Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.11.2016 18:47 - Да умреш за Украйна на 20 години
Автор: ykpaina Категория: Политика   
Прочетен: 1938 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 04.11.2016 22:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Нолан Питърсън, „Новое время”

image
Нолан Питърсън
Международен кореспондент на The Daily Signal, бивш пилот от военната авиация на САЩ, ветеран от войните в Ирак и Афганистан


 

Парче от шрапнел улучва 20-годишния Святослав, студент от Университета „Тарас Шевченко” и доброволец, в шията, срязвайки сънната му артерия. След няколко минути той е мъртъв. Приятелят, на когото Святослав спасява живота, оцелява.

 image

Този младеж не казва на никого, че отива на война.

20-годишният студент от Киевския национален университет „Тарас Шевченко” изчезва през юни 2014 година. По-късно става ясно, че се е присъединил към един от доброволческите батальони в източна Украйна.

Казва се Святослав Горбенко. Студент от Филологическия институт, където изучава японски език. При прехвърлянето си от Харковския университет в Киев му се е наложило да държи 17 изпита и той успешно се справя с всички.

„Не съм забелязал у него никакви войнствени настроения” – казва Сергей Янчук, доцент и координатор на университетската организация по войскова подготовка „Студентска гвардия”.

„Никога не се държеше агресивно - продължава той.- Беше доброжелателен, добър и приятен човек. Всеки би искал да има такъв приятел”. „Той беше уникален студент - допълва професор Иван Бондаренко. - Вдъхновяваше всички нас”.

Чистите линии на лицето и проницателните очи на Святослав показват дълбочината на душата и мислите му. Изпъква сред връстниците си с трудолюбие му и природен интелект и колегите му му предричат голямо бъдеще.

Смъртта взема най-добрите

Бащата на Святослав - Сергий Горбенко е хирург. По време на Майдана той отива в Киев, помага на ранените протестиращи. Младият Горбенко участва активно в дейността на прореволюционните групи в Харков, където учи тогава. През февруари 2014 година революцията престава да бъде мирна и бащата на Светослав съветва сина си да се премести в Киев, страхувайки се от репресии срещу активиста от страна на харковските власти.

След съвета на баща си Святослав се мести да живее и учи в Киев, но няколко месеца след това, когато започва войната, Святослав изчезва. Без да каже нищо нито на приятелите, нито на роднините, нито на преподавателите си, той се присъединява към доброволческия батальон Десен сектор, за да воюва за Донецкото летище.

Бащата намира Святослав в тренировъчния лагер и се опитва да разубеди сина си, но Святослав вече е решил. „Тогава за последен път го видях жив. Няма да забравя този разговор - спомня си Сергий. - Святослав беше убеден, че да защитава родината си е негово задължение. Освен това беше създал здраво приятелство с бойните си другари.”

image

На раздяла Горбенко старши окачва на шията на сина си верижка с икона и кръст. Тази верижка е носил дядото на Святослав по време на Втората световна война, воювайки срещу нацистите, и баща му по време на Майдана, под снайперския обстрел.

„И аз му позволих да замине” – казва Горбенко. Това е последният път, когато вижда сина си жив.

През септември 2014 г. Святослав отива на фронта. Месец по-късно, на 3 октомври, той се втурва под огъня да спаси живота на свой ранен другар. Докато го влачи към укритието, по тях стрелят от танк. Парче от шрапнел ранява Святослав в шията, прерязвайки сънната му артерия. След няколко минути той е мъртъв. Приятелят, на когото Святослав спасява живота, оцелява.

„Смъртта взема най-добрите” - казва Денис Антипов, преподавател в университета „Т. Шевченко” и ветеран от войната в Източна Украйна.

Тъй като Святослав е воювал в доброволчески батальон, правителството не му дава статут на участник в бойните действия. Той не е получил никакви посмъртни награди, близките му не са получили обезщетението от 23 000 $, които държавата дава на роднините на загиналите войници. „Неговите близки се чувстват унизени от подобно отношение” - казва Янчук.


