Какви действия ще предприеме Владимир Путин на фона на влошаващата се икономическа ситуация в собствената му страна, непрекъснатия срив на рублата, падането цената на нефта и продължаващите санкции? Ще тръгне ли Путин в настъпление или напротив – ще се откаже от проекта Новорусия с надеждата да се помири със Запада?

Всъщност, тези въпроси не само че нямат отговор, а отговорът е без значение. И не става дума за това, че ръководството на РФ няма стратегически план за действие, а за това, че Путин по-скоро реагира, отколкото планира. Той вече не е в състояние правилно да оцени случващото се. Прави грешки, често съдбовни за останалите, но винаги водещи до неуспех.

Путин бе този, който настоя Янукович да бъде жесток с хората на Майдана. В резултат на това настояване криминалният режим се разпадна. Путин бе убеден, че донецките диверсанти ще помогнат за разпалването на бунт в цяла Източна Украйна. В резултат на това убеждение станахме свидетели на невиждано сплотяване на централните, западните и източните области срещу шовинистичната зараза.

Путин вярва, че окупираните територии са лост за манипулиране на Украйна. В резултат на тази вяра той ни освободи от излишния баласт, като фактически ликвидира тромавата съветска индустрия на Донбас и разсредоточава населението, което и без това щеше да остане без препитание след реформирането на района.  За всички тези месеци Путин направи вместо нас толкова, колкото ние самите не бихме успели да направим за 20 години. Въпросът, обаче, е защо?

Ами защото Путин не е мумия или компютър. Той е жив човек, който работи с живи хора. Хора, които по принцип са ограничени и слабо образовани. Вече е ясно, и то не от сега, а още от 2004 година, че Путин и обкръжението му просто не са способни да забележат каквато и да е разлика между Украйна и Русия и между манталитета на хората в тези две страни.

За руснаците въпросът за териториалната цялост е нещо свято. Русия се е вкопчила в малките, слабо населени Курилски острови, като по този начин обрича на социална и икономическа изостаналост целия Далечен Изток. Русия дори не пожела да потърси механизъм за раздяла с Чечня, въпреки че и на най-невежия в политиката човек му е ясно, че оставането на Чечня в състава на РФ е пряк път към краха на руската държавност в сегашния ѝ вид, към етническо напрежение, повече авторитаризъм и геронтокрация.

Чечня е „вързала“ за себе си цяла Русия и Путин вярва, че Донбас може по същия начин да „върже“ за себе си цяла Украйна. Само че това не е лесна работа, защото украинците възприемат държавата си по начин, различен от този на руснаците.

Ето затова отделянето на Крим стана проблем най-вече за самия Крим, който внезапно се превърна от полуостров в остров, който въпреки всичко зависи от Украйна, а не от Русия. Както и отделянето на Донбас е проблем на самия Донбас. Каквото и там още да завладее Путин, той ще създаде проблем само на завладяната територия, а не на страната ни.

Това един руснак никога няма да го разбере. Даже много украинци, възпитани в духа на съветските традиции, никога няма да го разберат. Така или иначе, тази тактика не работи. И каквото и да измисли Путин, няма да проработи. Защото той създава рецепти за свят, който реално не съществува. Свят, в който ние не живеем. Вече не живеем.

Путин има една основна задача, с която се справя великолепно, и тя е следната: със самия факт на съществуването си, с нелепите си решения и с фантасмагоричните си представи за света той трябва да докаже, че с него човек е невъзможно да се разбере. Това доказателство е необходимо за краха на руската икономика и началото на истинската криза в Русия. А такава криза е нужна като въздуха и на нас, и на Русия.

На нас – защото ще ни отърве от агресивен и непредсказуем съсед с неговите средновековни амбиции и дивашки нрави. На Русия – защото само крахът на икономиката ѝ, очевиден за всеки гражданин на тази маргинална страна, която след разпада на СССР така и не се превърна в истинска държава, ще помогне за преформатирането на самата руска държавност и замяната на сегашния уродлив режим с истинска управленска, децентрализирана структура, даваща максимални права и възможности на всички региони и народности в Русия.

Без такова преформатиране Русия е обречена на десетилетия упадък, войни, конфликти, атентати и техногенни катастрофи, опасни както за жителите на Русия, така и за техните съседи. Ето затова Путин, след като вече изпълни ролята си на ускорител на процеса на политическо съзряване на днешната украинска нация, сега играе ролята на ускорител на процеса на разпадане на собствения си режим и началото на промените в самата Русия.

Без него не бихме се справили.

Виталий ПОРТНИКОВ

Журналист

УКРАЙНА ДНЕС