Наблюдавайки боевете, които се водят днес в района на донецкото летище, човек си задава един прост въпрос – защо му е всичко това на Владимир Путин?

Защо украинците защитават позициите си на летището е ясно. Дори да се съгласим с често изразяваната гледна точка, че в стратегически смисъл загубата на летището не означава нищо, при всички случаи това е отстъпление от позициите, заемани при подписване на съглашението от Минск.

Но ако врагът може да завземе поредните километри украинска земя, защо на следващия ден да не поиска да навлезе на още няколко километра? Затова съпротивата срещу една нова окупация, контраатаката на силите на АТО – всичко това е, простете патоса ми, защита на Родината. Хората са действали именно така и по никакъв друг начин още от зората на човечеството.

По същия начин бъдещият юдейски цар Давид е излизал на битки с Голиат и по същия начин спартанският цар Леонид е събирал воините си, за да спре превъзхождащия го по сила противник. Действията на украинците на летището и по цялата линия на фронта са просто продължение на тази безкрайна история за доблестта.

За нас е важно да разберем защо окупаторът действа така. Защо Путин хвърля силите си за окупиране на летището, щом този обект наистина няма стратегическо значение? Защо изпраща нови войски на границата ни, за да предотврати освобождението на Донецк и други украински градове от бандитските формирования, тероризиращи местните жители? И защо говори за мир, а едновременно с това изпраща външния си министър в Берлин „за постигане на прогрес“?

Не е много сложно да се отговори на този въпрос. Путин не е пълководец, не е и даже политик. Путин е търгаш.

Нима е трудно да се забележи просто обръщайки се назад, че цялата му политика по отношение на Украйна бе построена именно на търговията и шантажа. Путин ни шантажираше с газ и съвсем не безуспешно.

С Виктор Юшченко се спазари за един буфер под формата на РосУкрЕнерго – буфер, който позволи на газпромовските началници да забогатяват за сметка на Украйна и след оранжевата революция. С Виктор Янукович – за удължаване на срока на базиране на Черноморския флот.

Путин застави Янукович да се откаже от европейската интеграция на Украйна по всякакъв възможен начин. По лошия – като заплаши с дестабилизация на страната и крах на режима. По добрия – като подкупи тогавашния президент по най-елементарен начин с кредит, за който сега ще трябва да плащаме и, както говореха тогава, с лични подкупи под формата на участие на семейните фирми в строителството на мост над Керченския пролив.

А сега се опитайте да си отговорите на следния въпрос: с какво може да търгува днес Путин? Главната му цел не е Украйна, не е даже и възстановяването на империята. Главната му цел е да го признаят за истински „император“, играч, равен по сила на президента на Съединените щати и на лидерите на страните от Европейския съюз.

Не е малко като за лидер на небогата, деградираща страна, която не произвежда нищо, освен суровини, и се намира на границата на икономически колапс. Е, какво трябва да направи тогава Путин, за да започнат да разговарят с него като с равен, за да го допуснат на масата на преговорите, за да разберат, че без него няма да има мир нито в Украйна, нито в постсъветското пространство, нито в Европа като цяло?

Да убива.

На Путин не му остана никаква друга стока, освен смъртта.

Нефтът и газът поевтиняват. Икономика в Русия той така и не създаде, пък и на много от неговите съотечественици, като на ония мързеливци от народните приказки, никога не им е трябвала истинска икономика, изискваща усърден труд и осъзнаване на своето истинско място в света.

Единственото, с което Путин може да накара Обама,  Меркел и останалите да разговарят с него като с равен, е дестабилизацията на страната ни и убийството на украинци. Като при това трябва да се разбере, че ако той види, че с дестабилизация на Украйна няма да изплаши Запада, тогава ще започне да убива още някой друг.

Той през цялото време търси онази болезнена точка, след която те ще се предадат и ще започнат да му се подмазват. Но няма да я намери, защото Западът се ръководи от ценности и целесъобразност. Затова диалогът на Путин със Запада е диалог на глухи.

Впрочем точно затова на Путин не му трябва онази „голяма война“, с която така обичат да ни плашат. Тази война няма да го доведе до масата на преговорите с Обама и няма да му даде възможност да получи Украйна.

А в това, че ще я получи, Путин и така и така не се съмнява, защото вярва, че действията му в Донбас ще доведат до крах на украинската икономика, дестабилизация на страната ни и умора на Запада от Украйна.

И тогава какво? Правилно, ще го поканят на масата за преговори с Обама. Дали ще седне на тази маса или не, поне в някакво качество, зависи от самите нас.

Трябва да разберем, че Путин първоначално изхожда от грешно предположение; че ако не се поддадем на паниката и, стискайки зъби, строим страната си и засилваме отбранителните си способности на свободна територия, то просто ще дочакаме краха ако не на самия руски режим, то на външнополитическия му курс. Този край е въпрос на време. Важно е само сега да не разрушим собствения си дом от страх, че утре ще го разруши търговецът на смърт.

Виталий Портников

ukrainadnes.com