– Свободата на словото и информационната война са различни понятия, въпреки че в основата и на двете стои използването на информация.

Ако разгледаме информационната война като начин за постигане на някакви цели, то тя може да означава просто мероприятия за ограничаване свободата на словото. Вземете нашия опонент – Русия. Две десетилетия информационните механизми за създаване на изкуствено понятие за руските имперски амбиции бяха култивирани и имплантирани в обществото. Да, постигнаха някакъв успех – много руснаци вярват, че Русия постъпи правилно, когато анексира част от украинската територия. На тях просто не им бе подавана друга информация, освен разрешената от Кремъл.

Фактически всички новини и техният анализ минават през държавния филтър. Ако се случва някакво събитие, почти всички новинарски канали показват едни и същи новини с еднакви видеорепортажи и коментари, „извадени от калъп“.

Спомнете си, например, трагедията с Боинга. Многократно повтаряната по телевизията еднотипна информация изгради у руския зрител устойчивия стереотип, че вината е на украинската страна. Помните ли фразата на Гьобелс: една лъжа, повторена сто пъти, се превръща в истина.

Друг пример – опитите да бъде регулирана ситуацията, когато „хуманитарните конвои“ пресичат границата, в Русия се тълкуват като намерение на украинските власти да уморят от глад и да оставят без лекарства населението на окупираните територии.

В тези примери има една обща гледна точка и тя е тази на Кремъл. Алтернативна информация за едно или друго събитие просто няма и на хората не им остава нищо друго, освен да вярват на многократно чуваната версия.

Затова свобода на словото по московски – това е възможността да обсъждаш само чутото по телевизора.
....
 

– Какви нови форми, методи и начини на информационно и психологическо влияние използва РФ във военния конфликт с Украйна? Вас лично какво Ви изненада?

– Методите на информационно-психологическо въздействие си остават традиционни, но се променят сценариите за прилагането им. В началото информационните мероприятия много приличаха на прилаганите по-рано в Абхазия и Южна Осетия. После, обаче, започнахме да забелязваме отлив от „грузинските шаблони“. Очевидно това бе свързано с факта, че украинската страна отхвърли помощта на Русия относно въвеждането на руски миротворчески  контингент.
...

Според мен най-интересните особености на информационните мероприятия на Русия са следните:

Първо: изключително широкото използване на мерки за дезинформация. Незаконното присъствие и участие на руски военен контингент в бойните действия в окупирания регион на Донбас се маскира като учения на границата, използва се демонстративно придвижване на техника, преобличане на военнослужещите от въоръжените сили на Русия в униформата на „опълченци“ или използване на маркировката на украинските антитерористични сили върху своя техника.

Второ: руските спецслужби предварително се бяха подготвили много добре за информационната агресия в интернет и още в самото начало на активните действия в Източна Украйна масово активизираха десетки информационни ресурси  в мрежата. При това информационните сайтове открито си сътрудничеха и обменяха информация. Анализът на десетки такива интернет източници потвърди, че всички те са свързани с един общ замисъл и обща цел. Те са свързани в единна система и оказват определено влияние.

Трето: не може да не ни учудва информационната позиция на руското ръководство. В отговор на призива на Украйна и световната общност за изтегляне на руските войски от територията на Донбас и прекратяване на подкрепата за терористите, Путин, Лавров и останалите руски лидери в един глас отричат всички доводи и искат да им се предоставят доказателства. Впрочем, доказателствата, които бяха показани на целия свят, тях някак си не ги устройват. В руското информационно пространство са възприети определени механизми за реагиране на „украинските претенции“.

Четвърто: широкото използване на слухове – от политическите намеци на Жириновски, Захарченко и Стрелков до хорските разговори на автобусните спирки в окупираните градове. Слуховете са източник на паника. И ако в условията на война си способен да управляваш паниката, значи вече си победил.
...
 

– Има ли нещо, което искате да кажете, но за което не Ви попитах?

– Искам да кажа, че Русия въвлече Украйна в информационна война, но Украйна не е загубила тази битка, въпреки продължаващия значителния натиск на Кремъл.

От друга страна, Русия загуби културния конфликт с Украйна. А той е компонент на информационната война. Как да го разбираме? Ако някога Украйна бе за Русия братски народ, то днес между двете страни бе изкопана дълбока пропаст. Образно казано. В Украйна отричат всичко руско – от изкуството до стоките в магазина. Русия се превърна в някакво национално табу. На Русия ще й трябват десетилетия, за да върне предишното положение.

Цялото интервю