В гората край село БикивнЯ, днес – Дарницки район на Киев, е открита най-голямата в Украйна братска могила на жертвите на комунистическите политически репресии.

Според историците тук са били заровени до 100 хил. жертви на съветската власт – разстреляни или загинали от мъчения в киевските затвори. До днес благодарение на документите, издирени и обработени в архива на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), са установени имената на 14 191 от жертвите.

Както свидетелстват архивните документи, Бикивнянската гора е била използвана от НКВД на УССР като „обект със специално предназначение” от 1937 г. до 1941 г. (до немската окупация на Киев).

В архива на столичния градски съвет може да се види решението на Киевския градски съвет на трудещите се от 20 март 1937 г., с което на НКВС на УССР се предоставят около 50 декара „за специални нужди”. Територията е заградена с висока 2-3 м зелена  ограда и денонощно е охранявана от НКВД.

Нощем в Бикивнянската гора са докарвани телата на загиналите в Киев жертви на НКВД – в Лукянивския затвор, вътрешния затвор на НКВД на ул. Короленко (днес ул. Володимирска); Киевското управление на НКВД на вул. Р. Люксембург (днес там е разположен Украинският институт за национална памет, ул. Липска, 16), но най-вече – в сградата на НКВД ул. Институтска (днес – Октомврийски дворец).


Последният път...


Според заключенията на експертите, изследвали останките на жертвите, повечето от тях са загинали от изстрел в тила. Телата са заравяни заедно с дрехите, обувките, дребни пари, документи – всичко, което хората са носели в себе си. Всяка партида тела е била засипвана с вар.


Емма Степановна Каутная (1906 - 03.10.1937), майка на три деца, разстреляна

За „обекта със специално предназначение” за пръв път става известно по време на немската окупация на Киев. През 1941 г. немците съвместно с представители на Международния комитет на Червения кръст и местни жители провеждат разкопки в Бикивнянската гора. Появява се информация в пресата. Според историка Ю. Шаповал има данни, че немците са искали да поставят паметен знак на мястото на братската могила на жертвите на съветската власт, но тази идея не е била реализирана.


Иван Павлович Мелник (1897 - 27.04.1938), разстрелян в Лукяновския затвор, реабилитиран посмъртно

През 1944, 1971 и 1987 г. в Бикивня работят три специални съветски правителствени комисии, всяка от които стига до категоричния извод: в Бикивнянската гора са погребани жертви на нацистките окупатори. И едва четвъртата официална комисия признава през 1989 година, че в Бикивня са погребани хилядите тела на жертви на сталинския режим. 

На 15 юли 1988 г. тук се провежда първият възпоменателен митинг.

За Бикивня започва да се говори усилено едва след 1991 г., след като Украйна обявява своята независимост.

През 1994 г. е основан Бикивнянският мемориален комплекс на жертвите на комунистическия режим, днес – Национален исторически мемориален резерват „Бикивнянски гробища”.

В навечерието на отбелязването на 70-та годишнина от Големия терор – масовите политически репресии през 1937-1938 г. президентът Виктор Юшченко издава указ, според който ежегодно третата неделя на май (тази година - на 17 май) се отбелязва официално като Ден за възпоменание на жертвите на политическите репресии.


Централният паметник в мемориалния комплекс

Всяка година на този ден в Бикивнянската гора се събират стотици хора – роднини на загиналите и бивши политзатворници, представители на държавната и местната власт, обществени и религиозни организации.  

На 28 октомври 2006 р. с благословението на Светейшия Патриарх Киевски и на цяла Рус-Украина Филарет е извършена заупокойна панихида и са погребани според християнския обичай откритите останки на репресираните от съветската власт.   

Бикивня днес:












Снимки УНИАН



Снимка: Украински институт за национална памет


Още по темата: Сандармох – украинското „Разстреляно възраждане”