Песните му са по мелодии на известни съветски песни, но със злободневни текстове, съчинени от самия него.

Предлагаме ви интервю на Евгений Кузменко за украинското интернет издание „Цензор.НЕТ„.

..........

„РОДНИНИТЕ МИ В ДОНЕЦК ПО ВРЕМЕ НА ОБСТРЕЛИТЕ КРИЯТ ДЕЦАТА СИ В ПРАЗНИТЕ СИ ВАНИ“

– Разбирам, че се отнасяте крайно сериозно към това, което се случва в Крим и Донбас. Но формата, която сте избрал, за да го изразите, е една чудесна буйна сатира. При това на базата на най-патосните съветски песни, които миришат на нафталин. Защото „клин клин избива“ ли?

– Аз отдавна обърнах внимание, че Русия си върна стария химн на Съветския съюз, който наистина мирише на нафталин. Но не съм се замислял особено – взели са тоя химн, ами хубаво. Връщат се към 37-ма година? И към 17-та да се върнат, тяхна си работа! Но когато през  март президентът поиска Федералното събрание да разреши въвеждане на войски в абсолютно чужда за тях суверена съседна страна, това го възприех като обявяване на война.

- И тогава историческият бекграунд на съветския химн детонира по съвсем друг начин?

– Какъвто е химнът на една страна, такава е и страната. А ако си спомните химна на Съветския съюз, то той беше пълен с противоречия. Но те се върнаха към него и на мен ми хрумна следната мисъл – а защо да не се подиграя на този техен път, на това тяхно движение заднишком?

– А средностатистическият руснак (пък и украинец) ще Ви каже: момче, ти пък какво се вълнуваш? Живееш далеч от този конфликт, в уредена страна, добре си. Какво реагираш на това, което се случва на хиляди мили от дома ти? За какво ти е да измисляш и да записваш един след друг клипове с рязко съдържание, които осмиват Путин и ватенките /презрително название за руснаци, привърженици на режима на Путин – б.ред./?

– Знаете ли, трудно се сдържам, когато виждам наглост и лъжа. Понякога дори трудно се сдържам да не употребявам нецензурни изрази. В този конфликт е очевидно, че Русия използва силата си. Това първо. А второ – как това ме засяга лично? Ами много просто – в Донецк живеят мои роднини – само възрастните са около 20 души.

– И Вие през цялото това време контактувате с тях?

– Естествено. И това са хора, които преди не са излизали на никакви протести, живеели са спокойно, не са били и участници на Майдана. Те не са ходили и на този референдум в кавички, който и не може да се нарече референдум. (Защото референдумите по подобни въпроси не се подготвят за седмица, нито за месец, нито за половин година. Знаем как се подготвят референдуми в нормалните страни. Вземете Шотландия например).

Роднините ми са добри професионалисти всеки в областта си, и всеки от тях се е занимавал с работата си. А войната влезе в домовете им без да ги пита.

- Как роднините Ви от Донецк сега преживяват това, че градът се намира в ръцете на сепаратистите?

– Роднините ми в Донецк по време на обстрелите крият децата в празните вани. А самите те се крият под масите или застават в касите на вратите. Те са в ужас от това, което се случва!

......

– Вадим, в Чикаго сигурно общувате с руснаци. Наистина ли сред тях има много хора, които живеят в Щатите, а симпатизират на Путин и казват: той действа правилно, Крим е наш, Донбас е наш и изобщо Украйна е наша? Срещал ли сте такива хора?

- Да, срещал съм. Но те не са чак толкова голям процент. Все пак мисля, че здравият разум  трябва да взима връх.

А как ги срещам? Едни от тях са бивши познати, с които дълго време поддържах приятелски отношения. А сега ги прекъснах. Така, както скъсах отношенията с много роднини, които живеят в Ростовска и Калужска област…

– А те какво ви казват?

– Казват това, което от телевизора им говорят Кисельов и Соловьов. А тук, в Америка – това, което им внушава RussiaToday.
...............

Цялото интервю: УКРАЙНА ДНЕС