Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.05.2016 13:57 - Кримските татари: постоянната депортация (+ худ. филм "Хайтарма")
Автор: ykpaina Категория: Политика   
Прочетен: 1165 Коментари: 0 Гласове:
8

Последна промяна: 19.05.2016 09:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
image

72 години от зловещото престъпление на Сталин – депортацията на кримските татари

Александър Дубина - кандидат на историческите науки, Радио Свобода

faktor.bg

През първата половина на 1960-те родителите ми обикновено ме изпращаха на почивка в детския санаториум "Смяна" в Евпатория. Тогава санаториумът беше сред най-хубавите и там постоянно се организираха всякакви конкурси и викторини, на които победителите получаваха награди. Обикновено книги. Най-вече "Легендите на Крим", които почти всяка година излизаха в голям тираж. Имах щастието да спечеля няколко такива книжки и веднага ги "изгълтвах" с удоволствие. В по-голямата част от легендите се разказваше за татари (тогава още не знаех, че героите са били кримски татари, които съществено се различават от другите татари). Тогава също ни закараха на екскурзия до Бахчисарай, където в ханския дворец видях знаменития Фонтан на сълзите, останах очарован за цял живот от неговата красота и разказа за сътворяването му от стария хан Кирим-Гирей.
Но така и не видях нито един татарин - нито в Евпатория, нито в Бахчисарай. Когато се опитах да разбера от възпитателите къде са се дянали татарите, един от тях ми предложи да изиграем партия билярд и нищо не ми обясни, а другият (медицинската ни сестра Любов Ивановна веднъж ядосано го нарече "проклет чекист") просъска: "те всичките са предатели", но така и не ми обясни кого и как са предали.

Минаха няколко години и вече като студент-историк попитах за съдбата на кримските татари един добър познат на баща ми - лекар, болен от туберкулоза, който се преселва в Ялта през 1944, веднага след печално известната депортация. Виктор Василиевич, много порядъчен човек, ми отговори откровено, че по време на окупацията на Крим много татари подкрепяли немците, но тази история не била много ясна и той не знаел подробности. Каза само, че след депортацията на татарите го поразило огромното количество гладни и бездомни крави и изоставените празни жилища на бившите стопани. "Я да те заведа при един татарин", - ми предложи с добродушна усмивка Виктор Василиевич. И ме заведе... до паметника на един от най-големите асове през Втората световна война, два пъти героя на Съветския съюз Аметхан, роден в Алупка.
- За съжаление той вече нищо не може да ти разкаже, тъжно се усмихна моят екскурзовод.
- Какво се получава - не всички татари са били предатели, а е имало и герои?
- Така излиза, но извинявай, не знам подробности и не те съветвам да се интересуваш от това... Нали ме разбираш?

Аз го разбрах и веднага, след като се върнах в Киев, хукнах към своята любима "Историческа библиотека" в Лаврата (Киево-печерската лавра в Киев – бел.прев.). Единственото, което намерих там беше Указа на Президиума на Върховния съвет на СССР № 493 от 5 септември 1967 година "За гражданите от татарска националност, които са живели в Крим". От него разбрах, че "след освобождението на Крим от фашистка окупация през 1944 известна част от живеещите в Крим татари са сътрудничили активно с германските нашественици, необосновано са приписани на цялото татарско население на Крим". А в ІV том на изданието "Очерци за историята на Крим" (Симферопол: "Крим", 1967), под редакцията на тогавашния първи секретар на Кримския областен комитет на Комунистическата партия на Украйна И. Чирва, изобщо нищо не се споменава за депортацията на кримските татари. С това моите изследвания в това направление спряха за дълго. Само от време на време ми попадаха публикации в самиздат и статии на английски език.

Чак по време на перестройката, когато бяха отворени тайните архиви (но много скоро повечето от тях бяха отново закрити), започна да се очертава общата картина на депортацията през 1944 г. Много скоро разбрах, че тя не е била първата в историята на многострадалния кримскотатарски народ.

* * *
Първите достоверни данни за населението на Крим са публикувани от известния немски учен-енциклопедист Петер Симон Палас (1741–1811 г.), който прекарва по-голямата част от живота си в Русия, а почти всички последни години от живота си - на Кримския полуостров.

