Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.03.2016 22:15 - Украинският сайт „Миротворец”, осветил битието на една българска мутра в Донбас
Автор: ykpaina Категория: Политика   
Прочетен: 1202 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 19.03.2016 11:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
image


Роман Зайцев: „За Кремъл ние сме кост в гърлото. Огромни сили и ресурси са задействани, за да бъдем унищожени”.

Александър ВОЛКОВ, специално за „ФАКТИ”


imageРоман Зайцев, ръководител на сайта „Миротворец” в ексклузивно интервю за „ФАКТИ” разказва защо неговият екип е ненавиждан в Русия и защо екстремистите се страхуват от него

Навярно най-отвратителното на войната в Донбас е това, че заедно с путинските „туристи” воюват и наши сънародници. Едни – за пари, други – за налудничавите идеи на „руския свят”, трети – заради усещането за собствена значимост, което по-рано никога не са изпитвали… Ако наричаме нещата със собстваните им имена – това са предатели. Сред тях има държавни служители, служители на силовите ведомства, учители и пенсионери, студенти и  културни дейци, журналисти и бизнесмени. Те са уверени, че в деянията им са невинни. Какво толкова, само един-два пъти се е изказал красиво на някакъв митинг или е писал в местната социална мрежа, симпатизираща на борците за „освобождението на родната земя”. Кой какво ще намери и ще докаже?

След разговора с моя събеседник мога да ви кажа само следното: господа-другари, вие сте наивници.

Роман Зайцев е от Луганска област, в миналото е служител на службите за сигурност. А в момента е изпълнителен директор на „Миротворец” – Център за изследване на признаци на престъпления срещу националната сигурност на Украйна и света, срещу сигурността на световната общност и срещу международния правен ред.


image


„През февруари 2014 г. вече разбрахме, че предстои война”

— Как възникна идеята да бъде създаден подобен център?

— Всички помним как се развиваше ситуацията в Крим – не подлежи на съмнение фактът, че тя е била много добре планирана . Руснаците започнаха да се активизират през 2006-2008 г. Аз лично преди доста години съм виждал УАЗ с регистрационни номера на Руската федерация, спрял в един от планинските проходи край пътя за Ялта. Един капитан и двама редници поставяха някаква примитивна паметна плоча с текст от рода на „на това място е загинал геройски руски войник”. Едва по-късно разбрах, че по този начин са маркирали местата, където „От всичко руски дух те лъхва!”. * 

Знам, че през 2014 г. навътре в Донецка и Луганска области навлизаха подразделения на т.нар. „маркери” ­– аз така ги наричам. Въоръжени до зъби, а в багажниците на колите – спрейове с бяла, синя и червена боя. Те рисуваха трикольори навсякъде: по крайпътни стълбове, автобусни спирки, огради и жилищни сгради. Тоест Русия прилагаше доста системен подход при завземането на териториите.

Като цяло, аз и мои приятели, добре познати в Украйна анализатори и експерти, през февруари 2014 г. вече разбрахме, че предстои война, че нещата са сериозни и трябва да се мобилизираме. Анализът на местната преса в Ростовска област и Краснодарския край ни казваше много. Пък и руската телевизия се стараеше в всички сили. Трябваше само да умееш да четеш, да гледаш и да слушаш.

След това в Крим започнаха да пристигат и да го обикалят разни „руски казаци”, емисари от Краснодар и Ростов, депутати от Москва. Те добре размътиха мозъците на местното население.

Йезуитският удар в гърба беше нанесен точно в момент, когато никой не го очакваше.

През първите седмици след бягството на Янукович държавните институции не можеха да взимат някакви ефективни решения. Плюс това ние наистина нямахме достатъчно количество боеспособни Въоръжени сили. Изглеждаше нереално дори оперативно да се организират наличните. Тази горчива истина беше констатирана от бившия министър на отбраната на Украйна Игор Тенюх.

Кратка ремарка. Помня как изглеждаха бойците в началото на лятото през 2014 г. Нито нормална униформа , нито нормални обувки. Облечени кой както дойде: чехли, мръсни потници, синтетичен камуфлаж „дубок и кубинки, които след месец вече не стават за нищо. С една дума, ако искаха, руските войски можеха лесно да стигнат до края на март до Житомир без особена съпротива от наша страна.

