Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.01.2023 13:51 - Как са изглеждали древните траки?
Автор: simeonkrumov Категория: История   
Прочетен: 4363 Коментари: 4 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Благодарение на описанията оставени от различни пътешественици и автори – гръцки и латински. Ние днес може да си изградим добра представа за външния облик на древните траки.

Траките били едри хора като келтити и скитите. Били руси или червенокоси, с прави коси и синеоки. Най-старото сведение за външният вид на траките е от философа Ксенофан. Въпреки че с течение на годините и епохите в резултат на смесване на народи и племена се появяват траки с различна външност. То като цяло светлият тип се запазва. В една елинистическа творба се споменава за “русите бистонки”, които като оплаквали гибелта на Орфей посипали “тракийсйките си къдрици с черна пепел”. Римският комедиограф Теренци разказва за роб на име Давос, който бил червенокос тракиец. А Хораций възпява красива тракийска китаристка на име Хлое, която била руса. Поетът Клавдиан триста години по-късно употребява за гетите словосъчетанието “русите гети”. Дори през римската императорска епоха и през византийско време , когато има по-интензивно смесване с други етнически елементи светлия тип се запазва.

В стенописите от Казанлъшката гробница, където са представени в голяма пълнота траки и техните облекла. Косите на всички мъже и жени са представени в по-тъмен цвят. Изследователите обаче смятат че някои от тези изображения трябва да представят руси, дори рижи типове.

Тракийските мъже били здрави и силни, качени в битки и високо ценени като наемници в гръцките и елинистическите армии. По-късно след като стъпва в Тракия, Рим започва да рекрутира войници от тракийските редово. В римската войска имало дори цели легиони съставени от тракийци. Най-добрите за времето си гладиатори били тракийци, а най-известният сред тях е Спартак.

Мъжете носели бради и мустаци и се бръснели. Най-старият запазен портрет на тракиец е главата на Севт III, изсечена върху монети му. Тя представя хубав възрастен мъж с гъста заоблена брада и мустаци, и с буйна подстригана коса. От обратната страна на монетите е изобразен конник с дълга брада и коса. Дълга брада и коса носи и вождът изобразен върху бойните сцени в Казанлъшката гробница.

По някои изображения върху вази тракийците се представят със съвсем малка брадичка, което отразява модата, която налага в техните земи Алексанъдр Македонски. Когато античните автори като Овидий се опитват да подчертаят “варварския вид” на траките. Те задължително ги описват с дълги бради и коси, с диви, груби гласове и свирепи изражения. Разбира се траките са полагали грижи за себе си. Върху релефите на Траяновата колона в Рим са изобразени само траки с бради без мустаци, или изцяло избръснати, което показва, че траките са държали на външния вид.

Тракийските жени носели дълги коси, които били вързани на кок или встрани. Сред племето на даките дългата коса била не само признак за свободнороден човек, но и за неговия по-висок социален статус.

Омир описва една особена прическа сред траките – те оставали коса само на върха на главата като останалата я остригвали. Тази прическа напомня киката, която носели в по-късни времена прабългарите. От една страна тази прическа се свързвала с излизането на младежите от детската възраст. Съществувал обичай първата коса да се посвещава на боговете като дар. В същото време тази прическа била практична и не позволявала по време на битка воините да бъдат хванати за косата. Тази прическа се запазила дълги векове и получила своята приемственост в бъдеще. По-късно се появила нейна разновидност, която е намерила отражение върху колан намерен в съкровището от Летница. Върху него са изобразени мъже, които носят цяла коса подстригана до врата, но на върха на главата вързана като перчем.

Красивите хора сред траките не били рядко явление. Сред тях особено се отличавали жените, които мнозина антични автори възпявали в своите произведения.

Траките били прочути с дълголетието си. Особено това важало за тези, от тях които обитавали планинските райони. Това се дължало както на възможността да се хранят с богата и разнообразна “смесена храна”, така и на добрите природни и климатични условия. Редица автори предават, че в Атон, където живеело и тракийско население жителите се наричали дълголетни. Техният живот се описвал половина по-дълг от този на обитателите на другите земи. Сред тракийците не липсвали и столетници. Особено показател пример за дълголетието на тракийските владетели е одринския цар Терес I, който достига до преклонната възраст от 92 години. Като през целия си живот не спира да води военни походи, да разширява и заздравява държавното обединение на тракийските племена, което е създал.

