Четири години преди окупирането на Крим, през април 2010 г. в украинския парламент има жестоки ръкопашни боеве.



На 27 април Върховната рада ратифицира подписаното от президента Янукович Харковско споразумение* /по-подробно – в края на поста/, по силата на което срокът на разполагането на руска военна база в Севастопол /изтичащ през 2017 г. – б.пр./ е продължен с още 25 години.
Веднага след ратифицирането на споразумението Русия започва активно модернизиране на черноморския си флот, а кримските привърженици на „русский мир” вече са сигурни: „Русия няма да напусне Крим”.
Ратифицирането на Харковското споразумение фактически поставя началото на окупирането на Крим. Материалът е посветен на политиците, спомогнали за това.

Автор: Марта Пугач

„Един от най-важните инструменти за незаконното окупиране на полуострова стана руският Черноморски флот – твърди  Володимир Горбулин, директор на Националния институт за стратегически изследвания. – Съгласно Харковското споразумение, Руската федерация може да разполага в Крим до 25 000 свои военнослужещи. Обектите, за които РФ плаща наем на украинската страна, се използват като база за водене на разузнавателна, подривна, информационно-пропагандна и друга антиукраинска дейност.”

По данни на разузнаването на украинското Министерство на отбраната, анексирането на Крим протича на три етапа, всеки от които включва използването на руския черноморски флот, базиран на полуострова:

I етап – скрито прехвърляне по море на подразделения на въоръжените сили на Русия – от руска територия на територията на украинската Автономна република Крим /АРК/;

II етап – привеждане в най-висока степен на бойна готовност на бойните кораби, морските щурмови и разузнавателни самолети, както и хеликоптерите от състава на руския Черноморски флот, базиран в Крим;

III етап – допълнително дислоциране в Крим на повече от 7 000 руски военнослужещи, предимно десантчици и сили със специално предназначение. Те са прехвърлени в АРК по въздух и по море. Усилени са възможностите на Черноморския флот за провежаднето на морски десантни операции. Десантните кораби, съсредоточени в Крим, позволяват извършването на морски десант по цялото черноморско крайбрежие на Украйна.

Русия дава 40 милиарда долара, за да продължи процесът на превръщането на Крим в руски анклав.

Същността на Харковското споразумение е следната: Русия предоставя на Украйна намаление на цената на природния газ, а в замяна на това Украйна се съгласява руските военно-морски сили да останат в Крим за още 25 години. През 2010 г. изчислената цена на тази сделка е 40 милиарда щатски долара. Защо възниква необходимостта от намаляване на цената на газа и защо тя първоначално е толкова висока, е отделна тема, свързана с подписаното преди това от Юлия Тимошенко т.нар.  „газово споразумение”.

Веднага след окупирането на Крим, през март 2014 г., руската Държавна дума денонсира Харковското споразумение.

А през април 2010 г. то е ратифицирано от украинския парламент благодарение на армията помощници на Путин – депутатите от „Партията на регионите” /ПР/ на Янукович.

 

Върховната рада, 27.04.2010 г.
Тогавашният  министър-председател Николай Азаров тържествува.
Зад гърба му на снимката е Владимир Сивкович, който от март до октомври 2010 г. е заместник министър-председател в правителството на Азаров, отговаря за Министерството на отбраната, МВР и другите силови ведомства.
Бивш служител на КГБ, през последните почти 20 години е един от най-важните кремълски агенти за влияние в Украйна.

Парламентарната опозиция се противопоставя на ратифицирането с всички достъпни средства – блокира системата за гласуване, покрива с голямо украинско знаме местата на депутатите от ПР и т.н.

В публикация на texty.org.ua от 27 април 2010 година четем:

Гласуването по повод ратифицирането на споразумението за пребиваването на руския флот в Севастопол окончателно разпръсна всички илюзии относно политиката на Янукович и неговото обкръжение.  За всички вече трябва да е ясно: шепа олигарси с углавни наклонности е узурпирала властта в страната и продава държавните интереси в замяна на милиардни печалби за собствените си джобове.

