Постинг
02.05.2013 22:53 -
РОДЕНИЯТ В БЕСАРАБИЯ БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИК ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ
РОДЕН В БЕСАРАБИЯ, БЪЛГАРСКИЯТ ХУДОЖНИК ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ ЗА ПЪРВИ ПЪТ СТЪПВА В БЪЛГАРИЯ НА 32 ГОДИНИ:
"Изтръпвам, когато видя българското слънце"
В Кишинев, Молдова днес се открива изложба по повод 70-ата годишнина на художника Димитър Пейчев, бесарабски българин.
Аз изтръпвам три пъти: от хубава жена, от българско слънце, и от Тициан, разказва художникът.
Димитър Пейчев е роден на 19 май 1943 г., в село Бургуджи, днес село Виноградовка, Арцизки район, Одеска област, Украйна.
За родното си село Димитър Пейчев разказва: Изселили сме се от България, моето родно село днес се казва Горно Александрово, близо е до Карнобат. То се е изселило в Южна Бесарабия. Тук са българите, тук са едни огромни български селища, големи, сред тях има и молдовски села. Това е била Нова България, в началото на ХХ век. Моето село се казваше Бургуджи, днес е Виноградовка, Одеска област.
Пейчев завършва Кишиневското художествено училище „И. Е. Репин” през 1970 г., а през 1975 г. завършва Московския Полиграфически институт със специалност художник-полиграфист. От 1962 г. учи живопис при бележития художник Михаил Греку. По думите му – неговият учител, по майчина линия, също е имал българска кръв, но не е знаел български. Пейчев е женен за дъщеря му – Тамара Греку.
Димитър Пейчев е известен сред своите сънародници като художник-живописец и автор на няколко стихосбирки, в които разказва за Буджак - Бесарабия. Член е на Съюза на молдовските художници, Молдова. За откриването на изложбата днес са поканени и одески българи, с които поддържа връзки.
За семейството си разказва още:
Имах много умна баба – баба Паша. Фамилията й беше Дели, при вас ще е Делиеви. По майчина линия съм Терзи. При вас е Терзиеви. Единият ми дядо – Костадин – се връща от Японската война в 1905 година. Бил е сапьор, в Манджурия. Беше старичък, познаваше ни като ни опипваше по главите, кой - кой е и веднага ни даваше аритметически задачки. Той е имал шест дъщери, всички с деца – по две, три и т.н. Беше завършил гимназия, руска. Беше човек на книгата, от тези хора, които държат да знаят, да четат, да са образовани. Имаше руски книги, но имаше и български. Оттам иде моето висше образование.
Ходил съм в България много пъти. В 1975 г. ме покани Димитър Киров, един художник от Пловдив. А тук не дават, "Как, кой си ти". А аз им казвам „Вижте, дори и два дни да ми оставите, аз пак ще остана месец. И въобще – за колкото си искам. Аз съм българин. България ме чака”.
Имаше влак Москва – София, минава през Кишинев, сядам, стигаме до Дунав. Във влака едни българи младежи, от Москва се връщат, радости, питиета из пътя, влакът… Мостът. Дунав. И ми се дорева. И ревах. Рева и толкова. Като говедо. За първи път в България. От целия моя род. Никой от нашите хора не беше стъпвал.
Та искам да пратя на японското правителство нещо като послание, че не убиха моя дядо Костадин, и на германците да кажа нещо от този род, че и другият ми дядо се върна, ранен само в крака. За да се съюзят майка и баща и да се получи тази експлозия … с нас.
В Пловдив – ресторанти, музика, стария град. Аз полудях от щастие. Изгубих си главата… и всичко друго. Рисувах. Бяха впечатлен от стария град, от атмосферата, от старите къщи. На ул. „Кирил Нектариев” Димитър Киров ни събираше в една сграда, имаше художници от Унгария, от Румъния, на пленер.
Димитър Пейчев е автор на три стихосбирки на български език, в които описва Буджак – Бесарабия. Най-новата се нарича „Питайте вятъра”. Другите две са „И светят спомените” и „Завръщане”.
Какво се случва днес в бесарабските села, според Димитър Пейчев:
Бяхме повече. Остаряваме, умираме. Изпожениха се за рускини, украинки, молдовки. Децата вече не знаят български. Много рядко идвате…
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=452877108123743&set=a.426680257410095.96394.426593420752112&type=1
"Изтръпвам, когато видя българското слънце"
В Кишинев, Молдова днес се открива изложба по повод 70-ата годишнина на художника Димитър Пейчев, бесарабски българин.
Аз изтръпвам три пъти: от хубава жена, от българско слънце, и от Тициан, разказва художникът.
Димитър Пейчев е роден на 19 май 1943 г., в село Бургуджи, днес село Виноградовка, Арцизки район, Одеска област, Украйна.
За родното си село Димитър Пейчев разказва: Изселили сме се от България, моето родно село днес се казва Горно Александрово, близо е до Карнобат. То се е изселило в Южна Бесарабия. Тук са българите, тук са едни огромни български селища, големи, сред тях има и молдовски села. Това е била Нова България, в началото на ХХ век. Моето село се казваше Бургуджи, днес е Виноградовка, Одеска област.
Пейчев завършва Кишиневското художествено училище „И. Е. Репин” през 1970 г., а през 1975 г. завършва Московския Полиграфически институт със специалност художник-полиграфист. От 1962 г. учи живопис при бележития художник Михаил Греку. По думите му – неговият учител, по майчина линия, също е имал българска кръв, но не е знаел български. Пейчев е женен за дъщеря му – Тамара Греку.
