Междувременно държавният секретар Кери вече е в Киев – американците са настроени решително, включително да доставят оръжие на Украйна.

Президентът Путин провежда в Москва заседание на Съвета за сигурност, на което „е била обсъдена в детайли ситуацията в Югоизточна Украйна, респективно в контекста на предстоящата среща в Москва с президента на Франция Франсоа Оланд и федералния канцлер Ангела Меркел”.

Почти по същото време се появява докладът на видни американски експерти с най-различни политически възгледи, които са единодушни, че ситуацията в Югоизточна Украйна и позицията на Москва представляват реална заплаха за мира в Европа и е време на Украйна да бъде оказана пряка военна помощ.

Американските медии обнародват и един закрит до този момент доклад на спецгрупа на Пентагона, в който се изказва предположението, че е възможно Путин да страда от синдрома на Аспергер.

Financial Times публикува финалната част на диптиха „Битката за Украйна”, в която, в частност, е цитирано изказването на Путин, че със своята „милион и двеста хилядна отлично въоръжена армия Русия може, ако поиска, след два дена да бъде в Киев, Талин, Вилнюс или Будапеща – във всяка столица на Обединена Европа и страните от НАТО”.

От своя страна, НАТО същият ден решава да разположи шест нови командни центъра в прибалтийските републики, Полша, Румъния и България. И за да е пълна картината: на 6 февруари в Мюнхен се открива Конференция по сигурността, на която възловата тема са отношенията между Украйна и Русия и по-точно – заплахата за европейската сигурност от страна на Русия.
...
...
...

Русия не е в състояние да спечели една голяма война с НАТО. Това просто статистически не е възможно. Теоретично би могла да спечели войната с Украйна. И Москва вярва, че каквото и да става, Америка или НАТО няма да посмеят да се включат в този конфликт и да отвърнат със сила на нейната сила.

Тоест Кремъл е сигурен, че може да прави каквото си иска на чужда земя, без да получава отпор от адекватен (или поне адекватно въоръжен) или по-силен противник. И това е капанът. Едно такова изпитание за Кремъл, един такъв адекватен отговор означава риск от ескалиране на конфликта и евентуална голяма война. А безкрайно да си затварят очите и да приемат споразумения, които за Русия означават единствено печелене на време преди вкарването на нови нейни войски на украинска територия, означава да изглеждат като безсмислени фигурки върху дъска, която Путин обръща всеки път.

Русия изобщо не иска мир в Югоизточна Украйна. Иначе там отдавна щеше да настъпи мир. Това е нейният leverage, насочен към Киев, инструментът, чрез който тя подлага на изпитание Порошенко и новата власт, тяхното политическо настояще и бъдеще, като блокира възможността да се занимават спокойно с реформите, с икономиката – а за Украйна това сега е жизнено необходимо.

Дали Путин се надява, че по този начин ще предизвика един нов Майдан и поредна смяна на властта? Възможно е. Така или иначе, Югоизточна Украйна е едно ефективно оръжие на Путин в битката му срещу Киев.

Според мен това си остава и един ефективен инструмент на руската вътрешна политика. Именно тази война е фундаментът на днешната руска пропаганда. Именно с нея прикриват (засега) реалните минуси за страната и гражданите в резултат на санкциите и падането на цените на петрола. Само войната прави възможни призивите към хората да не хленчат и да затягат коланите, да забравят за топящите се заплати и пенсии, за неизбежното увеличаване на безработицата, за намаляването на разходите за всичко, освен за армията.

Точно това – „войната” – е онзи стереотип , който събужда в народната памет завинаги вкорененото в нея: „ще ядем замръзнали картофи, но няма да се предадем”. Макар че и ситуацията е друга, и вождовете са други, и изобщо не се предвижда някаква жестока картофена диета, и сме преминали през разпадането на СССР след войната в Афганистан и ниските цени на петрола едновременно с невероятната надпревара във въоръжаването… И никой не напада Русия – точно обратното – Русия  си прави каквото си иска на световната сцена.

Но умелите пропагандисти без никакви затруднения трансформират завладяването на чужди територии в „идлт война народная, священная война”. Плюс това – война за свои в миналото територии, което също стопля душите и предизвиква възторга на комлексираните сънародници.

При съществуващите ниски цени на петрола и икономическите трудности именно тази патриотична вълна трябва да подпре рейтинга на незаменимия лидер и да му гарантира четвърти мандат в управлението на държавата. Мисля, че на това разчитат кремълските експерти: Югоизточна Украйна да тлее и да се взривява според техните желания до 2018 г., тоест толкова време, колкото им трябва, за да бъдат удържани на едно високо ниво електоралните шансове на върховния главнокомандващ. Или пък докато не бъдат отменени изобщо всякакви избори.

Най-активно на тази война би трябвало да се противопоставя руското общество. Но по-голямата част от него е „за”, а по-малката е пасивна. Казват, че Путин реагира нервно на товар-200. Според мен в Русия войната могат да спрат майките на войниците. Просто един бунт на войнишките майки с подкрепата на онези, които още не са загубили окончателно способността да мислят. Всички имат деца. Всички разбират колко е убийствено да загубиш детето си. Общо над 5000 души са загинали в тази война, хиляди просто са откачили, хиляди други продължават да бъдат обработвани по всички възможни начини, за да подкрепят конфликта, който е необходим само на един-единствен човек.

Путин е свикнал да печели. На него 14 години му вървеше невероятно. С цената на петрола, благодарение на която той издигна всичко и всички. С не най-силните, каквото и да си говорим, световни лидери, на чийто фон дори той изглежда (за самия себе си – със сигурност) световен лидер. С народа, разбира се. С руския дефицит на бунтари и хора, готови да дадат за свободата дори една заплата, камо ли живота си.

Той просто наистина попадна на точното място в точното време. И е сигурен, че ще прекара всичките западни слабаци, които се опитват да се договарят с него – както е правил вече не веднъж и не два пъти. Той е сигурен, че ще излъже целия свят и ще спечели, защото е несравним и е късметлия. Той още не е разбрал, че етапът на неговия късмет е  приключил. Той просто не разбира това, не чува, не вижда, не желае да чува и да вижда. А когато при него идват Меркел и Оланд, той чува не тяхата загриженост, а собственото си „аз съм голяма работа”.

Путин не е герой и не е злодей. Той прилича на един най-обикновен рекетьор. Надявам се, че на Запада няма да му трябват още 15 години, за да разбере това. Практиката показва, че ако „клекнеш” пред рекетьорите – винаги губиш. Че те се кротват, когато видят насреща си сила. Много се надявам, че следващият мирен план ще бъде последният, а не просто поредният. И че Меркел и Оланд ще направят всичко възможно Путин да разбере това.

Цялата статия