Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.05.2015 08:33 - Отказът от „Новорусия” или тактическата пауза на Путин
Автор: ykpaina Категория: Политика   
Прочетен: 832 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Виталий Портников, украински журналист

Прозвучалите наскоро заявления на политически марионетки за замразяването на проекта „Новорусия” означават, че Путин е решил да запази терористичния анклав в Донбас.

Трябва да сме наясно, че нито Олег Царьов, който се самоопределя като „председател на парламента на Новорусия”, нито „министърът на външните работи на ДНР” Александър Кофман могат по собствена воля да съобщават за закриването на проекта „Новорусия”.
Дори не е необходимо да се констатира този очевиден факт – Новорусия беше отдавна забравена от всички и едва ли много хора даже и в самата Русия са си мислели, че в Кремъл обмислят експанзия в други области на Украйна. Още повече, че в случая с Царьов дори не ставаше дума за експанзия, а просто за обединяване усилията на двете „народни републики”, които засега продължават да настояват, че съществуват. 

Но онези, които са дали на Царьов или Кофман указание да обявят закриването на проекта, живеят в абсолютно различна политическа реалност. Те искат да изпратят сигнал за собственото си миролюбие: виждате ли, ние нямаме намерение да продължаваме настъплението в Украйна и да късаме парчета от нея. Ние даже ликвидираме „проекта”, който трябваше да стане плацдарм за едно такова настъпление.

И това си има своята - съветска - логика.
Съветският съюз също създаваше различни „проекти”, които трябваше да спомогнат  настъплението към съседни страни. Когато през март 1940 година Карелската АССР /автономна съветска социалистическа република/ е превърната в Карело-финска ССР, това е сигнал, че Сталин не се е смирил с резултатите от съветско - финландската война и все още мисли за поглъщането на Финландия, или казано по-просто – за  нейното присъединяване към Карело-финската ССР.
А когато през юли 1956 година Хрушчов – въпреки всички съществуващи в Съветския съюз правни норми – решава да върне на „16-та република” статута на автономия – това означава, че финландците могат да въздъхнат с облегчение – поглъщането на Финландия се отлага до започването на световната революция.

Нещо подобно се случи и сега – може би като резултат от серията интензивни консултации на западните лидери с ръководителите на Русия и Украйна. Москва са отказа – поне през следващите няколко месеца – от поглъщането на Новорусия и от една голяма война в Източна Украйна.

Но това не означава, че тя се е отказала от дестабилизирането на ситуацията в Украйна. Защото плацдармът – окупираните райони на Донбас – остават под неин контрол.

Отказът на Кремъл от Новорусия изобщо не е доказателство за истинско решаване на проблема с окупираните райони на Украйна, напротив – този отказ задълбочава проблема още повече.
Плацдармът за агресия се запазва в настоящия му вид до някой по-подходящ момент.

Когато Хрушчов ликвидира Карело-финската ССР (начело на която, между другото, до последния ден е Ото Куусинен, който ръководи марионетното правителство на създадената от Сталин „ФДР”, така че паралелите с „ДНР” са налице), никой вече и не помни, че Карелската АССР всъщност е била част от Финландия.

И със сигурност никой не е искал да си спомня, че окупираната от СССР по време на „зимната война”  през 1940 година обширна финландска територия с град Виборг, след Втората световна война е отделена от Карело-финската ССР и е предадена на Ленинградска област на РСФСР /Руска съветска федеративна социалистическа република/.
За разлика от предаването на Крим, това става с нарушаване на всички норми на тогавашното съветско законодателство. За останалия свят и дори за самата Финландия това е било Русия – а от тази страна никой никога не е могъл да изисква нито уважение към законите, нито уважение към собствените й  институции. От Русия и тогава, и сега се иска само едно – да не убива извън своите граници.  Ликвидирането на Карело-финската ССР е възприемано именно в такава светлина.

А окупираният Донбас за останалия свят и дори за самата Русия все още е в Украйна. Именно затова отказът от Новорусия изобщо не е доказателство за истинско решаване на проблема с окупираните райони, напротив – този отказ задълбочава проблема още повече. Разбирането, че няма да има никакво разширяване на „териториалното образувание”, създадено на украинска територия след Майдана, изобщо не означава изход от ситуацията.

