Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.01.2015 17:46 - Главните събития все още предстоят: украинският шанс от 2014 година
Автор: ykpaina Категория: Политика   
Прочетен: 3250 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 02.01.2015 17:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Украйна трябва да се възползва от предоставения й шанс и да стане завинаги част от европейския свят. Този шанс бе заплатен с кръв и даден от самата история.

Анализ на украинския журналист Виталий Портников за ЛІГА.net

Днес е лесно да се каже, че след години, обръщайки се назад към 2014-та, ще пишем, че сме преживяли 365 исторически дни. И наистина, ако само си спомним най, най-главното: Майдана, гибелта на Небесната сотня, бягството на Янукович, анексирането на Крим, войната в Донбас, президентските и парламентарните избори, кризата в Русия – да, наистина преживяхме една незабравима година, за която ще се пишат романи и ще се снимат филми.

Мислим си така, обаче, защото все още не знаем каква ще бъде 2015 г. И това не е констатация на очевидното – че след 2014-та задължително ще дойде 2015-та – несъмнено това е известно на читателя и без моето напомняне. Това е подкана да разберем, че основните предизвикателства на 2014 година не само, че не са преодолени, а напротив – стават главното съдържание на живота ни и живота на обкръжаващия ни свят.

Майданът задейства един исторически механизъм – точно затова през 2014 г. събитията се развиваха с такава главоломна скорост, че вероятно на много от нас им се струва, че самият Майдан приключи не през февруари на отминалата година, а преди няколко години. Ето защо много от случващото се сега изглежда сякаш се развива в едно „спряло“, забавило хода си време – въпреки че всъщност събитията продължават да се случват стремително. Просто ние самите вече свикнахме на друг ритъм и не желаем да се откажем от него.

Именно затова не 2014 г., а 2015 г. може да се окаже решаваща – и именно за това време ще пишем романи и ще разказваме на децата си. А 2014 г. ще се окаже една шеметна прелюдия към истинските промени.

При това не е задължително промените да настъпят през 2015 г. Абсолютно очевидно е, че страната ни стана генератор на един цикъл на имперско преобразяване, което преди стотина години Руската империя веднъж вече преживя. Само си спомнете, че първият явен тласък към промените в Русия тогава бе революцията от 1905-та, чиито участници искаха демократизация на страната – и която също бе захранена с енергия не от територията на самата Русия, а от периферията на империята.

Именно такъв тласък към демократизация стана Оранжевата революция – при цялата ограниченост на задачите и резултатите си тя категорично постави въпроса за честни избори, който по-късно „рикошира“ в самата Руска федерация, на московския площад „Болотная”, и доведе до затягане на режима – точно както в Руската империя след потушаването на революцията от 1905 г.

Затягането на режима и в двата случая доведе до още по-голяма неадекватност на ръководителя на държавата, изкуствена селекция на идиоти и безумци във властта и пълното им неразбиране на закономерностите на развитието на икономическите и политически процеси в съвременния свят.

В този смисъл Майданът – и особено гибелта на Небесната сотня – могат напълно да бъдат сравнени с изстрелите в Сараево през 1914 г. Днес, естествено, не можем да твърдим със сигурност, че руско оръжие е разстрелвало хората на Майдана – точно както не можем да твърдим със сигурност, че в убийството на Гаврило Принцип е замесена руска ръка.

Но подозрения от подобен род остават и след убийството на австро-унгарския престолонаследник, и след събитията на Майдана. Най-вече защото и преди сто години, и сега Русия има интерес от подобен ход на събитията, считайки, че той й развързва ръцете – от идиотска гледна точка, естествено. Но и през 1914 г., и през 2014 г. Русия се ръководи от безумци.

Единственият шанс за запазването на руския режим 1914-та, особено имайки предвид революцията от 1905-та, е бил в постепенното еволюционно развитие с икономически реформи и предпазлива демократизация. Но на Петербург му се е приискало да участва във война за преразпределението на света. Руската власт е била обидена, че тежестта й в глобалния свят е била недооценена, като е смятала: Сърбия е естествена част от сферата й на влияние, „голямата Централна Европа“, тоест Австро-Унгария, е слаба и няма да окаже сериозна съпротива, с Германия ще успее да се договори, а с Франция – да се съюзи.

В резултат на това, дори и руската власт да не е подготвяла авантюрата в Сараево, с удоволствие се включва в последвалите от нея събития – и загива. Същевременно трябва да признаем, че много от сметките й излизат верни: Австро-Унгария наистина е слаба, Франция става съюзник на Русия, а с Германия в края на краищата наистина успяват да се споразумеят в Брест. Само че в тези сметки не е взето под внимание състоянието на самата Русия.

Единственият шанс за запазването на руския режим през 2014-та бе в постепенните еволюционни реформи в икономиката и предпазлива демократизация. Но на Москва й се прииска да участва във война за преразпределението на света. Руската власт се обиди, че тежестта й в глобалния свят е недооценена. Тя сметна, че Украйна е естествена част от сферата й на влияние, че „голямата Европа“, тоест Европейският съюз, е слаба и няма да окаже сериозна съпротива, че с Германия ще успее да се договори, а с Франция – да се съюзи.

