Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.10.2015 21:42 - 25 години от първия украински Майдан - „Революцията върху гранита”
Автор: ykpaina Категория: Политика   
Прочетен: 2576 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 13.10.2015 13:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 „Имахме много притеснения, защото наскоро в Китай беше смазана с танкове студентската гладна стачка на площад Тянанмън. При нас идваха кагебисти и ни казваха, че няма да ни търпят дълго и ще ни смажат по същия начин - с танкове”. 

imageПреди 25 години, на 2 октомври 1990 година на киевския Майдан започна студентската гладна стачка, която продължи до 15 октомври.

Тогава той все още беше Площад „Октомврийска революция” /покрит с гранитни плочи – оттам и „Революция върху гранита” – б. пр./. Тази революция се състоя пред гранитния паметник на Ленин. Изглеждаше, че това е бунт на някакви донкихотовци срещу вятърните мелници на комунизма.

Девет месеца след това Украйна обяви своята независимост, а комунизмът падна. Гранитните идоли на Октомврийския площад се разпаднаха, а месец октомври придоби  нов революционен смисъл.

Історична правда” публикува спомените на тогавашни студенти. 

 

Как започна Революцията върху гранита?

imageТарас Прохаско /днес известен украински писател/:

Всичко това се зароди в средите на Студентското братство в Лвов. Студентите от Киев и другите градове просто впоследствие се присъединиха към акцията  –  и това беше велико от тяхна страна, велика постъпка.

Но идеята, целият сюжет, протичането на акцията – всичко това се роди в Лвов. След размисли за това как да протестираме. А ние доста обмисляхме такива неща като въстание, бунтове, масово неподчинение, съпротивление срещу милицията, ОМОН, органите на властта. Обмисляхме и партизанска дейност.

image
Гладувам срещу правителството. До падането на премиера Виталий Масол остава по-малко от месец, до падането на комунизма - девет месеца

След това изведнъж стигнахме до едно много добро заключение, че все пак трябва да присъства изкуството, това да е по-скоро някаква творческа акция, без пряко насилие. Тоест предвиждахме, че ще има насилие в отговор на тази акция, но сама по себе си тя трябваше да има някакъв алтернативен, а не войнстващ характер.

И съответно избрахме гладна стачка – защото по този начин максимално може да се демонстрира ненасилствено жертване. Грубо казано, ти изместваш акцента в съвсем противоположна посока: аз нямам намерение да воювам, щом имам намерение да гладувам.

 

imageМихайло Свистович /днес обществен активист/:

Тази идея я изплагиатствахме от българите. Наши лвовски студенти бяха на  екскурзия по комсомолска линия в България. А точно тогава там имаше гладна стачка срещу българския президент.

Аз бях против, защото при българите тогава ситуацията беше различна: 45 на 55 процента. А гладната стачка е нещо, което може да се използва само веднъж. След това свикват с нея и тя вече не действа толкова ефективно.

До този момент у нас не знаеха какво е гладна стачка и всички разбираха, че това ще бъде шокиращо. Това всъщност е един много мощен инструмент. И аз тогава мислех, че е рано да бъде използван. Защото тогава ситуацията фактически изглеждаше така:  25% – за независимост, а 75% – за Съветския съюз.

Затова ми се струваше, че гладната стачка няма да успее, реших да не участвам и заминах да се запознавам с бъдещата ми тъща. Аз дори не знаех какво се случва там, в Киев – тогава нямаше нито интернет, нито мобилни телефони.


imageОлес Доний /днес известен политик и обществен активист/:

На събрание в навечерието на акцията участниците бързо се споразумяха относно ръководството и исканията. Аз бях написал три „киевски” искания (листовки с тях вече се разлепваха из града), а от Лвов пристигнаха с две техни искания, така че ги обединихме, без да спорим кое е по-важно.