СБУ /Службата за сигурност на Украйна – б.пр./ и МВР тогава бяха сериозно деморализирани  и се занимаваха предимно с вътрешните проблеми, свързани с възстановяването на тяхната дееспособност и управление. А времето работеше срещу нас.

Именно тогава и възникна идеята: да създаваме база данни за предателите и колаборационистите. Изобщо нямахме представа как ще се трансформира този замисъл по-нататък, но осъзнавахме, че трябва да се захванем с това веднага. Сега, след година и половина мога да кажа, че в Украйна е създаден Международен център „Миротворец”, чиято дейност кара едни хора да изпитват възторг, а други – панически страх.

image
Сътрудници на Център "Миротворец" / Снимка: Уикипедия

— Много съмишленици ли имахте?

— До средата на март /2014 г./ групата вече наброяваше около 250 души от различни области на Украйна и от други страни. На първо място, решихме да концентрираме вниманието си върху вражеската телевизия, вестниците и, разбира се, социалните мрежи. Започнахме да ги следим и да извличаме троха по троха информацията за активните привърженици на „руския свят”.

Лентата на всеки потребител на социалната мрежа прилича на анамнеза. При проучването й може да се намери всичко: кой какво е казал и написал, кой на кого е симпатизирал, как е реагирал, с кого е приятел… Всичко е като на длан, трудно е да се скриеш.

Същото мога да кажа и за идентифицирането на притежателите на банкови сметки, чрез които се финансира дейността на сепаратистите и терористите. Те самите ги публикуват с призиви за изпращане на средства.

Много бързо създохме в социалните мрежи затворени групи „по интереси”. Там „складирахме” всичко, което може да послужи като доказателство за антиукраинската дейност на конкретни лица. Искам да подчертая, че при това използвахме и досега продължаваме да използваме единствено открити източници.

Има субекти, които отдавна трябва да са в затвора, и това ще стане скоро. А засега трябва да се направи така, че никой от тях да не бъде забравен. Идентифицирането на много от тях изобщо не е проблем. Ако виждам на снимката някакъв индивид с камуфлажни дрехи и с „колорадска лента”, изобщо не се съмнявам какъв е. Нашата задача е да предадем получената за него информация на органите на реда.

Възникна въпросът как да я предаваме. Не върви да им звъним непрекъснато. Това беше времето, когато в Донбас вече се появиха първите контролно-пропускателни пунктове. Системата за контрол и филтриране беше плачевна. Денонощно ни се обаждаха по телефона познати и „подшефни” с молба за проверка на определени хора през наличните легални канали за информация. Това ни отнемаше скъпоценно време.

Някъде през май разбрахме, че така не може да продължава. Трябва професионален подход: информацията да се обработва и систематизира, да се осигури максимално удобен достъп до нея, като същевременно се създаде инструмент за органите на реда, който да им дава възможност да получават ефективно информация за престъпниците. И най-важното – всеки човек във всяка точка на Украйна да може да използва нашата база данни, за да осигури собствената си безопасност и тази на своите роднини и близки. До октомври действахме тихо, без „да вдигаме много шум”. Изграждахме канали за връзка със силовите ведомства на всички нива: от оперативните служители до заместник-ръководителите на съответните министерства и организации.

На този етап от създаването на проекта „Миротворец” вече срещахме активно противодействие от Русия по всички възможни начини, за целта дори разконсервираха и задействаха свои агенти на влияние – имам предвид някои украински държавни служители и политици. Между другото, те видимо се открояват на фона на политическия ни елит.

През юни и юли се заехме усилено с разработването на техническата част. А към края на 2014 година неочаквано получихме помощ. Без да искат нищо в замяна, Антон Герачшенко /украински народен представител и съветник на министъра на вътрешните работи – б.пр./ и Георгий Тука /в момента областен управител на Луганска област (частта от нея, която се контролира от украинските власти) – б.пр./ много навреме дадоха рамо и ни прикриха на информационния фронт, като насочиха целия негатив към самите тях. За което имат нашата голяма благодарност.