Адът и киборгите

Втората битка за Донецкото летище, в която участва Горбенко, се води от близка дистанция. Боевете са тежки.

image

Понякога противниците се намират в една и съща сграда, на различни етажи. Войниците и от двете страни месеци наред живеят под непрекъснат обстрел – танкове, ракети, гранатомети. Стига се и до ръкопашни схватки, разказват украински войници.

Украинците вземат под контрол летището през май 2014 година, в първите седмици на войната. Но през септември, няколко седмици след подписване на първото примирие, обединените руско-сепаратистки сили започват настъпление с подкрепата на тежка бронетехника и артилерия.

Ожесточените боеве продължават до януари 2015 година.

Украинците нарекоха войниците, воювали за Донецкото летище „киборги”, подчертавайки нечовешките сили, които са необходими, за да издържиш тези толкова интензивни и ожесточени сблъсъци, постоянната заплаха и страданието.

(...)

„Ние сме длъжни да не се предаваме”

В насроченото време студентите изпълват коридора на университетския корпус. Стоят плътно рамо до рамо пред масата с цветя, до които са снимката на Святослав Горбенко и кратката история на неговия живот.

Отзад е входът на кабинета, наречен в чест на Святослав. Това е втората годишнина от смъртта на Горбенко. Някои студенти слагат цветя, други стоят тихо, сключили ръце като за молитва.

„От него можеше да излезе добър професор и добър мъж” – каза на присъстващите студенти 27-годишният Антипов, преподавател и ветеран от войната.

„Правете за страната си всичко възможно - продължава Антипов.- Но сега най-важното е да направим така, че неговата смърт да не е напразна”.

Надолу по коридора на стената са окачени снимките на студенти от института, които са воювали в други конфликти, включително и на Людмила Павличенко, снайперист от Червената армия, която по време на Втората световна война е ликвидирала 309 човека.

Сега на тази стена е и снимката на Горбенко.

„Историята непрекъснато се повтаря” - заключава Антипов.

Пълната версия на английски - в колонката на Нолан Питерсън в The Daily Signal

 ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Няколко украинци – доброволци създадоха Паметна книга на загиналите за Украйна

 

В страницата, посветена на Святослав Горбенко, неговият баща, Сергий Горбенко разказва:
Аз го чаках в Киев на 18 август, но той вече е бил във войсковия учебен център „Десна”, където се записал като доброволец в ДУК ПС (Доброволчески украински корпус Десен сектор). Ние преживяхме три страшни седмици на неизвестност, защото оттам той не можеше да ни се обади по телефона. С помощта на приятели аз го намерих в центъра едва на 9 септември, преди изпращането му на фронта. Това беше една незабравима среща, нашата последна среща с него приживе.

Няма да крия, аз направих всичко възможно да го убедя да се върне в университета, защото напускането щеше да промени статуса му на военнозадължен – като редовен студент, при това завършващ и във военна катедра, той имаше право на отсрочка на призовката, а прекъсването на следването му щеше да отмени това право. Това, че е станал боец на ДУК още не знаеха във Военното окръжие, защото техните списъци се пазеха в тайна и ако го потърсеха за мобилизация, щеше да стане сложно. Всички тези проблеми трябваше да се решават незабавно, и аз помолих командването му да го върне у дома, а след завършването си да отиде в батальона. Неговият командир остави решението в ръцете на Светослав.

Синът ми ме изслуша спокойно и внимателно и ми отговори приблизително така: „Татко, те утре тръгват, ние бяхме заедно три седмици в школата. Те са мои другари, как мога аз да се върна да уча, когато те ще отидат там… Бяхме заедно тука, ще бъдем заедно и там. Не си мисли, че някъде другаде ще ме подготвят по-добре за войната – тука ни обучават добре, а и по-добри побратими от тези няма да имам. Когато се наложи пак да отида на фронта, и на мене ще ми е жал за тях, и ти ще съжаляваш, че си ме спрял и прибрал… Ние тука се сприятелихме и свикнахме един с друг…”

Тогава за първи път усетих тази спокойна човешка, не младежка мъдрост, която го ръководеше, и която разбрах след черния 6 октомври.

