Началото можете да видите тук

За това защо Путин не само забранява на Украйна да бъде Украйна (чрез блокирането на асоциирането й с ЕС), но и на Германия да бъде Германия

Всъщност е точно обратното. Путин би бил щастлив Германия да е Германия. Това е и целта на неговата политика. Руската стратегия започва оттам, че Русия не е силна, а е слаба. Русия няма силен демографски потенциал, няма технологичен потенциал, тя дори не е Съветския Съюз. Търговският  ѝ стокообмен е като този на Италия, има среден БВП, наистина не е голяма сила. Но тя има много мощни традиции в тактическата политика. Което включва също дезинтегрирането на други. Така действаше Съветският Съюз, така действа и сега руската държавна машина и нейната пропаганда. Руската политика работи не за това да направи Русия по-силна. Това е невъзможно. Тя се състои в това да направи всички наоколо по-слаби. Да разруши всички установени връзки. А най-вече, ако е възможно – да разруши европейските връзки, ако е възможно – да разруши Европейския съюз. Затова Русия и популистите в Европа са толкова близки – защото това е техният общ интерес. Убеден съм, че между Мари льо Пен и Владимир Путин има симпатия, но много по-важно е, че те имат общ политически интерес – разрушаването на Европейския съюз.

Да се разходим отгоре надолу. Ако Европейският съюз може да бъде разрушен, Русия би могла да работи отделно с Германия, с Италия, с Франция. В такива взаимоотношения Русия е по-силна. Понеже тя има дипломати, има газ, има тирания, а значи може да бъде по-мобилна в прокарването на външната политика. Затова смятам, че точно това е целта на Путин – да работи с Германия такава, каквато е. Защото Путин и който и да е руски лидер винаги може да доминира над Шрьодер или Берлускони. Когато са един срещу един, Русия ще е по-силна.

Да слезем по-надолу, до нивото на държавите. Украинската държава (в представата на Русия) също трябва да бъде дезинтегрирана. И най-ниското ниво – гражданското общество – трябва да бъде направено невъзможно – и в Русия, и в Евросъюза.

Оставам оптимист относно Европейския съюз и неговия суверенитет. Да се върнем на въпроса, който прозвуча по-рано: Европейският съюз суверенен съюз ли е? Тази криза подтикна Евросъюза в тази посока: за първи път виждаме европейците да се опитват да мислят заедно. Мнозина европейци за първи път усещат, че имат враг – а те имат. Украйна принуди мнозина европейци да осъзнаят, че има агресор. Оказа се, че Евросъюзът не само е задружна структура, която всички обичат, оказа се, че в света има и заплаха. Има европейски лидери, които поради това се чувстват зле и искат да победят. Европейски лидери, “които искат да победят”? Това е нещо ново! И за това трябва да се благодари на Русия.

Да, истина е, че Русия се опитва да оказва натиск върху Германия, върху Европейския съюз, че Русия се опитва да ограничи външната им политика. Но не мисля, че влиянието върху суверенитета е отрицателно. Точно обратното, такива действия принуждават европейците повече да се замислят над това кои са те, а Европейския съюз – да търси стратегия.

За сравнението на Путин с Хитлер

Ще отговоря първо от гледна точка на социологията. За хората на Запад събитията от 30-те и 40-те години донякъде приличат на табу, когато става дума за сравнение. Причината за това е една история, която ние знаем. Няма друга история: имало е Хитлер и той няма с какво да бъде сравнен.

Моят личен отговор е: зависи какво имате предвид под “сравнение”. Аз не съм сред привържениците на тезата, че Путин е като Хитлер, а Хитлер е бил като Путин. Мисля, че всичко е много по-интересно. Опитайте се да погледнете как Путин вижда света. Путин гледа на края на 30-те г. като на източник на положителен опит. Как е унищожена Чехословакия: Чехословакия е атакувана чрез нахлуване в една измислена територия, наречена Судети. Отначало там искат федерация, после настъпва Втората световна война. Същото нещо можем да видим в Полша през 1939 г: Полша е унищожена, след като Съветският съюз обявява, че полска държава не съществува, а етническите малцинства трябва да бъдат защитени. Същото, което казват и за Украйна през 2014 г. Историческият опит е много важен, ако искаме да разберем какво прави Путин. Путин гледа на края на 30-те г. като на положителен опит. А краят на 30-те показва как отделни държави и колективната европейска система могат да бъдат унищожени.

За географията на подкрепата за Украйна

Ако погледнете реакцията на европейските интелектуалци, ще разберете, че географията играе важна роля. Интелектуалците на Естония, Латвия, Литва, Полша заемат ясна позиция и се организират в проукраинска сила. С други думи, това са тези страни, които пряко са се сблъсквали с руската агресия. В Чехия, Унгария и Словакия нещата стоят другояче. В тези региони гражданската дискусия е насочена предимно против украинците, въпреки че официалната външна политика е по-скоро проукраинска.

Много специфична е ситуацията в Германия и Австрия. В Германия стана възможно да се обърне общественото мнение благодарение на мощните традиции на журналистиката. Хората, които формират мнението в Германия, а това са предимно журналисти, пътуваха до Донбас, пътуваха до Киев и писаха за това, което виждат. Тази “старомодна” журналистика, простото писане на истории дори по такава сложна тема промени общественото мнение и го откъсна от “схемите”. В Австрия това го няма, там украинските дебати изглеждат много потискащо. Освен Мартин Полак няма друг, който би искал да изясни ситуацията. Това зависи също и от икономически фактори: вие търгувате с Русия, значи нямате собствено мнение.


 

Ще кажа нещо интересно за Франция. Във Франция десните малко съчувстват на Русия, а понякога са проукраински; левите малко съчувстват на Украйна, а понякога са проруски. Ако четете френската преса, “Льо Фигаро” – главният десен вестник – не е ваш приятел. “Льо Монд”, “Либерасион” – главните ляв и лявоцентристки вестник – много по-добре осветяват украинските реалии. Така че украинската диаспора във Франция ще трябва да промени обичайната си ориентация: на тях им се иска да бъдат с тези отдясно, но приятелите им са отляво.

Ще добавя някои неща за САЩ. Кои средища в Щатите проявяват интерес към Украйна? Това са старите либерали, либералите от времето на “студената война”, хората, заинтересувани от спазването на правата на човека, особено гей-активистите. Много  хора никога не са се интересували от Русия, дори много влиятелни хора, докато Русия не започна да въвежда антигейско законодателство. В академичните среди руската парадигма доминира и досега. Казано накратко, много хора, изучаващи руската история, и досега са убедени, че Киевска Рус и съвременна Русия са едно и също нещо. Ако я няма Украйна, всичко останало е измислен от американците сценарий.

Ще обърна вниманието ви върху едно много интересно явление: разделянето на световното еврейство по украинския въпрос. Позициите на украинските евреи и руските евреи се разминаха. Не само в тези страни, но също в САЩ, в Канада, в самия Израел.

Надявам се моите бележки да ви направят по-силни в тези дебати.

Записано и реферирано от Володимир Семкив

Снимки: пресслужба на Издателския форум, Vitaliy Hrabar, Фотоагенция LUFA

Превод от украински: Албена Стаменова

УКРАЙНА ДНЕС