Изходът е отказ от плацдарма.  Путин би могъл да демонстрира такъв отказ, като съдейства за връщането на окупираните райони под юрисдикцията на Украйна. Но в същото време в Кремъл прекрасно разбират, че щом Украйна си върне контрола над държавната граница, песента на „ДНР” ще бъде изпята. И не е най-важното какво точно ще пише в  украинската конституция относно статута на окупираните райони. Най-важното е, че те вече няма да са окупирани – а значи отново ще се превърнат в това, което бяха до идването на руските войски – едно олигархично феодално владение.

Както бягството на Янукович от Киев не доведе до незабавната демократизация на Украйна и превръщането й в Полша – само олигарсите си върнаха позициите, изгубени по време на дистатурата на семейството /на Янукович/, така и изтеглянето на Путин от Донецк няма да доведе до превръщането на Донбас във Вандея и в инструмент за политически натиск върху Киев – само олигарсите ще си върнат позициите, изгубени по време на окупацията. За това ли се борИ Владимир Владимирович?

Затова предполагам, че Путин засега няма да напусне Донбас. Но и едва ли ще започне да води война, въпреки че има политическа възможност да воюва и без някаква Новорусия – например, за „възстановяване на териториалната цялост на ДНР” – до границите, които бяха преди започването на АТО или дори до границите на Донецка и Луганска области. Политическите възможности са налице, но не разполага с достатъчно ресурси.
И още: една такава война слага кръст на отношенията му със Запада. А ако се съди по готовността му да разговаря с Кери, тези отношения са му повече от необходими.

Така че за Путин на този етап логичната стъпка е да запази „ДНР/ЛНР” със сегашния им статут – не толкова като „самопровъзгласени републики”, колкото като казашки лагер, чийто стопанин  си харчи парите само за екстремистите, а на мирното население изпраща консерви като хуманитарна помощ.

Един такъв статут е по-различен от статута на другите непризнати новообразувания на територията на бившия Съветски съюз, които имат всички атрибути на държавност, включително подпомаган от Русия бюджет.
А за „ДНР” и „ЛНР” нищо такова не се предвижда – докато Кремъл не реши какво да прави с тях – или докато цялата тази фантасмагория не сложи кръст на самата Русия.

........................................................................................................

Междувременно в интернет се появи видео, в което „министърът на външните работи на ДНР” Александър Кофман заявява, че идеята за „Новорусия” не е погребана окончателно и ще бъде реанимирана, когато в Одеса, Харков и други градове „израснат” нови лидери на общественото мнение на мястото на „репресираните от укрофашистите” и избягалите в „ДНР”.

Според него това ще се случи не след 10-20 години, а някъде след половин година.

Обръщението на Кофман се появи в отговор на скандала, който вдигна във ФБ Роман Манекин, „опозиционер” на свободна практика от Москва. Той призова Кофман да бъде уволнен от заеманата длъжност заради проваления проект.





Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ykpaina
Категория: Други
Прочетен: 895105
Постинги: 705
Коментари: 146
Гласове: 2544
Блогрол
1. ТV онлайн - Украйна
2. Радио онлайн - Украйна
3. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с немски субтитри
4. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с английски субтитри
5. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с руски субтитри
6. Кога, защо и как „Хрушчов подари Крим на Украйна”
7. СТОПФЕЙК - САЙТ ЗА РУСКАТА ПРОПАГАНДНА МАШИНА И ТОТАЛНОТО РАЗМИНАВАНЕ С ИСТИНАТА
8. Физиономията на руSSкия фашизъм
9. ТОП ФАКТИ за руските ЛЪЖИ за Украйна
10. РУСИЯ - ИЗНОСИТЕЛ НА ТЕРОРИЗЪМ
11. ПОДАРЪК ЗА РАШИСТИ
12. Обикновените зомбита. Как действа лъжата
13. InformNapalm
14. ФСБ в Украйна
15. Първият украински Майдан - „Революцията върху гранита”
16. УКРАИНА 2015 - пропагандистки филм от 2012 (!) година, който показва война на територията на Украйна (в случай, че се ориентира към ЕС и НАТО, а не към Евразийския съюз)
17. ФИЛМ: КРИМИНАЛНАТА ОКУПАЦИЯ НА УКРАЙНА - Криминальная оккупация. Янукович и его банда.