Историята се превръща в оръжие в битката на Русия и Запада за Украйна на фона на все по-активното обръщане на Путин назад към миналото с цел засилване на патриотичните настроения в обществото и на подкрепата за властта.

Помпозното празнуване на победата над нацистка Германия през Втората световна война, няколкото заявления на Путин и издаването на нови учебници по история представиха на света една картина, която независимите историци наричат изкривена или пренаписана версия на миналото.

Пактът между СССР и Германия, поделили си Полша през 1939 година, в резултат на което Москва завладява значителна част от днешните Украйна и Беларус, както и прибалтийските републики, днес се разглежда в положителна светлина. Намерено е ново оправдание за съветската инвазия в Чехословакия през 1968 година. Най-тежките престъпления на Йосиф Сталин е прието да бъдат омаловажавани.

„Това е една агресивна позиция в дискусията за историята – смята историкът Алексей Милер, професор от Европейския университет в Санкт Петербург, според когото в съществуващия конфликт всички страни изкривяват миналото. – Историята стана жертва на кризата в отношенията между Русия и Европа.”

Милер смята, че е започнала „война за паметта за миналото” със Запада и съседите от постсъветското пространство – балтийските държави и Украйна, където историята все повече се тълкува по различен начин, също в съответствие с определени политически възгледи.

Путин, който отрича западните обвинения за подпомагане с войски и оръжие на проруските сепаратисти в Източна Украйна, показа, че разбира силата на историята.

Може би това изобщо не е изненадващо за човек, израснал в Съветския съюз, където историята е пренаписана с цел прослава на комунизма, опорочаване на Запада и разобличаване на „враговете на народа”.

„Когато показваме, че сме прави и че нашите действия са справедливи, ние получаваме и вътре в страната, и на международната сцена огромен брой поддръжници”, каза Путин на среща с историци през ноември миналата година.

Той също така демонстрира жив интерес към новите учебници по история, където е описан собствения му успех в „постигането на единство и обществено съгласие” вътре в страната и „последователната защита на националните интереси” на международната сцена.

Децата в Руската федерация научават от новите учебници и как предшественниците на Путин по царско и съветско време непрекъснато са защитавали Русия от западната агресия.

Учебниците представят като безспорен факт, че немско-руският договор от 1939 година е бил справедлив отговор на политиката на Запада, който е подтиквал Хитлер да нападне СССР.

Путин неколкократно се изказа в защита на този пакт, включително по време на посещението на Ангела Меркел през май в Москва, когато той заяви, че договорът е бил насочен към „защита на националната сигурност на Съветския съюз”.

Нови закони

Държавните медии са не само важно оръжие в информационната война на Русия срещу Украйна и Запада, който наложи икономически санкции в отговор на анексирането на Крим. Те са оръжие и в битката за миналото.

На 23 май телевизионният канал „Россия 1” показа документален филм, в който се обясняват по нов начин (с политическия стремеж на чехословашкото ръководство да изгради  „социализъм с човешко лице”) събитията от 1968 година – инвазията в Чехословакия, която тогава е част от съветския блок, на военни сили на комунистическия Варшавски договор, които ликвидираха „Пражката пролет”.

Като цитират някакви уж наскоро открити документи, авторите на филма твърдят, че тази намеса е била необходима, за да бъде спасена страната от планирания от  НАТО преврат под прикритието на „Пражката пролет”.

Чешки и словашки официални лица заявиха, че във филма фактите са интерпретирани погрешно. Министърът на външните работи на Словакия каза, че словаците „отхвърлят всеки опит за пренаписване на историята”.

По време на украинския конфликт Москва непрекъснато говори за някаква  фашистска заплаха за етническите руснаци и рускоезичното население в бившите съветски републики.

В Русия наскоро е приет закон, който обявява „реабилитирането на нацизма” за углавно престъпление и предвижда за това лишаване от свобода от три до пет години.

Законът привлече вниманието, когато беше образувано наказателно производство срещу 16-годишен тийнейджър за коментар в социална мрежа, в който той одобрява германското нахлуване в Полша през 1939 година. Властите използват този закон и за преследване на оскверняващите съветски паметници, включително и на територията на Украйна.

За разлика от подобни закони в други страни, руският закон обявява за престъпление  също и „умишленото разпространяването на невярна информация за действията на СССР през Втората световна война”.

Балтийските страни и Украйна също приеха закони, свързани с историята.Украйна забрани съветската символика и обяви за углавно престъпление отричането на тоталитарната същност на съветския режим в периода 1917–1991 г., както и съмненията относно легитимността на антисъветските националистически групи, дори и ако те са сътрудничили с нацистите.

Заглушаване на дебатите

Критиците разглеждат новите закони като част от една обща тенденция за заглушаване на дебатите за историята и прикриване на нейните негативни страници.

„Достъпът до архивите става все по-труден и по-труден – споделя Себастиан Щопер, историк от Хумболтовия университет в Берлин. – Властите, ръководени от политически мотиви, днес се стремят да не се хвърля светлина върху престъпленията на руската държава през ХХ век.”

Щопер, който е специалист по съветското партизанско движение през Втората световна война, е потърпевш от новите руски закони – миналата година съдът обяви някои негови публикации в интернет за „екстремистки”.

Историкът твърди, че тези публикации са съдържали главно цитати от нацистки документи, както и неговите собствени коментари, в които той се е опитвал да обясни манталитета на германските войници.

„Разбира се, там няма нищо, което да оправдава военните престъпления на нацистите”, споделя Щопер. Той подозира, че истинската причина, поради която неговите материали са предизвикали такава нервна реакция в Русия, е че те влизат в противоречие с предишните представи за ефективността на партизаните, които представи съветските историци дълго време приемаха за реален факт.

Споменатият вече Милер смята, че разпространеното на Запад мнение за Путин като за поклонник на съветската система и на Сталин, е погрешно.

Според него в руските учебници по история има глави, в които се разказва за чистките, глада, лагерите и депортациите по времето на Сталин. Но учебниците до голяма степен премълчават подобните репресии срещу гражданите на други държави.

В някои от последните си изявления, свързани с историята, Путин критикува бившите комунистически управници за техни действия, накърняващи външнополитическите интереси на Русия.

Миналата година той се изказа критично за съветското ръководство относно предаването на Украйна през 20-те години на ХХ век на изконни, според него, руски земи. И обвинявайки косвено Ленин и болшевиките, той заяви, че „онези, които са призовавали за поражението на Отечеството, са откраднали победата на Русия в Първата световна война”.

„Путин несъмнено е държавник. За него главното днес е запазването на статута на свръхдържава. От тази гледна точка той е явно критичен към болшевиките”, твърди Милер.

Но в сегашната ситуация на конфронтация със Запада, добавя той, значително е намалял интересът на държавата към обществения дебат за престъпленията на сталинизма. „Сега все повече се говори за Запада като враг, за агресията на Запада срещу Русия през различни исторически периоди”.

openrussia.org