"Преди населението в Крим е било над половин милион души", - пише той в своя труд "Наблюдения, направени по време на пътешествието по южните губернии на Руската държава през 1793-1794 г.". "За пръв път те намаляват през 1778 година, когато, след мира с турците, над 30 000 християни, гърци или арменци, които живеели в Крим... били преселени отвъд Азовско море на земите между Дон и Берда (трябва да отбележим, че тези земи тогава били заселени с украинци, така че това е характерен пример как украинските етнически земи са заселвани с други народи - бел.авт).

По-осезаемо се почувствало изселването на татарите, след като руснаците завладяват Крим в периода между 1785 и 1788 г. Тогава хиляди татари, особено тези, които живеели близо до приморските градове, продават за безценица имуществото си и заминават за Румелия и Анадол, където отиват и членовете на ханската фамилия и много дворяни", - пише ученият непосредствено след събитията. След това той привежда данни от няколко преброявания на населението, според които в края на XVIII век татарите от мъжки пол са били 120 000. Ако допуснем, че жените са били малко повече от мъжете, то общият брой на татарите по онова време е бил около 250 000 души. А са били над половин милион!

Данните за принудителната емиграция на кримските татари от родината им, които откриваме в труда на Палас, напълно съвпадат с данните, представени в доклада на Кримските изпълнителни органи - Централния изпълнителен комитет (ЦВК) и Съвета на народните комисари (РНК) (1925 г.) ("За реемиграцията на кримските татари от България и Румъния в Крим и за причините за емиграция на татарите" - бел.прев.). "Първата вълна на масовото паническо бедствие, което започва веднага след присъединяването на Крим към Русия, обхваща период от 17 години, през които са емигрирали или са били изселени по административен път около 300 000 човека, преимуществено в Анадола и в Румелийската провинция на Турция", се отбелязва в доклада.

Руското правителство се опитва да замени емигрантите с много забележителен контингент. "След присъединяването си през 1783 г. Крим... попада под много тежък гнет и безчинства на неодържимия царизъм, който желаел в най-кратки срокове, без да подбира средства, да изтръгне от корен местното татарско население на Крим от родните пепелища, и да пресели на негово място елита и мерзавци от военната и гражданска бюрокрация и придворна камарила, вражески или неутрално настроени против Турция народи,... зависими преселници-селяни от гъстонаселените области на империята, корпуси на Кубанските казаци и различни други видове военна сила, църковни служители-мисионери в количество 4000 човека, престъпни, от гледна точка на "светейшия» синод, елементи (духобори, молокани и други сектанти), осъдени на каторга и на заселване в Сибир криминални елементи, избягали селяни, дезертьори, и най-накрая жени, докарвани на няколко пъти от Русия и предвидливо раздавани на войниците-ергени, на бегълците и дезертьорите.

Всички постове по военна и гражданска линия били заменени от руската бюрокрация", се казва в доклада. И това не е писано от някакви бандеровци, а от висши съветски чиновници, повечето от които били членове на комунистическата партия. Описаните от тях методи на имперската руска власт и до сега се използват от сегашните московски управници, които си мислят, че са нови "царе". Наследниците на преселените някога в Крим кубански казаци се проявяват в целия си блясък не само по време на последните събития, но и през целия период след провала на СССР, дестабилизирайки ситуацията на полуострова в интерес на Кремъл в продължение на над 20 години. Вече се появиха руски криминални авторитети и бюрократи, и украински дезертьори. Предстои да им докарат отряди от подходящи жени.

След Кримската война настъпва втората вълна на принудителна масова емиграция. Ако фактите, приведени от съветските чиновници не ви убедиха, ще се обърнем към данните на царските чиновници.
Според официалните данни само за две години (1860–1862) по паспорти и свидетелства са се преселили 181 177 човека от двата пола. Но е имало още и нелегална емиграция. За да си представите макар и приблизително размера на тази преселническа вълна е достатъчно да се каже, че само в Перекопския уезд опустяват 278 селища, а според данните от 1870 г. 224 от тях са превърнати в руини; общо от всички четири бивши кримски окръга,татарите напускат 687 селища, от тях 315 напълно опустяват („Паметна книга на Таврическата губерния“ за 1889 г. под редакцията на Вернер, том IХ).

От следващите емиграции най-голям размах придобива масовият изход през 1889 г., когато 200 000 татари напускат Крим.

"По този начин, - правят извод авторите на цитирания по-горе доклад, - по най-скромни сметки Крим изгубва за последните 150 години 800-900 000 души коренно население".

Но тези автори вярвали искрено, че родната съветска власт коренно ще измени съдбата на кримските татари, ще ги направи истински господари на земята им - заможни и щастливи. Но събитията не се развили според очакванията.

