разгледах мястото на обстрела, всичко е очевидно: стреляно е от изток. Но се намират такива, които казват: „Не, стреля украинската армия, специално го направиха, еди-кой си ми каза, еди-кой си е видял”. Ами живеят си хората в един такъв свят, в такава координатна система. Ние вече престанахме да спорим с тях,  да ги убеждаваме. Ей в такава разнородна държава живеем.



ukrainadnes.com

----------------------------------------------------------------------------