Текстът в жълтото каре: "Неунищожени през 1933 - непобедими днес!"
16:00 - всеукраинска минута мълчание
В долния десен ъгъл: "Вечерта запали свещ на прозореца"



Голодоморът – оръжие за масово унищожение

 Това сигурно е много страшно и болезнено: да умираш бавно от глад. Още по-лошо е, когато умираш не ти самият, а когато твоите роднини и близки се топят пред очите ти. Сигурно е ужасно да излезеш на винаги многолюдната улица, за да чуеш ужасяваща тишина вместо обичайния делничен шум.

Страшните 1932-1933 г.

Назрява един безсилен пред историческия факт въпрос: защо? В крайна сметка, все някой ще оцелее, защото не може шепа палачи да унищожат един велик народ. Той все в някой ще се запази и ще продължи да съществува, за да разкаже страшната истина за своята история. 

Този народ притежава някакво поразително свободолюбиво вдъхновение, някакво особено чувство за достойнство, което не търпи никаква гавра и мобилизира силите за съпротива.

В един момент комунистическата върхушка разбира, че тази съпротива може да бъде спряна само чрез тотално унищожение. След повече от десетилетие от началото на окупацията на Украйна съветската власт стига до най-крайната мярка – геноцида на украинския народ през 1932-1933 г., като по този начин признава, че е безсилна пред него. 

От самото начало, когато започват да налагат на украинците комунистическия режим с неговата политика на «военен комунизъм», задължителното предаване на държавата на част от произведената селскостопанска продукция и други убийствени за стопанството методи, възниква съпротива и се създават хиляди украински въстанически отряди. Общо в края на 1920 – началото на 1921 г. те наброяват над 100 000 бойци. Окупационната власт използва срещу тях сили на Червената армия ­– по това време на украинска територия има 5 нейни армии с 1 милион военни.

Непримиримостта на селяните принуждава централната власт да направи някои отстъпки: НЕП, тоест «нова икономическа политика », вълна на украинизация. 

Но противоборството не спира.

През 1927 г. е взето решение за провеждането на колективизация, която се извършва предимно насилствено. През същата година органите на ОГПУ /Обединено държавно политическо управление – орган за защита на държавната сигурност през 1923-34 г. – б. пр./ в Украйна регистрира 9 масови бунта, 173 атентата (25 убийства, 26 опита за убийство, 18 палежа, 104 ранявания, нападения, заплахи и др.) и разпространение на антисъветски листовки.

През пролетта на 1928 г. селяните от Южна Украйна се съпротивляват активно на съветските бригади по „зърнозаготовките” /отнемане на зърното в полза на държавата – б. пр./, като се опитват да попречат на извозването на зърното – поради реалната заплаха от глад. Избухват десетки масови селски бунтове. Започва вълна от «женски демонстрации». В публикуваните архивни документи могат да бъдат намерени интересни доказателства: в Херсонски окръг в рамките на един месец са регистрирани около 20 такива бунта, а в едно от селата «женорята» спират извозването на 6 000 пуда /1 пуд = 16 кг/ зърно, като организират свой пост.

През 1928 р. са регистрирани 150 масови селски бунта, 351 атентата. В много региони се увеличават антисъветските настроения. В частност в района на Мариупол е регистриран случай, когато тълпа от около 150 селяни нахълтва в селсъвета с викове: «Дайте зърно за посев!»

През 1929 г. заедно с темповете на колективизацията нараства мащабът на съпротивата. Атентатите са 1437, селските бунтове прерастват във въстаническо движение.

През 1930 г. избухват около 4 100 масови бунта, в които участват общо над 1 200 000 души. Въстаниците издигат национални и социални лозунги. В някои случаи селяните изгонват от селото представителите на съветската власт. Срещу въстаналите селяни са изпращани отлично въоръжени кавалерийски полкове и усилени отряди на милицията.

На 14 март 1930 г. докладват на Сталин, че в Тулчински, Виницки и Могиливски окръг въстанието е обхванало 343 селсъвета, регистрирани са 81 въоръжени бунта; в 73 села селсъветите са разгромени, съветската власт е ликвидирана.

 /span>...