* * *
По времето на глада през 1921–1922 г. кримските татари изгубват още 80 000 човека. Но новите им съветски управници не загубили вярата си в светлото бъдеще на народа.

В началото на 1925 г. Председателят на Кримския ЦВК Вели Ибраимов и председателят на Кримския РНК Осман Дерен-Айерли изпращат до Президиума на ЦИК на СССР доклад "за реемиграцията на кримските татари от България и Румъния в Крим и за причините на емиграцията на татарите", който цитирахме по-горе. Основната теза в документа е молба да бъде разрешено материално да се подсигури връщането на кримските емигранти в родината им. Всичко на всичко 20 000 човека. През следващите няколко месеца този проблем е широко обсъждан на страниците на партийната преса и е в центъра на внимание на кримската общественост. Но след посещението на В. Ибраимов и народния комисар по селско стопанство на Крим С. Меметов в Москва въпросът се закрива от само себе си. Вече никой не си спомня за реемиграцията. Единият от подписалите доклада - О.Дерен-Аейрли - през 1926 е свален от поста си, а по-късно е убит. Малко по-дълго се задържа В.Ибраимов - тогавашният лидер на кримските татари. Но на 15 януари 1928 година той неочаквано е арестуван. След показателен съдебен процес на 28 април "по съвкупност от криминални и политически престъпления" е осъден на разстрел. Той е обвинен още и в "изтъкване на националните интереси в ущърб на класовите". Разстрелян е на 9 май.

Изключително показателно е, че времето, когато започва разправата с кримскотатарските националисти практически съвпада с периода, когато се фабрикува делото на "зловещия" Съюз за освобождение на Украйна (1929 г.) Ако до тогава съветската власт е принудена да зачита националните чувства на всеки от народите и да провежда политика на "коренизация", то постепенно със стабилизирането на ситуацията в края на 1920-те тя сваля маската си и демонстрира великодържавната си муцуна. Джамиите и медресетата в Крим са превърнати в конюшни, а в най-добрия случай - в библиотеки, в които човек е можел да прочете в ленинския вестник "Правда" и статията на Сталин "Главозамайване от успехите". А успехите действително били главозамайващи, дори зашеметяващи. "Коренизацията" се изпарила и на нейно място дошла пълната русификация.

Така че няма нищо чудно, че някои кримски татари през ноември 1941 г. не посрещнат немците като врагове, още повече, че те преди всичко връщат на джамиите първоначалните им функции. Децата отново започват да учат родния си език в медресетата. Не е имало нужда от никакви пропагандистки кампании. "Татарите веднага застанаха на наша страна. Те виждаха в нас освободители от болшевишкото иго, още повече, че ние уважавахме техните религиозни обичаи", - разказва генерал-фелдмаршал Манщайн, който превзема Севастопол през 1941 г.

Последно време чуваме и четем толкова много за колаборационизма на кримскотатарските "предатели" през "Великата отечествена война", че няма да се спирам на тази тема. Ще кажа само, че количеството на тези колаборационисти е било според различни данни от 9 до 19 хиляди. Да, много е. Не могли неграмотните татари да осъзнаят всички преимущества на съветския начин на живот. Но все пак някои ги осъзнали - от 1941 до 1945 в редовете на Червената армия преминали служба над 35 000 кримски татари. Петима от тях стават Герои на Съветския съюз, а прославеният ас Аметхан два пъти е удостоен с това отличие.

И още една малка подробност: само на 11-а немска армия рускоезичният Крим дава 45000 бойци, които взимат участие например в щурма на Севастопол. А е имало и други военни формирования, създадени от кримски руснаци, сред които многохилядния 15-ти казачки корпус на СС. Би било логично заедно с кримските татари да се депортират от полуострова и руснаците. Но не станало така: все пак те били свои хора!

* * *
А може би ние, украинците и кримскотатарските "бандеровци" нещо не сме разбрали?

Но доброжелателната Москва ни отвори очите на нас неразумните. Преди няколко дена Министерството на образованието и науката на РФ препоръча на училищата да проведат уроци, посветени на Крим и Украйна, и публикува директивни методични материали по темата. Оказва се, че през 1783 г., след "присъединяването на Крим на полуострова започва бурно развитие на промишлеността и търговията... Строят се новите градове Симферопол и Севастопол". Но необразованите татари не разбират какво щастие им е паднало на главата. "Разбира се значителна част от кримскотатарското население не могли да приемат измененията. Това било свързано с различни религиозно-културни моменти: с прекратяването на набезите, търговията с роби и системата на откупи в икономиката.
За няколко десетилетия голямо количество татари се преселват в Турция, а Крим започва да се заселва от преселници от Русия, Полша, Германия", - се казва в директивите. Е ми така де, нищо не са могли да направят с тези невежи татари: вместо да развиват бурно промишлеността и търговията, те си знаят тяхното - набези, търговия с роби, откупи и рушвети в икономиката... А за качеството на новодошлите преселници от Русия ние вече знаем – те били най-висшият слой на руското общество!