На 27 април събралите се пред Върховната рада граждани /които са против ратифицирането – б.пр./ бяха бити от милицията, зад чийто гръб спокойно стояха и очакваха команда за атака младежи с анцузи и завързани на ръцете синьо-бели /цветовете на ПР – б.пр./ ленти.

Най-важното, което трябва да се знае за „ратифицирането” във Върховната рада – то беше брутално фалшифицирано. Още в началото на заседанието на таблото се появи цифрата 211 регистрирани и присъстващи депутати. Тоест липсва необходимото мнозинство от 226 гласа и всяко гласуване е нелегитимно. Но председателят Литвин без да мигне откри заседанието...

Депутатите от ПР дърпаха и късаха украинското знаме, биеха жестоко всички, които искаха да им попречат да гласуват. Те специално бяха вкарали в залата и охранители, които също се включиха в побоя над депутатите – тази зала не е виждала нищо подобно за цялата си история.

...Стратегически международни споразумения не се приемат в такава обстановка. Не може да се гласува за закон, отхвърлен от профилната парламентарна комисия като неконституционен. Не може чрез насилие и откровени фалшификации да се одобрява в парламента едно решение, само защото то е нужно някому.

...Половината депутати от ПР са пред трибуната, десетки депутати просто не са дошли за заседанието, но на таблото светва: 236 гласа „за”. „Решението е прието” – обявява Литвин и бързо закрива заседанието. Пред парламента се бунтува почти 20-хилядна тълпа...

27 април е наречен „черен ден в украинската история”...

Най-важните действащи лица през този черен ден:

№1 Владимир Литвин, тогава председател на парламента. Открива заседанието и провежда гласуването с груби процесуални нарушения.

 Опозицията замерва Литвин с яйца, но той храбро продължава да води заседанието иззад чадърите.

№ 2 Андрей Клюев, един от главните кремълски агенти за влияние в Украйна, през април 2010 г. е първи заместник министър-председател и отговаря за организиране на „правилните гласувания” в парламента. След Майдана бяга от Украйна.

Андрей Клюев от февруари 2012 г. до януари 2014 г. е секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна.

Най-активните биячи

Олег Царьов – член на Политсъвета на ПР, в момента живее в Русия, самоопределя се като „председател на парламента на Новорусия” и представляващ интересите на Новорусия в Москва.

 
Олег Царьов – с белия пуловер

Вадим Колесниченко – тогава заместник-председател на парламентарната група на ПР.  През януари 2015 г. е обявен за издирване, има руско гражданство. След окупирането на Крим участва в изборите за Севастополски градски съвет, но губи.

 
Вадим Колесниченко на 27.04.2010 г. също е сред тържествуващите от продажбата на украинските национални интереси.
 

Владимир Олийник – един от главните говорители на Янукович по време на Майдана. След като бяга в Москва, става един от организаторите на антиукраинския „Комитет за спасение на Украйна”.

Владимир Олийник – вляво с бялата коса, в центъра – Олес Доний, вдясно горе – Василий Стелмашенко.
/Олес Доний е един от активните участници в „Революцията върху гранита” през 1991 г./

Василий Стелмашенко – депутат от ПР, „човек на Ринат Ахметов”, един от бандитите, оцелели през 90-те, известен като криминален авторитет.

 
Елбрус Тедеев – професионален състезател по борба, европейски, световен и олимпийски шампион, депутат от ПР и главен отговорник за организирането и провеждането на ръкопашните схватки в парламента при необходимост.

Вляво с георгиевската лента – Елбрус Тедеев, вдясно – Василий Стелмашенко, в средата - Дмитрий Саламатин.

Павел Лебедев и Дмитрий Саламатин – още двама важни кремълски агенти за влияние. Информация за тях - тук.

На снимката вдясно – Дмитрий Саламатин

Поименно по парламентарни групи гласувалите за ратифицирането на Харковското споразумение - предатели на украинските национални интереси: тук

*Харковско споразумение (по материал от украинската Уикипедия)

 Споразумението между Украйна и Руската федерация относно базата на Черноморския флот на Руската федерация в Украйна е подписано на 21 април 2010 г. в Харков от президентите на Украйна и РФ – Виктор Янукович и Дмитрий Медведев. 



