Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.05.2015 10:37 - Украинската Православна Църква - между Константинопол и Москва - 2
Автор: ykpaina Категория: Политика   
Прочетен: 1462 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 29.05.2015 15:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Първа част

В края на 1917 г. Украйна обявява своята независимост и отделянето си от Руската империя.
         Един от важните въпроси, които идват на дневен ред в независимата УНР (Украинска народна република) е отмяната на незаконното неканонично подчинение на Украинската Църква на Руската. Създаден е Всеукраински Православен Църковен Съвет (ВПЦС), в който влизат вярващи  и духовници – протойереи, архиепископи.

        Трябва да се отбележи, че към това време почти всички висши църковни йерарси са етнически руснаци, които естествено са поддръжници на идеята за единна и неделима източноправославна християнска църква – РПЦ.           През 1918 г. на свикания Всеукраински Църковен Събор се обсъжда въпроса за автокефалността на църквата, но промосковски настроеното мнозинство от делегатите се противопоставя на решаването му. Все пак предвид това, че УПЦ действа на територията на изконно украински земи, които сега са се обявили за независима и самостоятелна държава, на 1 януари 1919 г. Директорията (правителството) на УНР издава Закон за Украинската Православна Автокефална Синодална Църква.
      УНР просъществува до края на 1920 г., след което по-голямата част от украинските земи остават под болшевистка власт, а след това – и под съветска, което неминуемо се отразява на съдбата на УПЦ.

На 5 май 1920 г. Украинската Автокефална Православна Църква (УАПЦ) обявява възвръщането на статута си на независима Поместна Църква. Макар че нито един от епископите не подкрепя идеята за самостоятелна украинска църква, ВПЦС продължава да действа активно с активната подкрепа на огромното мнозинство от украинските свещеници и вярващи.

От 14 до 30 октомври 1921 г. в Киев се провежда Първият Всеукраински Църковен Събор, който потвърждава автокефалността на УАПЦ, обявена от ВПЦС на 5 май 1920 г. УАПЦ просъществува (със свои енории, свещеници, окръжни църковни съвети, организирани богословски курсове) до 1937 г.
        През периода 1930-1937 г. всички йерарси, свещеници и активни вярващи от УАПЦ са арестувани, изселени или разстреляни от органите на НКВД.

Тази част от Украинската Църква, която признава подчиненото си положение под юрисдикцията на Московската Патриаршия, през първата половина на 20-те години е превърната в Украинска екзархия на РПЦ.

По съвсем друг начин се развива ситуацията в западната част на Украйна, която след руско-полската война през 1920 г. е включена в територията на Полша. Тук преобладаващата част от йерарсите, духовенството и вярващите подкрепят идеята за самостоятелна църква.

 Автокефалността на УПЦ в Полша е призната от Константинополската Църква-майка през 1924 г. При това в съответния „Томос” е посочено, че подчиняването на Киевската Митрополия от Московската Патриаршия е неканонично, а новообразуваната автокефална Църква е призната за наследница на Киевската Митрополия. Автокефалността на УПЦ в Полша е призната и от източноправославните Патриарси и от другите Поместни Църкви.

През септември 1939 г. западните украински земи в състава на Полша са присъединени към СССР.
      Съответно според Московската Патриаршия УАПЦ в Полша трябва да мине под нейната юрисдикция. За тази цел от Москва е изпратен в Луцк като Екзарх на Западна Украйна и Белорусия един от йерарсите на РПЦ – архиепископ, а по-късно митрополит Николай (Ярушевич).

        Според Московската Патриаршия, за да подчини УАПЦ, е достатъчно украинските йерарси да признаят, че са под юрисдикцията на РПЦ. Като нарушават църковните канони, както и задължението за послушание пред своя Предстоятел, някои йерарси признават юрисдикцията на Московската Патриаршия, но архиепископ Александър (Иноземцев) и епископ Поликарп (Сикорский) се обявяват категорично против неканоничната смяна на юрисдикцията и остават верни на своя Предстоятел – митрополит Дионисий.