Веднага искам да обясня, че в МВР и СБУ имат вътрешноведомствени бази данни за обектите, които ние помагаме да бъдат идентифицирани, но достъпът до тези данни и използването им са строго регламентирани с различни нормативни документи, които никой няма право да нарушава. Ние тръгнахме по друг път: фактически извършваме легално разузнаване в откритите източници, като идентифицираме обектите, представляващи интерес, според определени признаци – подобно на системата „свой – чужд”.

Не ни интересуват  криминални елементи като мошеници и дребни крадци. Това е работа на милицията.

Наши „клиенти” са сепаратистите, екстремистите от незаконните въоръжени формирования и техните поддръжници, терористите, чуждестранните наемници, изменниците на Родината (служители на украинските силови структури, преминали на страната на агресора или екстремистите: офицери, войници, милиционери, прокурори, съдии), държавните служители (те също са полагали клетва за вярност на народа на Украйна), военните престъпници (военнослужещите на страната агресор, воюващи срещу Украйна на нейна територия). Също и онези, които организираха „референдума”, които крещяха „Путин, въведи войските!”, които държаха речи на митингите, които призоваваха към действия срещу суверенитета и териториалната цялост на държавата, които водеха и водят проруска и антиукраинска пропаганда в социалните мрежи.

— А така наречените „ватники” /от презрителното „ватник” – б.пр./?

— Буйните – да, а редовите – не. Тези „ватники”  днес крещят „Путин е нашият президент”, а ако им се изръмжи по-строго, също толкова пламенно ще започнат да ви убеждават, че Порошенко е техният президент. Примери има предостатъчно.

„Екипът на омбудсмана не познава достатъчно добре украинското законодателство”

— В самото начало, разбирайки, че главното е дейността ни да не влиза в разрез със закона, ние се консултирахме с огромен брой висококласни юристи,  работещи в различни области – разказва Роман. – И си изяснихме доколко могат да бъдат нарушени гражданските права, когато става дума за престъпленията, чиито признаци изследваме. На сайта „Миротворец” (https://psb4ukr.org/about/pidstavi-diyalnosti-centru/) могат да бъдат видяни основни положения на украинското и международното право, които обезсмислят всички инсинуации и празнословия.

Четете внимателно членове 17 и 65 от Конституцията на Украйна; членове 5, 11, 20, 21, 28, 29 от Закона за информацията; членове 3 и 6 от Закона за борба   с тероризма; членове 2, 6, 7 от Закона за защита на личните данни; член 296 от Наказателния кодекс; член 9 от Конвенцията за защита на физическите лица при автоматизираната обработка на личните данни, приета от Съвета на Европа. В тях ясно е формулирано, че когато става въпрос за националната безопасност и финансиране на тероризма, отпада неприкосновеността на личните данни. Цитирам член 29 от Закона за информацията: „Класифицирана информация може да бъде разпространявана, ако тя е обществено значима, тоест представлява обществен интерес, и правото на обществото да знае тази информация превалира над  потенциалните вреди от нейното разпространение.” А в Конституцията се казва, че защитата на суверенитета и териториалната цялост на страната е въпрос на чест и задължение на всеки гражданин. Так че критиците на „Миротворец” нямат контрааргументи. Те не четат законите докрай или изобщо повтарят чужди думи.

— Но доколкото си спомням, тази пролет парламентарният представител по човешките права Валерия Лутковская се обърна към СБУ и МВД с гръмогласно заявление, като поиска „Миротворец” да бъде закрит поради нарушаване на човешките права, както и да бъдат наказани всички причастни към  дейността на центъра.

— Уви, екипът на омбудсмана не познава достатъчно добре украинското законодателство. Лутковская би трябвало да изучи всичко, за което говорих по-горе.

Ние не престъпваме червената линия, действаме изключително в рамките на закона, което е потвърдено в официално изявление на СБУ: в нашата дейност няма никакви нарушения.

Моля всички да запомнят: ние обработваме не лични данни, а идентифицираща информация за лица, чиито действия съдържат явни признаци за извършени престъпления срещу националната сигурност на Украйна и света, сигурността на световната общност и международния правен ред.