„Татенце - каза ми той - помогни ми, аз те познавам, ти всичко ще можеш да направиш. Разреши ти тези проблеми с документите – поговори и в деканата, и във военкомата, а после и аз ще отида, когато се върна в отпуск…”

Може целият свят да ме осъди, както и много други бащи, които за разлика от мене опазиха своите деца, но след разговора със Святослав, аз… го пуснах, и, сваляйки от врата си иконка с кръст, която е носил моят дядо по време на войната, а аз носих на Майдана, окачих я на врата му и го благослових. В нашия род не е прието да се връщат воините от техния път към фронта, и аз, подтискайки рационалните доводи на разума, направих през болка това, което ми подсказа традицията в сърцето ми. Колко щастлив беше той тогава. И аз разбрах, че може би съм направил нещо правилно и добро за него, което преди това не съм правил.

Беше болезнено да се прощавам с него, изпращайки го на война, помолих го само едно: „Сине, непременно се върни с победа, не ме излагай пред майка си за моята постъпка. Върни се.”

Той ме прегърна здраво: „Няма да те подведа. Ще се върна непременно.” „Ние ще победим” – казахме заедно…



image

Много най-различни хора ми казваха, че Святко е герой и че е извършил подвиг. Това е така, но аз не зная какво знаят те, ще кажа само това, което зная аз.

Не зная подробности за неговата мъченическа смърт, експертът от съдебна медицина пише за осколка в шията от стрелба от руски танк. Бойците казаха, че в този страшен ден на „примирие” на 3 октомври 2014 година е имало поредна яростна атака срещу Донецкото летище от страна на нашествениците. Отбивали са я рамо до рамо десантчиците и бойците от славния 5-и батальон на ДУК ПС (може и още някой – аз не зная, извинете).

Имало много ранени, които се задъхвали в дима, Святослав и негов побратим ги изнасяли от зоната на поразяване. Докато изнасяли поредния ранен, по тях стрелял танк. Паднали и тримата. Святослав и неговият побратим загинали, но раненият останал жив. Така ми разказаха. Радвам се, че този, когото са спасявали, е оцелял. Следователно не е било напразно всичко. Значи са изпълнили своя воински дълг докрай.

Що се отнася до мене, аз виждам героизма на сина си от малко по-различна гледна точка. Той имаше прекрасно бъдеще, имаше младост, любов, завършваше университета с перспективна професия, имаше законна отсрочка за повиквателната си, беше обявено „примирие”, и той имаше всички формални причини ДА НЕ ОТИДЕ, но ТОЙ ТРЪГНА – отказвайки се всичко, което беше постигнал, от всичко свое и дори от живота си; отиде да защитава нашите граници от врага, който въпреки всички примирия и споразумения нагло нахлува в земята ни, убива и осакатява хората ни. Мисля, че в тази осъзната, мъжка жертвоготовност е същността на истинния подвиг на Святослав, което го нарежда до другите герои от Небесната сотня и до другите украински герои от украинско-руската война, наричана с необяснимото измислено име АТО (антитерористична операция).

Ние, хората, сме еднакви като родители, всички в известна степен сме егоисти, свикнали сме да виждаме в децата си единствено СВОИТЕ деца, СВОЯТА радост, надежда, гордост и достижения. Със своя светъл, кратък като светкавица живот, Святко ме научи на мъдрост и ми показа истината, че това не е така. Нека думите ми с Божията помощ да послужат като мъничка утеха за такива като нас – сломените от скръб родители на децата-герои или просто на любимите им деца, които са отишли при Бог преди нас.