На 18 август 1941 г. (на вече окупираната от немските войски територия) в Почаев четирима епископи тайно без знанието на УАПЦ провеждат „Областен събор на епископите на Православната Църква в Украйна”, който взима неканоничното решение за преминаване от юрисдикцията на УАПЦ към юрисдикцията на Московската Патриаршия, в резултат на което е образувана така наречената „Автономна Църква”. Митрополит Дионисий, законният Предстоятел на УАПЦ в Полша, осъжда „събора” в Почаев, а действията на епископите, които фактически скъсват отношенията си със своя законен Предстоятел, определя като разкол.

Немските окупационни власти забраняват на митрополит Дионисий всякаква дейност на украинска територия. Тъй като той не може да изпълнява функциите си на Предстоятел в Украйна и с цел по-нататъшното ограничаване на разкола, на 24 декември 1941 г. митрополит Дионисий назначава Луцкия архиепископ Поликарп (Сикорский) за Временен администратор на Православната Автокефална Църква в Украйна и благославя архиепископите Александър и Поликарп да ръкополагат нови епископи в Украйна.

В отговор на това Архиерейският събор на РПЦ (Московската Патриаршия е евакуирана в Уляновск) на 28 март 1942 г. взима неканоничното решение архиепископ Поликарп да бъде осъден задочно, като бъде лишен от сан, макар че той никога не е принадлежал към РПЦ.
     Въз основа на това решение РПЦ не признава йерархията на УАПЦ, въпреки че Константинополската Патриаршия я признава за канонична.

На 9-17 май 1942 г. в Киев се провежда Архиерейски Събор на УАПЦ, на който са ръкоположени нови епископи – сред тях е и Переяславски епископ Мстислав (Скрипник) – бъдещ Патриарх Киевски и на цяла Украйна.
        Съборът приема и следното решение: до свикването на Всеукраински църковен събор митрополит Дионисий да бъде Местопазител на Киевския Митрополитски Престол. Поради военните действия през този период такъв Събор не може да бъде свикан, а през 1943-1944 г. Съветската армия постепенно освобождава от немска окупация всички украински земи.
       Като помни отношението на съветската власт към УАПЦ и горчивата й съдба през 20-те и 30-те  години, епископатът на УАПЦ начело с Местопазителя митрополит  Поликарп избира изгнанието.

Във Варшава от 11 март до 8 април 1944 г. се провежда Събор на епископите на УАПЦ, на който до свикването на Всеукраински поместен събор за висш църковен орган е определен Събор на епископите начело с Митрополит-Администратор с титла „Местопазител на Киевския Митрополитски Престол”. С одобрението на Предстоятеля на Полската Православна Църква – митрополит Дионисий, за Митрополит-Администратор на УАПЦ е избран владика Поликарп.
       По този начин поместния статус на УАПЦ, провъзгласен от Архиерейския събор, е признат от кириарха – Предстоятеля на Полската Православна Църква, от който произтича линията на апостолската приемственост на йерархията на УАПЦ.

Следвоенната действителност разпръсва йерарсите на УАПЦ на различни места в Европа и Америка, но те продължават да поддържат официално юрисдикционно единство като Украинска Задгранична Автокефална Православна Църква.

Следва




Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ykpaina
Категория: Други
Прочетен: 1210921
Постинги: 705
Коментари: 146
Гласове: 2552
Блогрол
1. ТV онлайн - Украйна
2. Радио онлайн - Украйна
3. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с немски субтитри
4. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с английски субтитри
5. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с руски субтитри
6. Кога, защо и как „Хрушчов подари Крим на Украйна”
7. СТОПФЕЙК - САЙТ ЗА РУСКАТА ПРОПАГАНДНА МАШИНА И ТОТАЛНОТО РАЗМИНАВАНЕ С ИСТИНАТА
8. Физиономията на руSSкия фашизъм
9. ТОП ФАКТИ за руските ЛЪЖИ за Украйна
10. РУСИЯ - ИЗНОСИТЕЛ НА ТЕРОРИЗЪМ
11. ПОДАРЪК ЗА РАШИСТИ
12. Обикновените зомбита. Как действа лъжата
13. InformNapalm
14. ФСБ в Украйна
15. Първият украински Майдан - „Революцията върху гранита”
16. УКРАИНА 2015 - пропагандистки филм от 2012 (!) година, който показва война на територията на Украйна (в случай, че се ориентира към ЕС и НАТО, а не към Евразийския съюз)
17. ФИЛМ: КРИМИНАЛНАТА ОКУПАЦИЯ НА УКРАЙНА - Криминальная оккупация. Янукович и его банда.