Освен това е признак на невежество, меко казано, в ерата на информационните технологии да се говори за лични данни, когато става въпрос за публично достъпна информация. Искате ли един пример? Нека сега веднага да напишем в търсачката google.com три думи – Валерия Владимировна Лутковская. Още на първата страница с резултатите виждаме: биография, домашен телефон и адрес (град, улица, номер, апартамент), дата на раждане, членове на семейството и т. н.

Честно казано, нашият екип така и не разбра за какво беше тази атака срещу нас. Ние я оценихме като действие в полза на екстремистите, терористите, сепаратистите и руските окупатори. Лутковская единствена от всички длъжностни лица реагира по този начин.

Хората ни подкрепят. По своята същност центрът е един вид посредник между силите за сигурност  и обществеността, която ни помага активно.

Едно важно уточнение. Ние сме категорично против прилагането на физическа сила срещу тези мръсници от страна на обществеността. Знам, че някои хора, пострадали заради екстремистите, искат вендета. В никакъв случай! Това е работа на органите на реда. Всеки ще си понесе отговорността за хилядите загинали, унижаването на патриотите, осакатените съдби, поругаването на собствената страна.

Ние призоваваме хората към едно нещо: да изискват от службите за сигурност и правоохранителните органи да изпълняват качествено своите функции спрямо предателите и нарушителите на закона. Обществото не трябва да моли, а да изисква.

„При нас има не база данни, а «Чистилище»”

— Казахте, че получавате удоволствие от своята работа. В какво се изразява то?

— Представете си, че разполагаме със следните входящи данни за обекта: няма снимка, вместо име е написано „бандерлоги, вървете на майната си” и има разни реплики от сорта „ше ме намерите като цъфнат налъмите”. Започваме да изучаваме „следите”, сканираме. Гледаме в какви групи участва в социалните мрежи, кои са му приятели, къде живеят, кой и кога го е поздравил за рождения ден. В крайна сметка всичко опира до определено населено място, където в местния родилен дом на конкретната дата се е родило някое момче или момиче. Готово! Трите имена и адресът са известни. Ако ви се струва, че това е лесен и бърз процес – грешите. Всъщност това е една къртовска работа.

— Тоест извличате максимално възможното от минимум информация?

— Не пренебрегваме нито една дреболия. Веднъж изчислих, че за да включим даден субект в нашия списък, трябват от 30 минути до един час.

— Това един човек ли го прави?

— Когато възниква някаква сложна задача, зарязваме всичко и започваме брейнсторминг.

— Вашата база данни я наричате „Чистилище”.

— Според някои християнски вярвания в чистилището се намират душите на грешниците, преди да отидат на небесата; в исляма това е пространството между ада и рая. Оттук и названието. При нас има не база данни, а „Чистилище”.

image


— Как човек се оказва в него?

— Много лесно. Да предположим, че някой си Вася Пупкин познава някакъв екстремист, но се страхува да заяви това в милицията или СБУ. За сметка на това на електронната поща на сайта „Миротворец” – lyst2sbu@gmail.com – може да изпрати всичко,  което сметне за необходимо и важно. Но само след като старателно сканираме признаците за извършено правонарушение и доказателствата, взимаме решение да добавим конкретното лице в „Чистилището”.

— Какво се смята за доказателство?

— Стоп кадри от клипове, снимки, публикации, скрийншотове, линкове към източници в Интернет, описание на извършени или извършвани в момента престъпления – също с линкове. На началната страница на сайта в раздела „Контакти” всичко е описано подробно – стъпка по стъпка.

Ежедневно получаваме стотици писма. Ако липсват посочени доказателства, посланието не се обработва. Ако има, всяко писмо (!) внимателно се проучва от експертите – дали информацията съответства на нашата „тематика”. При необходимост препращаме данните на СБУ и МВР по предварително договорени канали за връзка.

Благодарни сме, че обществеността ни има доверие и ни помага.

Знаете ли, често се случва да четем някакви невероятно страшни истории за действията на екстремистите. Много хора, описвайки какво са преживели , си изливат душата. И почти всички казват: „Просто ми писна да се страхувам”.