Бог ни изпраща децата ни като висша утеха и радост, за да се грижим за тях и да им помагаме, но те са ЛИЧНОСТИ и са пратени на тази прекрасна земя със своя мисия – НЕ САМО заради нас, но и заради други, може и непознати на нас хора, за да служат на Родината, на народа, на човечеството и в края на краищата и на самия Господ. Те са нашите хлапета, като че ли толкова беззащитни и наивни, а всъщност вече имат Безсмъртна Душа и Дух, който понякога е по-чист и по-висш от нашия. Този Дух ги води през техния живот, води ги безпогрешно, за да изпълнят великата мисия, която е предвидила за тях Божията Воля за доброто и благото не само на нас, техните физически родители, но и за доброто и щастието на много други хора и на родната им земя. Те за призвани да помагат и на други, не само на нас, те са призвани понякога да учат и други хора, а понякога и нас, своите родители. И нашата задача е не само да ги отгледаме и изучим, а и навреме да разберем това, да не се срамуваме да се учим от тях, да им помагаме да изпълнят своята мисия на земята и поне да не се намесваме и променяме посоката й.

Когато погребахме сина ми на 9 октомври, един добър обикновен човек – типичен представител на нашия добър, честен и трудолюбив народ, ми каза едни простички думи: „Сега на небето се събират душите на нашите предци, на нашите герои, на всички видни украинци още от времето на Рус, рицари, казаци, Героите от ОУН-УПА и Небесната сотня, героите, които загинаха в АТО, всички те се обединяват и се превръщат в щит за нашата Украйна – един небесен полк, който ни пази и ни помага да защитаваме земята си. И Святослав се присъедини към тях. На Бог му трябват чисти воини”. Съгласен съм с него.

 „Той отлетя към топлите страни, към предците от Рода си” – ми каза един познат от Майдана, козак от 4-а сотня. Да, той си отиде, за да ни помага заедно с Рода, заедно с другите Родове там, от Небето, да пазим и защитаваме нашата Украйна. Но преди това той освети моя живот с 19-те години на своя слънчев живот.

И аз, преодолявайки тази вечна отсега нататък болка, сутрин преди молитвата шепна: „Благодаря ти, Господи, благодаря ти, моя съпруга, за тези 19 пролети.” Благодаря ти, сине!
 

Сергий Олександрович Горбенко
4 ноември 2014 г.


Превод от украински: Десислава Йованович




Гласувай:
6



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ykpaina
Категория: Други
Прочетен: 1307890
Постинги: 705
Коментари: 146
Гласове: 2553
Блогрол
1. ТV онлайн - Украйна
2. Радио онлайн - Украйна
3. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с немски субтитри
4. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с английски субтитри
5. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с руски субтитри
6. Кога, защо и как „Хрушчов подари Крим на Украйна”
7. СТОПФЕЙК - САЙТ ЗА РУСКАТА ПРОПАГАНДНА МАШИНА И ТОТАЛНОТО РАЗМИНАВАНЕ С ИСТИНАТА
8. Физиономията на руSSкия фашизъм
9. ТОП ФАКТИ за руските ЛЪЖИ за Украйна
10. РУСИЯ - ИЗНОСИТЕЛ НА ТЕРОРИЗЪМ
11. ПОДАРЪК ЗА РАШИСТИ
12. Обикновените зомбита. Как действа лъжата
13. InformNapalm
14. ФСБ в Украйна
15. Първият украински Майдан - „Революцията върху гранита”
16. УКРАИНА 2015 - пропагандистки филм от 2012 (!) година, който показва война на територията на Украйна (в случай, че се ориентира към ЕС и НАТО, а не към Евразийския съюз)
17. ФИЛМ: КРИМИНАЛНАТА ОКУПАЦИЯ НА УКРАЙНА - Криминальная оккупация. Янукович и его банда.