В резултат на това, дори и руската власт да не е подготвила авантюрата с насилствената разправа с Майдана, с удоволствие се включва в последвалите от него събития – и ще загине. Същевременно трябва да признаем, че много от сметките й излязоха верни: ЕС действително се оказа слаб и тромав, Франция наистина се опитва да намери компромис, а с Германия все ще може в края на краищата да бъде постигнато някакво споразумение. Само че в тези сметки не е взето под внимание състоянието на самата Русия.

В края на 1914 г. патриотизмът и ентусиазмът в Руската империя са били в самия си разгар. Годината е изглеждала преломна, а настъпващата – победна и щастлива. През 2014 г. събитията се развиха малко по-рано, защото по-рано прозвучаха „изстрелите в Сараево“. Края на 2014 г. руското общество посреща деморализирано и объркано, но най-големите му разочарования – кошмарът на 1915-1916 г. – все още предстоят.

И само бъдещето може да каже дали този кошмар ще приключи с демократичния Февруари 1917-та или, както вече е ставало в руската история, Февруари ще прерасне в Октомври, в разпад на Русия и гражданска война. И не бива да забравяме, че това, което по-рано се е случвало в рамките на няколко години, днес се случва за година или месеци – затова главна преломна година може да стане и 2015-та, и 2016-та.

Какво значи това за Украйна? Ако си дадем сметка, че до разстрела на Небесната сотня и бягството на Янукович продължавахме да бъдем част от империята – под формата на икономически протекторат с имитация на самостоятелна държава – ще разберем, че ни чака съдбата на „Полското царство“ или „Великото финландско княжество“, които съумяха да се възползват от краха на империята и завинаги да станат част от европейския свят.

Украйна е Полша на XXI-ви век – с всички произтичащи от това последици. Имперските отломки ще ни ненавиждат още дълго и ще пеят по кръчмите страшните си песни („Помнят полските панове, помнят вси атамани нашта армия как ги срази“ –това е една стогодишна песен за битката на украинската и полската армии с будьоновците – една от битките, в която е била спасена Полша) – но вече нищо няма да могат да направят, както нищо не е могъл да направи разбитият от нашите герои мерзавец Будьони, освен в песните си да превръщат поражението в победа.

Навлизаме в един свят без Русия. И през следващата година това ще стане окончателно ясно дори и на самите руснаци. Тоест самата Русия засега никъде не изчезва, поне територията й – но като политическо и цивилизационно понятие вече няма да я има в нашия свят. И именно това е главният резултат на 2014 г.

Сега всичко зависи от нас и само от нас. Окупаторите могат и да продължат с диверсиите си, да измислят нови авантюри, да ни натрапват опасни сделки – но всичко това вече по никакъв начин не може да промени нито избора ни, нито бъдещето ни.

Ако се окажем способни да изменим собствената си страна – то само след 10-15 години ще забравим столетията имперско вегетиране така, сякаш не се е случило с нас, а когато зърнем запазил се някъде бюст на Ленин няма да си мислим „Това трябва да се махне“, а „Кой е това?“.

Ако, дори и скъсали с Русия, продължаваме да се надяваме само на някакъв късмет – тогава ще увиснем между цивилизования свят и разлагащата се псевдо империя, без да имаме воля да тръгнем напред, но и без желание да се върнем назад.

Нямаме много време за скок – много се надявам, че ще успеем да използваме шанса, платен с кръвта и саможертвата на нашите съотечественици и предоставен ни от самата история.

Виталий Портников, журналист

ukrainadnes.com








Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ykpaina
Категория: Други
Прочетен: 1307565
Постинги: 705
Коментари: 146
Гласове: 2553
Блогрол
1. ТV онлайн - Украйна
2. Радио онлайн - Украйна
3. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с немски субтитри
4. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с английски субтитри
5. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с руски субтитри
6. Кога, защо и как „Хрушчов подари Крим на Украйна”
7. СТОПФЕЙК - САЙТ ЗА РУСКАТА ПРОПАГАНДНА МАШИНА И ТОТАЛНОТО РАЗМИНАВАНЕ С ИСТИНАТА
8. Физиономията на руSSкия фашизъм
9. ТОП ФАКТИ за руските ЛЪЖИ за Украйна
10. РУСИЯ - ИЗНОСИТЕЛ НА ТЕРОРИЗЪМ
11. ПОДАРЪК ЗА РАШИСТИ
12. Обикновените зомбита. Как действа лъжата
13. InformNapalm
14. ФСБ в Украйна
15. Първият украински Майдан - „Революцията върху гранита”
16. УКРАИНА 2015 - пропагандистки филм от 2012 (!) година, който показва война на територията на Украйна (в случай, че се ориентира към ЕС и НАТО, а не към Евразийския съюз)
17. ФИЛМ: КРИМИНАЛНАТА ОКУПАЦИЯ НА УКРАЙНА - Криминальная оккупация. Янукович и его банда.