Димитър Пейчев е известен сред своите сънародници като художник-живописец и автор на няколко стихосбирки, в които разказва за Буджак - Бесарабия. Член е на Съюза на молдовските художници, Молдова. За откриването на изложбата днес са поканени и одески българи, с които поддържа връзки.
За семейството си разказва още:
Имах много умна баба – баба Паша. Фамилията й беше Дели, при вас ще е Делиеви. По майчина линия съм Терзи. При вас е Терзиеви. Единият ми дядо – Костадин – се връща от Японската война в 1905 година. Бил е сапьор, в Манджурия. Беше старичък, познаваше ни като ни опипваше по главите, кой - кой е и веднага ни даваше аритметически задачки. Той е имал шест дъщери, всички с деца – по две, три и т.н. Беше завършил гимназия, руска. Беше човек на книгата, от тези хора, които държат да знаят, да четат, да са образовани. Имаше руски книги, но имаше и български. Оттам иде моето висше образование.
Ходил съм в България много пъти. В 1975 г. ме покани Димитър Киров, един художник от Пловдив. А тук не дават, "Как, кой си ти". А аз им казвам „Вижте, дори и два дни да ми оставите, аз пак ще остана месец. И въобще – за колкото си искам. Аз съм българин. България ме чака”.
Имаше влак Москва – София, минава през Кишинев, сядам, стигаме до Дунав. Във влака едни българи младежи, от Москва се връщат, радости, питиета из пътя, влакът… Мостът. Дунав. И ми се дорева. И ревах. Рева и толкова. Като говедо. За първи път в България. От целия моя род. Никой от нашите хора не беше стъпвал.
Та искам да пратя на японското правителство нещо като послание, че не убиха моя дядо Костадин, и на германците да кажа нещо от този род, че и другият ми дядо се върна, ранен само в крака. За да се съюзят майка и баща и да се получи тази експлозия … с нас.
В Пловдив – ресторанти, музика, стария град. Аз полудях от щастие. Изгубих си главата… и всичко друго. Рисувах. Бяха впечатлен от стария град, от атмосферата, от старите къщи. На ул. „Кирил Нектариев” Димитър Киров ни събираше в една сграда, имаше художници от Унгария, от Румъния, на пленер.
Димитър Пейчев е автор на три стихосбирки на български език, в които описва Буджак – Бесарабия. Най-новата се нарича „Питайте вятъра”. Другите две са „И светят спомените” и „Завръщане”.
Какво се случва днес в бесарабските села, според Димитър Пейчев:
Бяхме повече. Остаряваме, умираме. Изпожениха се за рускини, украинки, молдовки. Децата вече не знаят български. Много рядко идвате…
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=452877108123743&set=a.426680257410095.96394.426593420752112&type=1
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ТV онлайн - Украйна
2. Радио онлайн - Украйна
3. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с немски субтитри
4. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с английски субтитри
5. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с руски субтитри
6. Кога, защо и как „Хрушчов подари Крим на Украйна”
7. СТОПФЕЙК - САЙТ ЗА РУСКАТА ПРОПАГАНДНА МАШИНА И ТОТАЛНОТО РАЗМИНАВАНЕ С ИСТИНАТА
8. Физиономията на руSSкия фашизъм
9. ТОП ФАКТИ за руските ЛЪЖИ за Украйна
10. РУСИЯ - ИЗНОСИТЕЛ НА ТЕРОРИЗЪМ
11. ПОДАРЪК ЗА РАШИСТИ
12. Обикновените зомбита. Как действа лъжата
13. InformNapalm
14. ФСБ в Украйна
15. Първият украински Майдан - „Революцията върху гранита”
16. УКРАИНА 2015 - пропагандистки филм от 2012 (!) година, който показва война на територията на Украйна (в случай, че се ориентира към ЕС и НАТО, а не към Евразийския съюз)
17. ФИЛМ: КРИМИНАЛНАТА ОКУПАЦИЯ НА УКРАЙНА - Криминальная оккупация. Янукович и его банда.
2. Радио онлайн - Украйна
3. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с немски субтитри
4. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с английски субтитри
5. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с руски субтитри
6. Кога, защо и как „Хрушчов подари Крим на Украйна”
7. СТОПФЕЙК - САЙТ ЗА РУСКАТА ПРОПАГАНДНА МАШИНА И ТОТАЛНОТО РАЗМИНАВАНЕ С ИСТИНАТА
8. Физиономията на руSSкия фашизъм
9. ТОП ФАКТИ за руските ЛЪЖИ за Украйна
10. РУСИЯ - ИЗНОСИТЕЛ НА ТЕРОРИЗЪМ
11. ПОДАРЪК ЗА РАШИСТИ
12. Обикновените зомбита. Как действа лъжата
13. InformNapalm
14. ФСБ в Украйна
15. Първият украински Майдан - „Революцията върху гранита”
16. УКРАИНА 2015 - пропагандистки филм от 2012 (!) година, който показва война на територията на Украйна (в случай, че се ориентира към ЕС и НАТО, а не към Евразийския съюз)
17. ФИЛМ: КРИМИНАЛНАТА ОКУПАЦИЯ НА УКРАЙНА - Криминальная оккупация. Янукович и его банда.
