С генерал-лейтенант Александър Скипалский, бивш началник на Управлението за военно контраразузнаване към СБУ /Службата за сигурност на Украйна – б.пр./ и на Главното разузнавателно управление към Министерството на отбраната, бивш заместник-началник на СБУ и военен експерт, разговаряме за плановете на Русия в Донбас, за нивото на отбранителната способност на Украйна и за вероятния сценарий за приключването на руско-украинската война.


Генерал-лейтенант Александър Скипалский
 

Интервю на Анна Гончаренко, MIGnews.com.ua

- Ако Путин дори частично изтегля войските от Сирия, веднага възниква въпросът дали трябва да очакваме ескалация в Донбас? Ще бъде ли усилена групировката в Източна Украйна?

- В Сирия става въпрос за стратегия и геополитика на най-високо ниво. В Донбас – за отношенията между Украйна и Русия.

С каква цел Русия се намеси в сирийския конфликт? Първо, там съществуват руски интереси, свързани с наличието на две военни бази – авиационна и военно-морска. Без тези бази черноморският флот е безсмислен. Той няма да може да бъде използван в Средиземно море. Второ, става въпрос за желанието на Путин да се превърне в ключов играч в световната политика, за неговите лични амбиции, които той си е изградил на базата на едно минало величие на Русия. Той постигна това, че с него отново танцуват на политическия дансинг. На трето място са бизнес интересите, за които се говори по-малко – газопровода и петролопровода на сирийска територия. (Между другото, нашите власти също не говорят много за това, че една от причините, усилили желанието на Путин да заграби Крим, са големите запаси на въглеводороди около полуострова.) И като допълнение към общата картина – подкрепа за режима на Асад.

Путин постигна това, че започнаха да се съобразяват с него, започна да се говори за значението на сътрудничеството с Русия. Особено след като с официалното си участие в сирийския конфликт той прикри неофициалното участие на руските специални служби в притока на емигранти към Европа.

Днешният диктаторски режим в Русия представлява режим на пряко подчинение. Путин взима решение, нарежда, машината се задвижва. В същото време в НАТО няма такава стриктна структуризация и обща разузнавателна служба. НАТО има координационен център, всяка страна има собствен принос. Но за провеждането на една специална обща разузнавателна операция е необходимо спазването на процедура, съгласувания и бюрократични изисквания. Те действат със закъснение – за разлика от  Путин. Освен това, в руското разузнаване не съществуват такива неща, като „не е допустимо, не е етично, противоречи на ...”. Главното е добрата маскировка, а всичко останало е допустимо. Затова са толкова силни и опасни.

Не съществува пряка връзка между събитията в Сирия и руско-украинската война. Мога да кажа само, че руският генерален щаб и ръководството на армията ще могат да отделят повече време на Украйна. Но ще действат в рамките на плана за Украйна, който е в главата на Путин.

За съжаление, след като имам представа какви са опитът и потенциалът на нашите политици и на хората, които взимат решенията, Украйна винаги ще губи от Русия. В Съвета за национална сигурност и отбрана, президентството и правителството няма професионалисти, способни да предвиждат, и още по-малко – да предотвратяват действията на Русия.

- Какво включва планът на Путин, който руското военно командване изпълнява в Донбас?

- Ясно е, че събитията в Донбас представляват една прикриваща операция, която трябва да принуди Украйна да е покорна и да не се занимава с анексирания Крим. Нека си представим, че днес Путин изтегля войските от Донбас. Къде насочва вниманието си Украйна? Към Крим. Който Путин не иска и не може да върне обратно. Затова той събра цялата измет в Донбас, създаде армия, с която се води организационна работа. Да сте чули някъде, че Украйна е обезпокоена, че Русия създава редовни армейски части, като полага в основата им не терористична, а военна структура, тактика, стратегия за водене на бойни действия? Да сте чули някой да анализира това? Само в тесен кръг.

