Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.11.2015 11:01 - Александър Невзоров: Украинците ще имат пълното право да не простят на Русия
Автор: ykpaina Категория: Политика   
Прочетен: 997 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Известният руски журналист и публицист АЛЕКСАНДЪР НЕВЗОРОВ разказва в интервю за "Апостроф" какво е отношението на руснаците към Украйна.

Според него още от последния Майдан в душите на сънародниците му е пуснала корени ненавист към украинците, която се подклажда от телевизора. Именно затова средностатистическият руснак възприе едва ли не с възторг анексирането на Крим и войната в Донбас. 90% от жителите на РФ и сега са сигурни, че точно така е трябвало да се действа. Но в момента съзнанието им е превключено към войната в Сирия, тъй като "русский мир" в Украйна претърпя пълно поражение.

image
Александър Невзоров / Снимка: peterburg.ru

 

— Как се промени отношението към украинците в Русия през последната година и половина?

— Промени се чудовищно. 90% от жителите на РФ са абсолютно сигурни, че наистина съществуват украински фашисти, че наистина в тази ситуация е трябвало да се действа с огън и меч, с кръв и подлост. И тези убеждения днес са абсолютно силни. Друг е въпросът, че това са убеждения на хора, които лесно променят гледната си точка в зависимост от това какво са видели по телевизора. Но конфликтът с Украйна ще трае дълго, също както задълго украинците започнаха да изпитват отвращение към думата "руснак/руски". И това наистина е трагедия – преди всичко, трагедия за Русия.

— А кога започна това? Веднага след като започна анексирането на Крим през февруари миналата година?

— Много по-рано. Още от Майдана ситуацията, свързана с украинската революция, получи крайно негативна оценка, която започна да се наслагва върху всичко, свързано с Украйна. Това беше толкова едностранчива и злобна реакция, че в отговор на абсолютно недвусмислените кадри на убийството на хора в Русия започна едва ли не някакъв възторг.

Ясно е, че не може за всичко да бъдат обвинявани медиите. Едно порнографско списание може, разбира се, да предизвика ерекция, но не може да увеличи пениса. Тук заскърцаха и се задвижиха едни неандерталски, пещерни механизми на руското общество, които просто бяха задействани за пореден път.

Стана ясно, че тази злоба и ненавист към съседа, който просто се опитва да се освободи и да тръгне по някакъв нов път, е като цяло нещо дълбоко и фундаментално. А когато Русия измародерства Крим (помните ли, тогава казвах, че Украйна лежеше окървавена и в безсъзнание, а от чантичката й стърчеше Крим) – тогава настъпи абсолютен възторг и увереност, че именно така е трябвало да се действа.

 

— А какво е положението сега?

— А сега това се изпари. Сега те гледат друг сериал. За летци, които бомбардират някакъв пясък и унищожават поредния 7725-и щаб на ИДИЛ, за този гнусен Башар. Този сериал се нарича "Сириянаш", да спасим родината от терористите, да ги унищожим в зародиш. Украйна е забравена – наиграха се, поразръфаха я, захвърлиха я и я забравиха...

 

— На какво се базира това нарастване на рейтинга на Путин? Не е шега работа – 90 % от населението.

— Хора, само не се отчайвайте, защото силите са неравни – някакви си жалки 90% срещу два процента мислещи хора. Тези 90% винаги губят. Вярно е, че те и си променят мнението с фантастична скорост. Понякога само в рамките на едно денонощие.

Но не трябва за всичко да бъде обвиняван Кремъл. Той играе ролята на тамбурмажор, който се опитва да използва пристъпите на общонародно ликуване за собствените си цели. Нека не забравяме, че страната век и половина е била обсебена от различни имперски идеи, от постоянно бълнуване за величие, от насилие и доносничене. В крайна сметка, тези 40 милиона доноси не ги е написал Сталин. Тъй че това говори много лошо за така наречения народ. Трябва да се прекрати използването на тази дума в някакъв възвишен смисъл. Това е мръсна дума.

Има само един милиард бутилки водка, които изпиват тези същества, наречени народ. Тези същества осигуряват космическия рейтинг на сериала "Дом-2" /руско телевизионно риалити шоу – б.пр./. Тези същества не са отворили книга през целия си живот и нямат представа Айнщайн за какво е спечелил Нобелова награда. Народът са едни потънали в мрак и страшни същества.