Бяха одобрени трима ръководители на акцията: Маркиян Ивашчишин – представляващ Западна Украйна (той беше председател на лвовското Студентско братство), Олег Барков – представляващ Източна Украйна (тогава председател на Украинския студентски съюз в Днепродзержинск) – въпреки че неговата организация беше малобройна, но за нас беше важно да се докаже всеукраинския характер на акцията. И аз – като представляващ Централна Украйна (по това време бях председател на Украинския студентски съюз в Киев).

Бяхме се разбрали, че на 2 октомври на гранита няма да излязат веднага всички, които са пристигнали в Киев. Държахме част от хората като „резерв”, защото мислехме, че първите групи активисти веднага ще ги приберат в милицията, затова планирахме „да препълним килиите в районните отделения”.

Точно затова и не всички ръководители излязоха на площада още през първия ден. Аз бях там още на 2 октомври. Ако ме бяха прибрали в милицията, трябваше някой от ръководството да остане на свобода, затова Маркиян Ивашчишин дойде на следващия ден. Готвехме се за за всякакъв сценарий.

В самото начало не разопаковахме палатките и спалните чували, срещу нас стояха няколко десетки автобуса с милиция, която вече знаеше за акцията. От няколко дена из града имаше разлепени листовки.

Куките за палатките ги бях поръчал в завод „Болшевик” – на един от инженерите, който беше мъж на моята класна от училище. Бяхме се погрижили дори за такива дреболии.

И така, издигнахме лозунгите, обявихме началото на акцията. Започна заседание на президиума на Киевския градския съвет, където демократите имаха с един глас повече от комунистите. Съобщиха ни, че ако там не приемат никакво решение, всички присъстващи просто ще бъдат пометени от милицията.

В осем и нещо все пак приеха решение: Киевският градския съвет разреши акцията да бъде провеждана без предварително съгласуване на четири площада в града, включително на Площад „Октомврийска революция”. Това фактически легитимира нашите действия.

Но ние нямахме намерение да зависим изцяло от Киевския градския съвет, половин час преди тяхното решение дадох указание да бъдат опънати палатките  и това беше направено за две минути. Милиционерите даже не успяха да дотичат.

Вече започваше да се мръква, а в тъмното най-лесно се разгонват хората. А ние трябваше да покажем как изглежда нашата акция. Затова дадох такова указание, преди да се е стъмнило напълно.

image

Тарас Прохаско:

На 2 октомври пристигнахме в Киев. Видяхме наколко десетки студенти, които бързо излязоха на площада и започнаха да опъват палатки. Ние също се включихме и започнахме акцията. Тази първа стъпка беше направена много удачно, като в шахматна партия, и беше важно, че първата стъпка беше направена от студентите.

Впоследствие започнахме да действаме в такъв режим, че те бяха принудени да реагират. Те не решаваха какво да правят, а задачата им беше да реагират на това, което се случва. И слава Богу, по това време ние действахме съвместно с киевския и другите студентски съюзи. Така че всички киевляни научиха за акцията.


Олес Доний:

Имахме няколко искания – отначало две, после три: парламентарни избори и национализация на имуществото на украинските компартия и комсомол, след това беше добавено – да не се подписва Съюзния договор

За да бъде обявена Независимостта, трябваше да бъде взета властта. Затова главното искане беше: избори за нов парламент.

А искането за национализация на имуществото на украинските компартия и комсомол беше, за да се изравнят възможностите на всички политически сили на евентуалните парламентарни избори. Нямахме доверие на тогавашната Върховна рада и не се надявахме, че тя ще обявява някакви си там актове.

image
Протестиращи на различна възраст пишат своите искания в началото на революцията


Целта ни бяха парламентарните избори, а след това вече обявяването на Независимостта. Това би било логично от наша страна.

Но тъй като имаше истерия от страна на Москва и Кремъл – добавихме и това искане.