С моите колеги обсъждахме, че съвсем ясно от самото начало Путин се движеше към създаването на редовна армия.

- Тоест Путин две години се е движил именно в тази посока? Това е бил неговият първоначален план, който се изпълнява успешно, или идеята е възникнала по време на АТО?

- Този план е съществувал от самото начало. С тази редовна армия искат да влияят върху ситуацията в Украйна. Хоп, пускат някаква партенка: пробиваме коридор към Крим по брега на Азовско море. Хоп, нова партенка: на еди-кое си летище ще се подготвят самолети за атаки срещу други украински градове.

Путин играе, а ние нямаме достойни играчи, които могат да седнат с него на една маса. Ние имаме слуги и нагаждачи. Те действат така, че Путин да има основание да възприема украинската власт като слаба власт.

- Може това да са ходове от сферата на дипломацията, която, ако се вярва на официалните изявления, трябва да сложи край на войната?

- Сервилност е това, а не дипломация. Така че войната в Донбас ще продължи дълго. Единственото направление, където трябва да хвърлим всичките си сили, е нашата отбранителна способност.

- От началото на АТО изминаха почти две година. Увеличи ли се нашата отбранителна способност?

- Съществуват субективни и обективни фактори. Към субективните спада унищожаването на армията години наред. Не мога да се съглася, когато обвиняват за това само Янукович. Армията беше  разграбвана и унищожавана от редица премиери, президенти и тяхното обкръжение. Голям упадък настъпи при Юшченко, който изобщо не обичаше военните. Едва като видя какво стана в Грузия /през 2008 г. – б.пр./, малко взе да се замисля, но вече беше късно.

Когато дойде режимът на Янукович /през 2010 г. – б.пр./, вратите бяха широко отворени за руските спецслужби. Дмитрий Саламатин беше тяхно протеже.

 

Дмитрий Саламатин, член на партията на Янукович „Партия на регионите”, роден в Казахстан, до 2004 г. гражданин на Русия.

2010 г. – Генерален директор на Държавна фирма за внос и износ на стоки и услуги с военно и специално предназначение „Укрспецекспорт”.

2011 г. – Генерален директор на Държавен концерн „Укроборонпром”.

08.02.2012 – 24.12.2012 г. – Министър на отбраната на Украйна.

От 25.12.2012 г. – съветник на президента на Украйна.


 

Той беше кадрови офицер от резерва под прикритието на руското разузнаване.
Когато стана директор на „Укрспецекспорт”,  първото, което направи: нареди да се сканира цялата база данни за продажбите на оръжие в чужбина. И цялата тази информация беше изпратена в Москва. Изпълнителите знаеха за това. Държавата не реагира. Разбирате ли за каква ценна информация става въпрос?

Външноикономическата военно-промишлена дейност беше парализирана. Саламатин имаше кабинет в Москва. Документите ходеше да подписва в Москва. Къде бяха контролиращите служби? Един ръководител трябва да действа в рамките на закона. Това, което той правеше, е забранено от действащото законодателство. Защо го правеше безпрепятствено? Когато Саламатин стана министър на отбраната, нещата станаха още по-зле.

Но когато апетитите на екипа на Янукович нарастнаха, Саламатин го свалиха и назначиха Павел Лебедев, който има звание капитан от запаса, отказал да положи клетва за вярност на Украйна. Той израства само благодарение на общия бизнес със сина на Янукович в Крим.

Павел Лебедев – член на „Партия на регионите”, бизнесмен с лични активи 57 млн. щатски долара (според данни за 2011 г.).

Министър на отбраната на Украйна от 24.12.2012 г. до 27.02.2014 г. След бягството на Янукович напуска Украйна, присъства на тържественото заседание в Москва по повод „връщането на Крим”.

Тогава не видях патриоти, които да протестират срещу това, което правеха Саламатин и Лебедев. Тогавашната невероятна деградация е субективен фактор.