Днешните българи с право могат да се нарекат наследници на древните траки. И в днешно време, въпреки многобройното етническо разнообразие и изминали епохи се е запазил основния генотип, който е отличавал траките в изминалите времена.
https://ipark.bg/bg-BG/Age/Item/486?module=Thracians

 



Гласувай:
5


Вълнообразно


1. dobrodan - Носенето на плитка (кика) не е обичай на европейските народи :):):).
23.01.2023 14:07
Особено в съчетание с избръснатите слепи очи и задна част на главата :).
По същество. Траките :):):) следва да бъдат разглеждани като съставен, а не моноетничен народ.
Тези в южната част на Балканите са индоевропейци колкото съм аз Асен Василев :):):).
Индоевропейците идват доста по-късно И ЗАВАРВАТ ГЪРЦИТЕ. Те са руси, светлокожи и синеоки. Изсветлява се на север, а не в Мала Азия и Атина :):):).
цитирай
2. panazea - Сега е добре да допълниш , че траките с различни имена са родствени като:
23.01.2023 15:44
Даки , скити , пеони , гети , масагети , меди , серди , брити , фриги , санти , бисанти , амазонки , сапеи , дантелети , кробизи , агриани , едони , трибали , одриси.
абанти: (в областта Фокида, преселили се на остров Евбея)
абретени: (в областта Абретена. Тя се намира в Северна Мизия, недалеч от река Риндак (Rhyndacos))
агриани: (Западна Тракия, между Хемус (Стара планина), Родопите и по горното течение на Струма)
аеди
алмопи
аоди
акрокомаи
ализонци
апиарензи
апсинти: (на Егейско море, град Апсинтус
апули
аргеади
аретузи
артакии
асти: (между Странджа и Хемус, град Кипсела
ациги
бантии
бебрици (бебреши):
бени: (край река Хебър (Hebros), на север от сатрите)
беси:[1] (Южни Родопи, град Бесапара (Bessapara), жреци на сатрите, това име после се прехвърля върху цялото племе)
бизалти (бисалти): (край река Струма, до Хелеспонт
бистони: (на Егейско море, между реките Места и Марица
блегури (балагрии)
ботеи (ботиеи): (автохонното население на Беломорска Македония, вероятно от смесен трако-пеонски произход)
брени
бризи (бризеи, брисеи)
бринки
бубеи (буби)
бюснеи
васаниси
витини или битини (bithyni): (край река Стримон, през 8 век пр.н.е. се изселили в Мала Азия и образували областта Витиния
гарески
гондри
граи (graei): в южното подножие на планинската верига Вискяр – Гребен – Црънча
дардани (дердони): (край Дарданелите, както и в Поморавието, дн. Сърбия)
датулепти
датени
дентелети (дантелетаи): (по горното течение на Струма, град Дентелетика)
денгери
дерони (дервони): (Югозападна Тракия)
дерсеи (дерзаи): (северното крайбрежие на Егейско море)
десили
дигери
дизори
дии: (в Родопите)
димензи
диобеси: (планинско племе)
дионисии: (в Югозападна Тракия)
добери:
долиони:
долонки (долонци, делонци): (в Тракийски Херсонес, потомци на витините и тините)
дрози (дрои): (между реките Нестос и Хебър)
едони: (югозападна Тракия и Македония, град Амфиполис
елети
енети (венети): (живеели между племената дардани и трибали, преместили се в Мала Азия, където образували племето на пафлагоните)
ентриби (entriboi)
еорденсии (еорди, еорци)
ехалийци (ехсалийци)
желони (гелони): (заемали земи северно от таврите)
зеели
зерани (зери)
идомененси
ихнеи (ихни, ити)
кабилети: (край град Ямбол – Кабиле)
кавконенси
каелети (коелети): (край река Хебър до Егеите)
кайни (кени, каени): (край Черно море (Pontus Euxinus), град Кипсела
карбилеси (карбилези)
карийци: (нетракийско племе, населявало региона около Шабла в Добруджа, изселили се от областта Кария в Мала Азия)
карини (родственици на карийците от Мала Азия)
каукауни
кебрени
кедони
кикони (cicones): (между реките Места и Хебър, край Хелеспонт (Hellespont)
клари
койлалети: (между реките Стряма и Тунджа, в Средна гора и Родопите)
корели (корали): (Източна Стара планина (Haemus), град Кипсела Cypsella)
корпили (корпиали): (край Пропонтида до Босфора)
крестони: (северното крайбрежие на Егейско море)
круси
ксанти
лаиаи (илеи, лееи, лаеи): (край река Стримон (Strymon)
лети
линкести
мадуатени: (край град Кипсела Cypsella)
мариандини
матукети (матугети): (в Добруджа)
меди (маеди): (югозападна Тракия, река Стримон (Strymon)
медовитини: (край р. Стримон, преселили се оттам в Мала Азия)
майони (маиони)
меландити
мелинофаги
мелти (мелди): (според някои справочници са обитавали земите около днешния Ловеч, като са основали селището „Мелта“-днешен Ловеч)
меони (меонци)
мигдони: областта между античните градове Пела (Pella) (при съвременното с. Постол) и Амфиполис (Amphipolis) (до днешния Кавала на Бяло море), край река Ейхедор (Echedorus – Ехедорус, дн. р. Галик), по дн. Солунско поле, Халкидически полуостров и тамошните планини. Мигдоните основават там град Терма (дн. Солун).[2][3][4]
