Дипломатически наблюдател на BBC

В четвъртък НАТО обяви подробноси от плана, който генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг нарече „най-значителното засилване на колективната ни отбрана от времето на студената война“.

Преди всичко става дума за подкрепа на източноевропейските членове на Северноатлантическия алианс и премахване на потенциалната руска заплаха за балтийските страни – или за всяка страна-членка на НАТО, ако днешната криза излезе извън контрол.

На срещата на министрите на отбраната на страните-членки на НАТО в Брюксел бе обявено създаването на сили за бързо реагиране. Тези сили трябва да увеличат способността на алианса да предприема бързи действия в случай на възникване на военна заплаха.

Това също е сигнал, че политическите лидери и военните стратези на Северноатлантическия алианс виждат анексирането на Крим и руската военната намеса в конфликта в Източна Украйна като нещо много по-сериозно от някаква временна криза между Москва и Запада.

Миналата седмица заместникът на Генералния секретар на НАТО Александър Вербшоу, бивш посланик на САЩ в Москва, произнесе реч, в която възможно най-ясно изложи новото виждане.

„Руската агресия в Украйна не е изолиран инцидент“, каза Вершбоу. „Тя променя цялата структура на европейската сигурност. Тя отразява един модел на поведение, който се проявява вече няколко години“.

Непредсказуемата криза

Но ситуацията е още по-сериозна. Според източници от щаб-квартирата на НАТО, там просто не могат да предскажат как ще се развива украинската криза.
...

Внимание, насочено към Изтока

Кризата води до неопределеност, а неопределеността води до повишено ниво на риска. Ето затова системата за отбрана на НАТО е насочена на Изток.

Целта е реформирането и засилването на силите за бързо реагиране по море, въздух и земя.

Основният елемент на този план са изнесените далеч напред военни части - бригади от по четири-пет до шест хиляди души - които ще бъдат на нужното място в рамките на два дни. До седмица към тях ще се присъединят по-значителни сили.

На срещата в Брюксел министрите ще обявят как ще бъдат организирани тези сили и кой ще участва в тях. Всъщност, за тези фронтови военни части ще са необходими значително повече от пет хиляди военни, тъй като ще се работи на ротационен принцип.

Но създаването на сили за бързо реагиране предполага и създаването на инфраструктура на източните граници на НАТО за разполагане и поддръжане на тези сили. За тази цел в шест страни от алианса ще се създадат командни центрове: Естония, Латвия, Литва, Полша, България и Румъния.

Това ще бъдат малки щабни структури. Щатът на всеки такъв щаб ще е от 50 човека. Половината от тях ще бъдат от страната-домакин, а другата половината – представители на други страни-членки на НАТО. Основната им задача ще бъде да осигурят бързото разполагане на фронтовите части, а в мирно време – да участват в планирането на колективната отбрана и провеждането на учения.

Тези учения ще бъдат един от основните елементи на дейността на Северноатлантическия алианс. Някои страни, най-вече Съединените щати, ще преразгледат възможността за прехвърляне в Европа на тежко въоръжение, на първо място артилерия и танкове. Не в големи количества, но достатъчно, за да бъдат подкрепени решителните заявления на натовското командване.
...
...
...

Целият анализ