В директивите се споменава и за последната депортация през 1944 г. В два реда. И няма нито дума как тя е била осъществена, никакво обяснение защо е била " необоснована", както е посочено в документа, никакво подобие на извинение пред невинните жертви на сталинския режим.

Руското министерство на образованието се представя като винтче във всеобхватната путинска система на истината. А вие няма да започнете да си припомняте всякакви неприятни дреболии. Например, че огромната и "велика" Русия", която тогава официално се е наричала Московия, чак до 1700 г. е плащала васален данък на малкия Крим! Все пак е обидно за държавата!

В изводите накрая ще подчертаем, че депортацията на кримските татари от тяхната Родина започва веднага след присъединяването на полуострова към Руската империя и от тогава тя е била осъществявана под различни форми продължително време, до пълното изселване на коренното население. Тази трагична практика отново се възражда, а сега не пускат в Крим признатия лидер на кримските татари Мустафа Джемилев.

И накрая нека да си представим какъв би бил Крим без тази постоянна депортация. Няма никакви съмнения, че неговият талантлив и трудолюбив народ би наброявал днес няколко милиона и безусловно би реализирал своя огромен потенциал. Да се надяваме, че това в края на краищата ще се случи.

Превод: Соня Димитрова - Мартинюк

image


«Простите, если сможете». Внук командующего депортацией крымских татар 1944 года извинился и назвал её геноцидом

------------------------------------------------------------------

ХАЙТАРМА

Филмът разказва за трагичната дата в историята на кримскотатарския народ — 18 май 1944 година — сталинската депортация на кримските татари. В центъра на сюжета е два пъти героят на Съветския съюз кримският татарин Аметхан Султан. През май 1944 след освобождението на Севастопол Аметхан 
Султан заминава в отпуск в родния си град Алупка. На 18 май става свидетел на депортацията на своя народ от Крим.

* «Хайтарма» е първият художествен филм, посветен на историята на кримскотатарския народ.
* По думите на режисьора на филма Ахтем Сейтаблаев, бюджетът му е около 9 260 000 гривни (около 350 000 евро).
* «Хайтарма» е названието на 
кримскотатарски народен танц - символ на вечното движение на живота.

* Филмът е с посвещение «В памет на нашите деди и прадеди, бащи и майки, на всички, без които нямаше да ни има нас, нашите деца, нашата памет, нашата култура».
* В масовите сцени на изселването на кримските татари участват над хиляда души от цял Крим. Много от възрастните участници във филма лично са преживели тази страшна трагедия през 1944.

image

image

image








Гласувай:
9
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ykpaina
Категория: Други
Прочетен: 806140
Постинги: 705
Коментари: 146
Гласове: 2530
Блогрол
1. ТV онлайн - Украйна
2. Радио онлайн - Украйна
3. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с немски субтитри
4. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с английски субтитри
5. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с руски субтитри
6. Кога, защо и как „Хрушчов подари Крим на Украйна”
7. СТОПФЕЙК - САЙТ ЗА РУСКАТА ПРОПАГАНДНА МАШИНА И ТОТАЛНОТО РАЗМИНАВАНЕ С ИСТИНАТА
8. Физиономията на руSSкия фашизъм
9. ТОП ФАКТИ за руските ЛЪЖИ за Украйна
10. РУСИЯ - ИЗНОСИТЕЛ НА ТЕРОРИЗЪМ
11. ПОДАРЪК ЗА РАШИСТИ
12. Обикновените зомбита. Как действа лъжата
13. InformNapalm
14. ФСБ в Украйна
15. Първият украински Майдан - „Революцията върху гранита”
16. УКРАИНА 2015 - пропагандистки филм от 2012 (!) година, който показва война на територията на Украйна (в случай, че се ориентира към ЕС и НАТО, а не към Евразийския съюз)
17. ФИЛМ: КРИМИНАЛНАТА ОКУПАЦИЯ НА УКРАЙНА - Криминальная оккупация. Янукович и его банда.