По официални данни на Министерството на социалната политика, от април миналата година до днес почти 950 000 души са напуснали Крим, Донецка и Луганска области. Впрочем, далеч не всички успяват да се настанят в нови домове. Повечето от принудителните вътрешни преселници се сблъскват с проблема за намиране на жилище и работа. И съвсем логично липсата на едното от тези две неща прави намирането на другото двойно по-трудно.

По думите на социалния министър Павло Розенко, благодарение на усилията на доброволци и чиновници засега убежище са намерили 660 000 души от почти милион принудителни преселници.

При това преселниците получават социални помощи: хората с увреждания – по 884 гривни, работоспособните – по 442 гривни. Доста трудно е да се изкара месеца с тези пари без помощ от другаде.

Въпреки това, от всички вътрешни преселници в държавната служба по заетостта са се регистрирали едва 30 000 души, повечето от които са получили статут на безработни …

Пътят за никъде

Много от хората, които искаха да напуснат опасните райони, го направиха още през лятото. По думите на бившата жителка на Донецк Яна Булатникова, през юни времето още е било „благоприятно за преместване“. „Независимо, че антитерористичната операция беше в разгара си тогава, в началото на юни, вече се чуваха изстрели, но тежката техника още я нямаше“ – разказва тя.

На родителите на Яна, които заминават през август, не им е провървяло толкова – напускат дома си вече по време на бомбардировките. Според момичето е било истинско чудо, че са се измъкнали, без да попаднат под обстрел. Така или иначе, Яна е щастлива, че родителите й успяват да напуснат неспокойния си дом.

Защото много семейства, разделени от войната, се сблъскват с най-големите си проблеми точно в този момент – когато възрастни роднини трябва да бъдат изведени от зоната на АТО.

Първо, защото на по-възрастните хора им е тежко да напуснат дома си, дори когато покрай него ежедневно се чуват изстрели или в него всеки момент може да попадне снаряд. Освен това много от тях са инвалиди или лежащо болни и физически не могат да излязат от дома си без чужда помощ.

Второ, защото повечето от местните хора не са виждали нито заплата, нито пенсия от 4-5 месеца. А липсата на пари не ти дава възможност да си купиш поне еднопосочен билет, който да те отведе далеч от зоната на АТО.

...
 

Освен в Харков и Запорожие, вътрешни преселници ще бъдат настанявани в Кривой Рог, Никопол, Днепродзержинск и Павлоград (градове в Днепропетровска област – б. ред.).

Но всичко това няма да реши проблема с преселниците в глобален мащаб. Особено като се има предвид, че повечето от хората, след като са напуснали зоната на АТО, нямат намерение да се връщат обратно. В тази връзка проблемите с жилищното настаняване и трудоустройството на вътрешните преселници остават на дневен ред и трябва да бъдат решени. И главна роля в оказването на помощ на принудителните преселници трябва да играят не доброволците, а държавата.

Цялата статия

Углегорск (на 15 км от Дебалцево): след боевете в района на Дебалцево - хората отиват да се спасяват КЪМ ВЪТРЕШНОСТТА НА УКРАЙНА, а не към русия