А сега малко статистика. През октомври 2014 г. списъците включваха 4 500 обекта; на 16 декември – 7 500; през януари 2015 г. – 9 000; през октомври – 45 000 (!) /на 2 март Роман Зайцев съобщи на страницата си във Фейсбук за „красивото число” 55 555 – носителят на този номер в списъците на „Чистилището” се оказа Игор Сергеевич Долговязов от гр. Вологда , Руска федерация – б.пр./.  Най-добре са „обработени” кримските предатели: военни, прокурори, съдии, депутати, държавни служители.

Случвало се е някой от големите началници да поиска еди-кой си да бъде изтрит от „Чистилището”. Имали сме общо три такива случая. И то в самото начало на нашата дейност.

— Как постъпихте?

— Взехме решението колективно. Един го махнахме, като при това признахме, че сме сгрешили спрямо конкретното лице, информацията е била недостатъчна. Направихме си изводите и си поставихме по-строги изисквания към своята дейност.

— Чий глас е решаващ?

— Това е екипна работа. Ние сме заинтересовани объектът да остане в „Чистилището”, затова преравяме всичко, за да открием директни доказателства за неговите „подвизи”. В тесен кръг се шегуваме, че вече имаме такъв нюх за разни сепаратисти и екстремисти, че вече можем да заменяме служебните кучета на контролно-пропускателните пунктове.

Случва се и някой лично да настоява да го махнем от „Чистилището”. Започваме да се ровим и се оказва, че тоя приятел отдавна е трябвало да бяга да се спасява в Русия.

Сега действаме много по-професионално: натрупахме опит, плюс това си изработихме някои негласни правила. По-рано имаше повече емоции. Животът внесе корекции в нашата работа

— Стават ли грешки?

— Да, но бързо ги поправяме. Ако информацията звучи двусмислено, предпочитаме да се презастраховаме, да наблюдаваме известно време. От целия поток жалби ­– а те са страшно много – сметнахме, че 5−6 все пак са основателни. Наскоро изчислих, че количеството погрешни данни, внесени за целия период на работата ни, е по-малко от 0,047 %.

— А по какъв повод са жалбите?

— По всякакъв. Екстремистите ни обвиняват, че нарушаваме международното законодателство, изменниците и сепаратистите – че нарушаваме украинското. Всички ни заплашват със съд. С две думи – голямо веселие.

„Всеки гражданин на Украйна трябва да знае кой донесе войната и скръбта в нашия общ дом”

— Сега бяха интегрирани нашите данни и данните на МВР, където фигурират „автори” на тежки, особено тежки престъпления и мошеничество в големи размери, дезертьори и сепаратисти. Милиционерите от Донбас и Крим, които останаха верни на клетвата, започнаха много да ни помагат. Те познават подчинените си в своите райони, намират ги в социалните мрежи, поднасят ни ги на тепсия. Получава се троен филтър.

/span>.....................








Гласувай:
7
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ykpaina
Категория: Други
Прочетен: 832153
Постинги: 705
Коментари: 146
Гласове: 2535
Блогрол
1. ТV онлайн - Украйна
2. Радио онлайн - Украйна
3. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с немски субтитри
4. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с английски субтитри
5. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с руски субтитри
6. Кога, защо и как „Хрушчов подари Крим на Украйна”
7. СТОПФЕЙК - САЙТ ЗА РУСКАТА ПРОПАГАНДНА МАШИНА И ТОТАЛНОТО РАЗМИНАВАНЕ С ИСТИНАТА
8. Физиономията на руSSкия фашизъм
9. ТОП ФАКТИ за руските ЛЪЖИ за Украйна
10. РУСИЯ - ИЗНОСИТЕЛ НА ТЕРОРИЗЪМ
11. ПОДАРЪК ЗА РАШИСТИ
12. Обикновените зомбита. Как действа лъжата
13. InformNapalm
14. ФСБ в Украйна
15. Първият украински Майдан - „Революцията върху гранита”
16. УКРАИНА 2015 - пропагандистки филм от 2012 (!) година, който показва война на територията на Украйна (в случай, че се ориентира към ЕС и НАТО, а не към Евразийския съюз)
17. ФИЛМ: КРИМИНАЛНАТА ОКУПАЦИЯ НА УКРАЙНА - Криминальная оккупация. Янукович и его банда.