Съгласно споразумението срокът на базиране на Черноморския флот на РФ в Севастопол е удължен от 2017 г. до 28 май 2042 г. с автоматична пролонгация на всеки 5 години, ако никоя от страните не претендира прекратяване на споразумението, като предупреди другата страна за това не по-късно от една година преди прекратяване на споразумението. Определя се и цената, която РФ плаща на Украйна за арендата на базата ­ – ежегодни плащания (от 2017 г. нататък) в размер на 100 милиона щатски долара. Договаря се и намаление на цената на природния газ, който Украйна купува от Руската федерация – при цена от и над $333 за хиляда куб.м намалението е $100, при цена под $333  намалението е 30% от цената.

Споразумението е ратифицирано от украинския и руския парламенти на 27 април 2010 г.

Денонсирано е едностранно от Държавната дума на РФ на 31 март 2014 г., след успешната военна операция за завладяването на Автономна република Крим.

В периода между подписването и ратифицирането на споразумението обществеността и медиите в Украйна не получават достъп до официалния текст.

Подписването на споразумението предизвиква бурна реакция в Украйна.

Според повечето украински анализатори и експерти Харковското споразумение противоречи на Конституцията на Украйна. Някои от тях смятат, че освен политическа вреда, споразумението нанася вреда и на украинската икономика, тъй като без руската военна база Севастопол би могъл да се превърне в значимо черноморско пристанище, което да носи много по-голяма печалба за Украйна от арендата, която плаща Русия.

Опозиционните партии обвиняват Виктор Янукович в предателство на националните интереси и настояват за започване на процедура на импийчмънт срещу президента. Наричат новото споразумение «военно узурпиране на страната», Янукович е наречен «губернатор на Украинска област на Руската империя», който е продал суверенитета на Украйна.

През периода от 23 април до 14 май 2010 г. областните съвети в Тернопил, Лвив, Волин и Ривне, както и градските съвети в Лвив, Ивано-Франкивск, Луцк и Ривне осъждат Харковското споразумение. Някои от тях се обръщат към Върховната рада с искане за импийчмънт срещу Виктор Янукович.

Като цяло европейските политици не реагират на договорките между Янукович и Медведев – от позициите на политическата коректност и ненамеса в двустранните руско-украински отношения. Споразумението предизвиква обаче известна тревога във връзка с липсата на прозрачност при сключването на договорите за доставка на газ и перспективата руският «Газпром» да контролира действията на украинския «Нафтогаз».

Европейският комисар по разширяването и европейската политика на съседство Щефан Фюле заявява: „ЕС ще даде на споразумението следната оценка: то е насочено срещу сигурността на доставките, срещу принципите на предвидимост и прозрачност, както и против необходимостта да се гарантира извършването на рехабилитация и модернизация на газотранспортната система.”

Анжела Фелоте от Европейската комисия: „Подобни машинации създават вречатлението, че страните от региона трябва да избират между Брюксел и Москва”.

Посланикът за специални поръчения на Чешката република в областта на енергийната сигурност в Европейския съюз Вацлав Бартушка: „За повечето европейци и респективно за служителите на ЕС е неразбираемо как могат да се смесват отстъпките в цената на газа и разполагането на военна база в страната.”

Протестните акции срещу Харковското споразумение, действията на Янукович и управляващата коалиция продължават до средата на май 2010 г. с митинги и протестни акции в Украйна, ПАСЕ, Постоянното представителство на Украйна в ООН и др.

На 19 юни 2013 г. украинският парламент отхвърля внесен закопроект за прекратяването на Харковското споразумение: „за” гласуват само 152 депутати /при необходими минимум 226 гласа/.

---------------------------------------------------------------------------------------------

Харковското споразумение е само едно от нещата, взривяващи народното недоволство през периода на управлението на Янукович и послушния му парламент (2010-2013).
Майданът стана логичен завършек на гаврата на кремълските агенти за влияние с украинския парламентаризъм, украинската конституция, украинския народ, украинския суверенитет и украинските национални интереси.
Активизирали се внезапно украински фашисти могат да се привиждат само на хора, които са много далеч от украинската действителност, но приемат възторжено-безкритично кремълската пропаганда.