милии
миргети: (на север от Дунавската делта)
мирмидони
морили
морисени: (около бреговете на Черно море)
нипсеи (непси): (край река Камчия (Panisus)
обулензи
одоманти (одогети): (по долното течение и устието на Струма)
одони
одриси: (източни Родопи, край Адрианополис, край реките Арда, Тунджа, Хебър, Ергин, Места)
ойтензи
олимпени: (в Мизия)
олинтийци
ордесензи
орески
отрионеи
пайти (паити): (край Егейско море, съседи на племето бистони)
панеи (панаи)
парореи
пафлагони (пелагони): (в Мала Азия)
пеопли
пиери: (първоначално в Пирейските възвишения (северозападно от Олимп), изселени в Западните Родопи)
пирогери: (между Сърнена Средна гора и Сакар)
пиценси
прианти (приянти, брианти, бриганти)
рондеи
сабии (sabis)
сабоки
саии (сюнти, сати) (saii, synthi): (на Лемнос и Халкидика, Синтония (Sinthonia)
самаи: (източно от реката Хебър)
сапеи (saepai): (между градовете Абдера и Адрианополис)
сарапари: (отвъд Армения, между гураните и мидийците (Западен Иран))
сатри: (южни Родопи, до Егейско море)
селети: (Североизточна Тракия, между Хемус и река Панисос (Panysos)
сикабои
синдонеи
синти (sinthi): (съседи на пеоните)
сири
сиропеони (сириопеони)
ситони
скайбои (скаи)
скаугди
скирмиади: (в Югоизточна Тракия, локализира се в Салмидесос (дн. Странджа), района над Аполония)
скиртони (скитени)
скумбри: (в Рила)
сталети
стримони
тевкри
теризи (тиризи, терици): (Североизточна Тракия, на изток от мизите, около Калиакра)
тетрахорити
тилатеи (тилалети): (северно от Скомброс (Витоша) и на запад достигат до река Оксиос (Искър) т.е. планинския район между днешните София, Перник, Босилеград и Пирот)
тимахи (тимаки): (около р. Тимок)
тини (тюни, thyni): (между град Византион и Странджа)
тинтеи (тинтени)
тирагети: (по долното течение на р. Тира (Днестър))
тисагети: (на изток от Волга и около Днестър)
травси: (в областта между долното течение на Хебър и Източните Родопи)
трали
транипси
траузери: (в Западните Родопи)
трери: (Западна Тракия, край река Ескус (Oescus), край Сердика (Serdica)
трилатаи: (Западна Тракия, река Ескус (Oescus)
триспли
троглодити
уекри
уздицензи (усдицези): (в Хемус, източно от река Искър, южно от мизите и северно от бените)
феакийци: (в Югоизточна Тракия, град Схерия)
фрагонди: (между реките Стримон (Strymon) и Нестос (Nestus)
халети: (по средното течение на река Места)
халиби
хипсалти
Родствени племенни общности
пеласги (пелазги): (автохонното население на Балканите
мизи (миси): (потомци на племето моези, в Северозападна Тракия, между Хемус и Истър (Дунав), изселили се през 2000 пр.н.е. в Мала Азия и основали там провинция Мизия)
бриги: (в днешна Албания и пл. Пинд, близки или тъждествени с фригите)
фриги (phrygi): (старо тракийско племе от дн. Македония, между 2000 – 1200 пр. Хр. постепенно се преселили в Мала Азия, където образували Фригия (Phrygia)
кабири: (обитавали остров Самотраки, жреческа каста на фригите)
гети: (в Добруджа и по долните поречия на Дунав и Днепър)
даки: (обитаващи земите северно от р. Дунав и източно от р. Тиса)
карпи (карпиани): (в Румъния и Молдова, родствени на даките)
агатирси: (на север от Карпатите и по река Днестър)
скити: (източно от Днепър)
моези (мези, mezi): (Северозападна Тракия, между Хемус и Истър (Дунав))
трибали: (по-рано са живеели край река Велика Морава, по-късно в северозападна Тракия, река Истър
кробизи: (между реките Вит и Осъм)
сигини (syginni): (Северозападна Тракия, северно от Истър)
пеони (пеонци, пайони, paeoni): (Западна Тракия и Илирик, край река Аксиос (Axios)
серди (сарди): (край Сердика (Serdica/Sardika))
цитирай
3. dobrodan - Панче, искаш ли да ти извадя кои от тях не са
23.01.2023 17:24
индоевропейците :):):):)?
цитирай
4. radostinalassa - Траките просто не са били руси, със сини очи..
24.01.2023 17:53
Човешките останки от Капитан Андреево от ранножелязната епоха са най-близо до днешните българи, в сравнение с всички други съвременни народи. Анализ на цвят на коса, очи, кожа показва:

100% кестенява коса, 83.3% кафяви очи, 16.7% сини очи, 83.3% средносветла кожа, 16.7% светла кожа. Какво се разбира под „светла“ и „средносветла“ кожа не е съвсем ясно, но за сравнение, ДНК на останки от ранното Средновековие от Германия са с 37.5% „средносветла“ и 62.5% „светла“ кожа.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: simeonkrumov
Категория: История
Прочетен: 160961
Постинги: 81
Коментари: 140
Гласове: 165
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031