 

— И все пак е невъзможно да се разбере как в главите на милиони хора може моментално да се врътне превключвателя. От Донбас към Сирия.

— Става дума за пълно и безусловно поражение на така наречените "руска пролет" и "руски свят" в Украйна. Стана ясно, че краят на тази героична епопея изобщо не е такъв, какъвто беше планиран  в началото. Сега всички разбират, че колкото и хора и техника да бъдат хвърлени в този ад, ситуацията не може да бъде преодоляна. Всички разбират също така, че за никого не е плюс обвързаността с 20 хиляди криминални престъпници, които в момента се изживяват като представители на Донбас. Положението е трагично, мирише на поражение. Затова руското общество захвърли играчката, наречена Донбас, и прехвърли вниманието си към Сирия.

На тях страшно им харесва да бомбардират някого. Те са щастливи, когато знаят, че бомбардират някого. За тях това е признак на национална пълноценност. Именно това е тяхното разбиране за величието на тяхната държава. Да бомбардират някого и да го размазват с танкове. Не наука, не книгоиздаване, не култура, а да осъзнават, че отново бомбардират някого. Може би те все още имат някакви илюзии за Сирия...

 

— Между другото, според Вас как ще приключат нещата в Сирия? Безславно, както и в Донбас?

— Естествено. Но трябва да се разбира какво цели Кремъл. Това все пак не е някакво патологично чудовище. Путин има една ясна задача – да спаси Русия от разпадане. Той смята, че това е много важно. На този народ честно му бяха предложени свобода на печата, свобода на словото и свобода на избора. Но веднага след като тези демократични инструменти станах реалност, Русия започна да се разпада на парчета. А когато разбрахме, че можем да унищожим някого с бомби, стана ясно, че именно това ни обединява и предизвиква въодушевление. Затова можем да разберем Кремъл. Задачата му е да обединява. Все едно по какъв начин.

 

— Но така не може да продължава дълго. Днес Донбас, утре Сирия, а вдругиден – какво? Кога ще приключи това?

— Правилно, не може. Ние не можем да пророкуваме, но можем да видим векторите и да разберем колко са ужасни. В крайна сметка, има заплаха горката Русия да се превърне в бунище. Едно мръсно, опустошено, разяждано от бандитски данъци и простащина бунище. Не трябва да забравяме и ролята на хората от Държавната дума. Това са едни истински вредители. Те не могат да живеят и един ден, без да навредят нещо, да родят поредната гадост и да опитат да я приложат. И без това животът е труден, а тази безполезни изкопаеми с всички сили се опитват допълнително да го влошат.

 

— Е щом Русия се преориентира към Сирия, може ли да се смята, че с Украйна всичко приключи?

— Страхувам се да се предсказвам. Много бих искал Украйна да бъдат оставена на мира.

 

— Но положението не може дълго да остава същото. Например, ще трябва да бъде върнат Крим...

— Разбира се, това ще е огромен проблем – как да бъде върнат Крим. Засега на никого не му е ясно. И аз вече не мога да си представя как точно може да бъде направено това. Всички останали неща също са много драматични. Нека не омаловажаваме ситуацията  – това е една страхотна задънена улица. Фундаментална. Украинците ще имат пълното право да не простят на Русия.

 

— А какво трябва да се направи, освен изтеглянето на войските и връщането на Крим, за да се запълни тази пропаст?

— Единственото, което може да запълни тази пропаст, е войските на Руската федерация да се обединят със силите на АТО и да унищожат  терористите и другите криминални престъпници в Донбас. Едва тогава теоретично би могло да се мисли за някакво напрегнато и предпазливо възобновяване на отношенията.

 

— Това е някаква фантастика.

— Това, което днес изглежда неосъществимо, утре може да се окаже реалност.

 

— Но в какъв случай това изобщо е възможно?

— Ами нали това казвам – именно това е единственият вариант, при който би било възможно да се очаква нещо. В противен случай – безизходна сляпа вражда много дълго време.

 

— Тоест, засега в руското общество телевизорът твърдо побеждава хладилника?

