На днешния ден преди 74 години е извършено едно от най-кървавите престъпления на комунистическата власт на територията на Украйна – взривяването на ДнепроГЕС /Днепровската ВЕЦ – на територията на гр. Запорожие/, в резултат на което загиват десетки хиляди червеноармейци и мирни жители.




Централата е била минирана предварително (до края на юли 1941 г.) от 157 полк на НКВД. Използвани са над 20 тона експлозив – амонал, операцията е извършена под ръководството на инженер-полковник Борис Александрович Епов.

На 18 август 1941 г. две дивизии на Вермахта (9-а и 14-а) вече са в непосредствена близост до Запорожие. В Червената армия (18-а, 9-а армия с прикрепени отделни части) цари суматоха. Започва отстъпление и е дадена заповед за взривяването на ДнепроГЕС.

Около 20.15 ч. прозвучава експлозия, в резултат на която са разрушени над 165 м от огромната язовирна стена. ВълнА с височина около 30 метра тръгва надолу по течението на Днепър, като помита градското крайбрежие в Запорожие, залива големия населен остров Хортиця и стига до съседните градове – НИкопол и МАрганец.

Не са открити документални свидетелства за броя на жертвите при взрива. По косвени данни на военни, учени и съвременници са загинали до 20 000 отстъпващи червеноармейци и до 100 000 мирни жители.

Унищожен е изцяло Запорожкия речен флот, безброй хора остават без покрив над главата.

Според командването на германския Вермахт, неговите загуби възлизат на 1500 души.

...............................................................................................................................

Андрей Шароградский, Радио Свобода:

Точно преди 74 години, на 18 август 1941 година отстъпващите съветски войски извеждат от строя Днепровската ВЕЦ, а след това взривяват и язовирната стена.
Доколко е оправдан подобен ход от военна гледна точка и какви са били неговите последици за воюващите армии? Има ли основание да се смята, че този, който е дал заповедта за взривяването, е действал срещу собствения си народ?
Мнението на историка Борис Соколов:

– И така – август 1941 година, вече почти два месеца Съветският съюз воюва с Германия, това е един много тежък за него период. Решено е да бъде взривена ДнепроГЕС. Доколко е оправдана подобна стъпка от гледна точка на отбраната?

– Трябва да бъдат разделени нещата. Унищожаването на турбините на централата, разрушаването на машинната зала е едно. Друго е взривяването на язовирната стена на ДнепроГЕС. Първото е било напълно оправдано. Оборудването е било изведено от строя доста ефективно, което е предизвикало възхищението на германския военен министър Алберт Шпеер. Сменят режима на разпределение на смазката при работещи на пълна мощност турбини, те се нажежават и бързо се превръщат в скрап. Германците вече не са били в състояние да възстановят турбините и поставят свои /през 1942 г./.

А колкото до взривяването на язовирната стена, това е била, общо взето, голяма глупост. Защото германците така или иначе са я възстановили. И са експлоатирали централата. А от експлозията са загинали съветските войници, които в този момент са се изтегляли по язовирната стена. Освен това е залято Запорожие, в което все още е имало съветски войски, погълнати са от водата големи съветски военни части, които са се намирали надолу по течението, или са били отрязани от водата и са били принудени да се предадат. Тоест това е била една безсмислена глупост.

– Излиза, че заповедта за взривяването е била до такава степен секретна, че  дори не са били предупредени частите, които са се намирали на язовирната стена?

– Да, била е секретна. Взривяването е извършено от подразделение на НКВД, което е охранявало важни стратегически обекти, включително ДнепроГЕС. Армейското командване – поне на необходимото за спиране на изтегляне на войските ниво – не е било предупредено. Но тогава всичко се е правело много бързо, фактически в рамките на един ден.

– А тази експлозия нанася ли някакви сериозни щети на германските войски? И какви са жертвите сред мирното население?

– Това не нанася значими щети на германските войски. Съветските войски понасят много по-големи загуби. Естествено, никой не знае броя на загиналите мирни жители, но мисля, че е бил огромен. Може да се разглежда като загубите при гигантско наводнение. Мисля, че минимум стотици хора са загинали.

– Много пъти съм срещал мнението, че тези, които са заповядали язовирната стена да бъда взривена, едва ли не умишлено са искали да унищожат мирното население, което е могло да се окаже на окупирана от германците територия. Вие какво мислите по въпроса?

– Не виждам основания за такива обвинения. Става въпрос за изпълнение на сталинската заповед за оставянето на "изгорена земя", за унищожаването на всички промишлени обекти, които остават на окупираната територия, а това включва и ДнепроГЕС. А че това се е вършело прибързано и без мисъл – ами, общо взето, това  е обичайната съветска практика. Не е било планирано специалното унищожаване на съветски граждани.