Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.05.2015 16:32 - Малодушието като позиция
Автор: ykpaina Категория: Политика   
Прочетен: 1230 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 30.05.2015 16:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 imageПавел Казарин, Симферопол, Крым.Реалии

 

Украинската армия ли е на територията на Русия или руската армия е на територията на Украйна?
Отговорът на този въпрос подрежда всички неща по местата им.

Хората имат една особеност  – да виждат следствията, но да не виждат причините. Тя е присъща главно на онези, които са свикнали да мислят, че жертвата и агресорът носят еднаква отговорност.

През последната година доста често срещам хора, които претендират да са „над схватката“.
Обикновено тяхната логика се свежда до това, че Украйна не се различава много от Русия. Защото нали, в едната страна славят Сталин, a в другата – УПА; хората загиват не само от руски снаряди, но и от украински; в Русия те пребиват за жълто-син флаг, а в Украйна – за георгиевска лента.
И като рефрен звучи, че всички имат нужда от мир.

Това е една много удобна логика. Тя позволява да носиш бели одежди, да се занимаваш с абстрактен „толстоизъм“ и да претендираш за универсално миролюбие.

Тези хора ги проверявам само с един обикновен въпрос.

Украинската армия ли е на територията на Русия или руската армия е на територията на Украйна?

Отговорът на този въпрос подрежда всички неща по местата им.

Защото е безсмислено да се сравняват медиите на страната-агресор и страната-жертва и да се открива пропаганда от двете страни на границата. Войната има своята жестока логика –невъзможно е да участваш в нея, без да си свалиш белите ръкавици. Във всеки конфликт винаги има загуби от „приятелски огън“; снарядите падат не само на вражеските позиции, но и в жилищни райони; от грабежи и подкупи на контролно-пропускателните пунктове не е застрахована нито една армия в света. И единственият етичен маркер се свежда до това кой първи е извел армията си от казармите и я е качил на танковете.

В Сталинград, например, мирното население е загивало не само от германските бомбардировки, но и по време на съветската артилерийска подготовка. Защото килограмите желязо не винаги летят натам, където е било предвидено.
Но общото мнение е, че жертвите сред мирното население лежат на съвестта на Вермахта. Защото именно германските войници пресичат държавната граница на 22 юни.

Можем колкото си искаме да критикуваме информационната политика на Киев, но това не я уеднаквява с информационната политика на Москва.
Можем колкото си искаме да пишем, че Върховната рада приема абсурдни законопроекти, но нито един от тях не позволява на Киев да изпрати войски на територията на съседна държава.
Затова пък прекрасно си спомням как преди една година двете камари на руския парламент предоставиха такова право на руския президент.

И няма смисъл да се обсъжда, че след това са оттеглили това свое разрешение.
Защото войната започна дори не в момента, когато прозвучаха първите изстрели в Донбас, а в момента, когато руската армия се появи по улиците в Крим.

Онези, които обичат да казват, че не е потвърдено официално присъствието на руските войници в Донбас, забравят, че те са на полуострова. Дори и ако всичко беше свършило дотам – сама по себе си „кримската пролет“ дава ясен отговор на въпроса кой в сегашната война е агресорът и кой е жертвата.

Разбира се, удобно е да разсъждаваме за „атмосферата на взаимна омраза“, на която трябва „да се сложи край“.
Тогава няма нужда да се ровим в речниците да търсим прашасалите думи „контрибуция “, „репарации“, „трибунал“. Можем да разсъждаваме, че „всички са лоши“, без да имаме 
предвид конкретно никого

Ами напълно е възможно в мирно време „всички“ да са дори много „лоши“ – но войната е една толкова голяма тежест, поставена на везните на морала, че не може да бъде уравновесена с абстрактни разговори за „геополитика“.

Ако някоя страна се превърне в агресор, предимно тя понася отговорността за всички щети и жертви на войната – независимо от марировката върху конкретните снаряди и мини.

Ако страната се превърне в агресор, колективната морална отговорност ляга върху всеки един от нейните граждани.

Изобщо статутът на агресор е нещо, което поставя началото на една дълга логическа редица, от която няма как да се избяга. И няма как да се изчака в някакво ментално бомбоубежище всичко да мине и замине, публикувайки през това време снимки с котенца.

И затова прекрасно разбирам хората, които свеждат целия патос на своята позиция до фрази от рода на „всички са виновни” или „никой не е виновен”.

Тях просто ги е страх. Страх ги е да поемат отговорност, страх ги е да направят избор, страх ги е да наричат нещата със собствените им имена.

Само че защо изобщо са решили, че малодушието може да бъде позиция?

 

Превод Diana M Dian




Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ykpaina
Категория: Други
Прочетен: 1307979
Постинги: 705
Коментари: 146
Гласове: 2553
Блогрол
1. ТV онлайн - Украйна
2. Радио онлайн - Украйна
3. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с немски субтитри
4. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с английски субтитри
5. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с руски субтитри
6. Кога, защо и как „Хрушчов подари Крим на Украйна”
7. СТОПФЕЙК - САЙТ ЗА РУСКАТА ПРОПАГАНДНА МАШИНА И ТОТАЛНОТО РАЗМИНАВАНЕ С ИСТИНАТА
8. Физиономията на руSSкия фашизъм
9. ТОП ФАКТИ за руските ЛЪЖИ за Украйна
10. РУСИЯ - ИЗНОСИТЕЛ НА ТЕРОРИЗЪМ
11. ПОДАРЪК ЗА РАШИСТИ
12. Обикновените зомбита. Как действа лъжата
13. InformNapalm
14. ФСБ в Украйна
15. Първият украински Майдан - „Революцията върху гранита”
16. УКРАИНА 2015 - пропагандистки филм от 2012 (!) година, който показва война на територията на Украйна (в случай, че се ориентира към ЕС и НАТО, а не към Евразийския съюз)
17. ФИЛМ: КРИМИНАЛНАТА ОКУПАЦИЯ НА УКРАЙНА - Криминальная оккупация. Янукович и его банда.