— Абсолютно. Тук са готови да плащат за илюзията за величие и за имперската идея със собственото си благосъстояние, с бъдещето на децата си, тяхното образование и възможността да пътуват по света. Тук ликуват, когато тракторите унищожават храна, публично презират това, което им е дала цивилизацията. Но проблемът е, че когато стигнем дъното,  вече никой няма да ни подарява пилешките „бутчета на Буш” и да ни измъква страната от разрухата. Защото всички се убедиха, че е безсмислено да се занимават с Русия.

 

— И все пак всичко трябва да има граници? Невъзможно е дълго да внушаваш на гладния, че е сит.

— Всеки народ е имал такива чудовищни периоди в историята си. Да си спомним, например, прекрасните италианци и това, с какъв общонароден възторг са били съпровожадни всички действия на Мусолини. Познавам добре Италия и съм запознат с голям брой документи по този въпрос. А после това е преминало...

 

— Обаче как е преминало? Трябвало е да се премине през голямо военно поражение.

— Точно така. Опиянението от имперските идеи и загубата на адекватност винаги приключват след някакво военно поражение или вътрешни катаклизми.

 

— Само неуспехът в Украйна явно не е недостатъчен?

— Ако се съди по ефекта в медиите и нагласите на хората в Донбас ­– не. Там не е имало чувствително поражение. Въпреки че нещата изобщо не тръгнаха по план. Но ние няма да правим прогнози, защото си имаме работа с едни субстанции, чието поведение не се подчинява на логиката.

 

— А какъв съвет бихте дали на украинците? Правим много неща неправилно.

— Но вие още не сте дошли на себе си. Все още проливате кръв и сте в плен на най-различни  илюзии. Но всичко това ще премине. Вие вървите по много правилен път.

 

— Много страшни неща казахте, преди всичко за Вашата страна.

— Няма нищо страшно. Напротив, всичко е наред, защото механизмите на историята действат. Тези зъбни колела могат да стрият на прах голямото зло и очевидно са готови за това.

 

— А един такъв феномен като Майдана възможен ли е в Русия? Или ще започне направо някакъв кървав бунт, който ще помете всичко?

— Не знам. У нас няма кой да направи Майдан. В Русия властта се сменя най-добре с дворцови преврати. Майданът беше все пак една илюзия за безкрайното търпение и народната илюзия, че на властта може да се въздейства чрез убеждаване, демонстриране на воля и свободолюбие. Всичко това беше много по украински.

 

— Каква мислите, че ще бъде новата власт в Русия? По-либерална, по-дясна, по-лява?

— Засега е доста рано да се говори за това, защото сегашната власт няма никакви проблеми и наистина се опира на абсолютното мнозинство. Нека да изчакаме.

Разговора води Денис Попович




Гласувай:
6
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ykpaina
Категория: Други
Прочетен: 891323
Постинги: 705
Коментари: 146
Гласове: 2543
Блогрол
1. ТV онлайн - Украйна
2. Радио онлайн - Украйна
3. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с немски субтитри
4. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с английски субтитри
5. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с руски субтитри
6. Кога, защо и как „Хрушчов подари Крим на Украйна”
7. СТОПФЕЙК - САЙТ ЗА РУСКАТА ПРОПАГАНДНА МАШИНА И ТОТАЛНОТО РАЗМИНАВАНЕ С ИСТИНАТА
8. Физиономията на руSSкия фашизъм
9. ТОП ФАКТИ за руските ЛЪЖИ за Украйна
10. РУСИЯ - ИЗНОСИТЕЛ НА ТЕРОРИЗЪМ
11. ПОДАРЪК ЗА РАШИСТИ
12. Обикновените зомбита. Как действа лъжата
13. InformNapalm
14. ФСБ в Украйна
15. Първият украински Майдан - „Революцията върху гранита”
16. УКРАИНА 2015 - пропагандистки филм от 2012 (!) година, който показва война на територията на Украйна (в случай, че се ориентира към ЕС и НАТО, а не към Евразийския съюз)
17. ФИЛМ: КРИМИНАЛНАТА ОКУПАЦИЯ НА УКРАЙНА - Криминальная оккупация. Янукович и его банда.