А студентите от Лвов пристигнаха и с други искания: премиерът Масол да си подаде оставката, украинците да отбиват военната си служба само на територията на Украйна.

image
"НАШІ ВИМОГИ" - "НАШИТЕ ИСКАНИЯ"

imageВахтанг Кипиани /днес известен украински журналист/:

В началото на октомври 1990 година като много други студенти бях на бригада – онази принудителна селскостопанска работа вместо учебни занятия.

Ние от историческия факултет на Николаевския педагогически институт  „Белински” бяхме в Николаевски район, село Коваливка. Веднъж на няколко дни можехме да ходим до селската поща да се обаждаме по телефона на родителите.

И  един ден като се обадих на майка ми, тя ми каза: „Знаеш ли, че има студентска гладна стачка…”. Но не знаеше какви са причините. Помолих я да поговори със студентите и да разбере какви са исканията им.

Когато се обадих следващия път, тя ми каза какви са исканията на студентите. На мен ми се разтуптя сърцето от емоции: такова важно събитие се случва, а аз тук събирам реколтата на колхоза!

Казах на ръководството на бригадата, че трябва да замина за Киев по семейни причини и ме пуснаха без проблеми. Като знаех комунистическата позиция на ръководството на института, усещах, че може да няма връщане назад…

 

image
Територия, свободна от комунизъм. Палатковият лагер в центъра на Киев

Михайло Свистович:

На четвъртия ден показаха гладната стачка по телевизията. Видях как приятелите ми гладуват, колко им е зле на дъжда и студа, никой не им обръща особено внимание, а аз тук пия, ям разни домашни деликатеси.

Като че ли се сбъдваше прогнозата ми, че нищо няма да излезе, но съвестта ме глождеше. И с бъдещата ми съпруга си събрахме багажа и тръгнахме за Киев. Направих това само от солидарност. Смятах, че това не е правилно, но щом като вече беше започнало, ми беше неудобно приятелите ми да гладуват, а аз да седя вкъщи да се тъпча.

 

imageВиктор Рог /днес известен украински историк, публицист, издател, обществен активист/:

Ние пристигнахме от град Суми и за нас беше много важно да покажем, че сме тук. Защото тогава Суми беше такъв град... бих казал, русифициран и апатичен.

Едно от нещата, които ни мотивираха да се включим в протеста, беше публикация в нашия областен вестник „Ленинская правда”, в която се казваше, че в Лвов някой си написал: „Сумска област – вън от Украйна!”. Обаче аз си казах – ядец! Нищо подобно. Сумска област ще бъде в Украйна. А тогава в Суми нямаше нито едно украинско училище, навсякъде се преподаваше на руски.

image
Студенти от Суми – участници в гладната стачка. Олег Медуниця (вляво), Юрий Грамажора,  Виктор Рог (вдясно)

Беше на пети или шести октомври. Пристигнахме рано, даже метрото още не работеше, така че отидохме пеш до Майдана. Хората още спяха. Само охраната обикаляше. Помня, че беше много студено. Дадоха ни някакви топли дрехи.

Иван Бортник имаше талант за рисуване, той фактически беше първият художник, който рисуваше лентите „Аз гладувам”. Рисуваше и на гърбовете на хората имената на градовете и организациите, откъдето бяха дошли…

Тарас Прохаско:

Това беше една епоха на всеобщ подем, на разбиране, че най-накрая можем да направим това. Колко десетилетия хората бяха мислели и говорили за това и ето, че моментът беше настъпил. 

И беше ясно, че онези, които се бяха борили за свободата на Украйна и бяха вярвали в нея, разбираха, че вече беше направена една много важна стъпка. Нито майка ми, нито баща ми не ми забраняваха да участвам, защото осъзнаваха, че е настъпил моментът, когато нещо може да се направи.

 image
"...властите изпуснаха момента, когато можеха да ни разпръснат с най-малки загуби"

Защо милицията не разпръсна протестиращите?

Михайло Свистович:

Нямаше такава заповед. За тях това също беше някакъв шок. Властите не вярваха, че ще издържим. Дори не ни обръщаха внимание първите десетина дни.