Обективният фактор е готовността за защита на Родината и нейния суверенитет. След нападението на Русия субективните фактори не сработиха, а се прояви желанието за себереализация, което стана основата на доброволческите батальони и доброволчеството за подпомагане на армията. Това е най-мощното оръжие, с което разполага Украйна и от което се страхува Путин. Но властта кара тези доброволци да минават на втори план, само за да си направи пиар с подкрепата за армията. Нашата сила във войната с Русия е способността ни да се организираме и готовността да се защитаваме. Не да забравяме гражданите и патриотите, а да се грижим за всеки един от тях.

За съжаление, украинското общество е травмирано от историческото си минало и недостатъчно остро реагира на предизвикателствата на реалността. Сработват интуицията и природните дадености. Те отново ще сработят. Ако Порошенко не започне да способства за движението на Украйна по естествения за нея път, а маневрира заради собствения си пиар, естествените пориви отново ще сработят. Невъзможно е да се прецени до какъв взрив ще доведе това. Както е невъзможно да се прецени кога точно ще изригне един вулкан. Но той вече кипи.

- Кога може да приключи АТО?

- Има два варианта. Да си представим, че Украйна се отказва от Крим. Но кримските татари, коренното население, няма да се съгласят. Това изобщо е вариант от сферата на фантастиката, защото и Украйна няма да се съгласи. Тогава остава вторият вариант. Продължителна конфронтация, докато... я камилата, я камиларя.

- Като се има предвид, че АТО ще трае още дълго, трябва ли да очакваме нови вълни на мобилизация?

 - Иначе просто няма да имаме достатъчно ресурси. Как ги използваме, вече е друга огромна тема: корупция, схеми, кражби. При такъв подход е нереално да бъде създадена високо квалифицирана професионална армия. Според мен, доста време ще съществува някаква смесена система – мобилизирани военни и професионална армия.

 Но ако погледнем потенциала на сегашната власт – министерския съвет, парламента, президентството – тя не е способна да направи това, което е необходимо на страната ни. Каквото и да говорят – трябва да се направи рестарт.

- Ако не можем да прогнозираме колко точно ще трае АТО, може ли да се предположи  как ще се развиват събитията в близко бъдеще?

- През следващите 3-4 месеца Русия ще продължи да укрепва военния си потенциал на ниво военни формирования, въоръжение, дисциплина и т. н. Ще очакват кога конфронтацията вътре в Украйна ще доведе до социален взрив. Когато той прерастне в граждански конфликт, Русия и другите заинтересовани страни ще се намесят и ще мислят как да успокоят Украйна, да я разделят, да я вземат под свой протекторат. В най-добрия случай – да се въведе някаква форма на международно управление.

Аз не виждам сегашното държавно ръководство да прилага някакви усилия, за да бъде спрян този разрушителен процес. Единственото вярно решение е един евентуален рестарт. Но световната общност не е съгласна да се проведат предсрочни избори, които са класическата демократична форма за рестартиране на системата. Това забавя извършването на реформите, наблюдава се стагнация. Кандидатите, които се предлагат за постове в изпълнителната власт, също нямат необходимия потенциал. Не виждам желание от страна на президента да се дистанцира от поведението на бизнесмен и да стане президент и главнокомандващ.

- Може ли Путин да бъде спрян, за да не изпълни плана си? Може ли нещо да отклони вниманието му?

- Той ще прави всичко възможно, за да задълбочи конфронтацията вътре в Украйна. Няма причини да вярваме, че нещо може да отклони вниманието му. Той победи в Европа, постигна успех в Сирия. Не виждам реални възможности за отклоняване на вниманието му. Нещо повече, страхувам се, че изборите в САЩ, заявленията на Тръмп за безполезността на НАТО, наливат вода в мелницата на Путин и усилват позициите му. Не искам да плаша, но това е моята оценка. И според мен единственият изход от тази ситуация е цялата страна да подчини усилията си на готовността за водене на война.

Превод от руски с малки съкращения