За тях май беше важно да удържат психологическа победа. Не вярваха, че всичко това е сериозно. А после нещата започнаха да се развиват толкова стремително, че вече беше рисковано да ни разгонват, това можеше да доведе до избухване на народното недоволство. /което всъщност се случи на 30 ноември – 1 декември 2013 г. – б. пр./

Всъщност, властите изпуснаха момента, когато можеха да ни разпръснат с най-малки загуби. Те искаха да ни пречупят и да ни победят, хората да изгубят надежда. Но не са мислели, че ние сме толкова упорити, смятали са, че това е несериозно.

image

image
Фрагменти от докладната записка на председателя на КГБ на УССР Николай Голушко относно подготовката на студентската гладната стачка и масовите акции на антикомунистическата опозиция на 30 септември и 1 октомври 1990 г.

Тогава имахме много притеснения, защото наскоро в Китай беше смазана с танкове студентската гладна стачка на площад Тянанмън. При нас идваха кагебисти и ни казваха, че няма да ни търпят дълго и ще ни смажат по същия начин – с танкове.

Дори се опитаха да насъскат срещу нас „афганците” /воювали в Афганистан войници и офицери от съветската армия – б. пр./, които се бяха събрали на митинг за техните права – бяха им обещали да изпълнят техните искания, ако ни разпръснат, но в крайна сметка те се присъединиха към нас, защото при нас също имаше „афганци”. Непрекъснато очаквахме, че ще ни атакуват по някакъв начин.

Бяхме готови за всичко. Освен това, нервите ни бяха опънати през цялото време – когато усещахме, че малко хора ни подкрепят (отначало не усещахме кой знае каква подкрепа от народа). И не знаеш какво те чака, и през цялото време те преследват мисли за смъртта.

Вахтанг Кипиани:

КГБ се стараеше да е в течение на нещата. Идеята за някаква голяма протестна акция вече дълго време се обсъждаше в студентските среди. Налагаше се да прибягваме до конспирация.

Някои дори разпространяваха информацията, че гладната стачка ще бъде пред парламента. И когато някои от нашите отиват до парламента – там вече ги чака огромен брой милиционери. Явно някой им е „изпял” тази информация или са подслушвали активистите.

А в същото това време студенти от Киев, Лвов и други градове започнаха своя протест на Майдана и властите останаха излъгани. След това започнаха да прииждат още хора, идваха киевляни и вече беше почти невъзможно едно „безкръвно” разгонване на протеста.


Следва




Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ykpaina
Категория: Други
Прочетен: 1306632
Постинги: 705
Коментари: 146
Гласове: 2553
Блогрол
1. ТV онлайн - Украйна
2. Радио онлайн - Украйна
3. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с немски субтитри
4. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с английски субтитри
5. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с руски субтитри
6. Кога, защо и как „Хрушчов подари Крим на Украйна”
7. СТОПФЕЙК - САЙТ ЗА РУСКАТА ПРОПАГАНДНА МАШИНА И ТОТАЛНОТО РАЗМИНАВАНЕ С ИСТИНАТА
8. Физиономията на руSSкия фашизъм
9. ТОП ФАКТИ за руските ЛЪЖИ за Украйна
10. РУСИЯ - ИЗНОСИТЕЛ НА ТЕРОРИЗЪМ
11. ПОДАРЪК ЗА РАШИСТИ
12. Обикновените зомбита. Как действа лъжата
13. InformNapalm
14. ФСБ в Украйна
15. Първият украински Майдан - „Революцията върху гранита”
16. УКРАИНА 2015 - пропагандистки филм от 2012 (!) година, който показва война на територията на Украйна (в случай, че се ориентира към ЕС и НАТО, а не към Евразийския съюз)
17. ФИЛМ: КРИМИНАЛНАТА ОКУПАЦИЯ НА УКРАЙНА - Криминальная оккупация. Янукович и его банда.