Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.05.2015 15:06 - Украинската Православна Църква - между Константинопол и Москва - 3
Автор: ykpaina Категория: Политика   
Прочетен: 1020 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 29.05.2015 21:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Първа част
Втора част


     В УССР започва ликвидирането на остатъците от УАПЦ, както и на т. нар. „Автономна Църква” - въпреки нейната промосковска ориентация.
     Московската Патриаршия от традиционната позиция на силата присъединява свещеници и енории към възстановената след края на Втората световна война Украинска екзархия на РПЦ, начело на която на 12 февруари 1944 г. е поставен като „Митрополит Киевски и Галицки, Патриаршески Екзарх на цяла Украйна” Йоан (Соколов), руснак, приближен на новоизбрания през септември 1943 г. и одобрен от съветската власт  Московски Патриарх Сергей.
    Без свикване на каквито и да е събори и без други, предвидени от каноните на Църквата, но от гледна точка на РПЦ „излишни
 формалности”, той присъединява към Екзархата енориите на УАПЦ, а свещениците ръкополага повторно като „неканонично ръкоположени” в УАПЦ, която продължава да е призната за канонична от Константинополската Патриаршия. [4]

През следващите почти 50 години – до разпадането на СССР и обявяването на независима и самостоятелна Украинска държава, Украинската Православна Църква остава принудително подчинена на РПЦ, без възможност за активна съпротива срещу действията на Московската патриаршия.
      Църковният живот е изцяло подчинен на държавната съветска политика и повтаря идеологическия модел за създаването на „единен съветски народ” – съответно и „единна и неделима източноправославна църква”.

Генезис на разкола

В края на 80-те години на 20 в. обществено-политическата ситуация в СССР се променя значително и практически във всички съветски републики се засилват настроенията, свързани със стремежа им към самостоятелност и икономическа, политическа и културна независимост.
      В Украйна се възражда отново и борбата за самостоятелна църква и излизането й от юрисдикцията на РПЦ. Активизира се както УАПЦ, както и духовенството на Украинска екзархия на РПЦ.

През февруари 1989 г. в УАПЦ е съставен инициативен комитет за възраждането на украинска автокефална църква.

През август 1989 г. в гр. Лвов се провежда епархиален Събор, чиито делегати се обръщат с молба към епископа от РПЦ Йоан (Боднарчук) да оглави Църквата.
        През октомври 1989 г. е създаден Църковен Съвет начело с архиепископ Йоан (Боднарчук), който Съвет приема решение за приемане на свещеници и вярващи в УАПЦ, независимост на Църквата от държавата, осъждане на подчиняването на Киевската Митрополия през 1686 г. от Московската Патриаршия, реабилитиране на йерарсите на УАПЦ, признаване за Предстоятел на Църквата Блаженнейшия митрополит Мстислав (Скрипник).

На 5-6 юни 1990 г. се провежда Всеукраински Събор на УАПЦ, на който присъстват 7 епископи, един архимандрит, 247 свещеници, 5 дякони, 278 миряни.
         Съборът:

 - определя основните насоки в развитието на УАПЦ;

- приема Църковен Устав, който е регистриран на 2 октомври 1990 г. от Съвета по религиозните въпроси при Министерския съвет на УССР;

- избира за Предстоятел на Църквата блаженнейший Мстислав (Скрипник), митрополит на УАПЦ в САЩ;

- обявява създаването на Киевска (Украинска) Патриаршия;

- учредява Патриаршеска титла – „Патриарх Киевски и на цяла Украйна”.

Съборът приема и редица решения:

- за изискване към правителствата на СССР и УССР да бъдат върнати на УАПЦ отнетите имоти;

- за възстановяване на Духовните семинарии в Киев, Лвов, Ивано-Франкивск, както и на Духовната академия в Киев;

- за създаване към Патриаршията на УАПЦ на Задграничен, Издателски, Стопански и Пенсионен отдел;

- за развитие на система от неделни училища за работа с децата и младежта.

На 16 ноември 1990 г. Архиерейски Събор избира единен Свети Синод на УАПЦ в Украйна и зад граница, който включва четиринадесет епископи.
     Интронизацията на Святейшия Патриарх Мстислав е проведена на 18 ноември 1990 г. в катедралата „Св. София” в Киев. [5]

 

            Успоредно с духовенството на УАПЦ, в края на 80-те години на 20 в. и част от духовенството на Украинска екзархия на РПЦ също насочва усилията и действията си към получаване на независимост от РПЦ и създаване на независима украинска църква.

На Архиерейския Събор на Руската Православна Църква (25-27 октомври 1990 г.) тогавашният митрополит Киевски Филарет (Денисенко) поставя въпроса за даване на украинската църква на автономни права.
       Съборът приема Определение „За Украинската Православна Църква”, което гласи:

„Архиерейският Събор под председателството на Светейшия Патриарх Московски и на цяла Русия Алексий в състав от 91 йерарси (6 отсъстват по болест) разгледа и всестранно обсъди обръщението на Украинската Православна Църква да й бъдат предоставени независимост и самостоятелност на управлението.

След внимателното проучване и всестранното обсъждане на молбата на Синода и Епископата на Украинската Православна Църква, Архиерейският Събор ОПРЕДЕЛЯ:

1. На Украинската Православна Църква се предоставя независимост и самостоятелност в нейното управление.

2. Във връзка с това се премахва наименованието „Украинска Екзархия”.

3. Предстоятелят на Украинската Православна Църква се избира от украинския епископат и се благославя от Светейшия Патриарх Московски и на цяла Русия.

4. Предстоятелят на Украинската Православна Църква носи титлата „Митрополит Киевски и на цяла Украйна”.

5. На Митрополит Киевски и на цяла Украйна, в пределите на Украинската Православна Църква, се присвоява титлата „Блаженнейший”.

6. Митрополит Киевски и на цяла Украйна има право на две панагии и носене на кръста пред него по време на богослужение.

7. Синодът на Украинската Православна Църква избира и назначава управляващите архиереи и помощник-архиереите, създава и закрива епархии на територията на Украйна.

8. Митрополит Киевски и на цяла Украйна, като Предстоятел на Украинската Православна Църква, е постоянен член на Светия Синод на Руската Православна Църква.

9. Настоящето Определение на Архиерейския Събор на Руската Православна Църква подлежи на утвърждаване от Поместния Събор на Руската Православна Църква с внасяне на съответните изменения в Устава за управлението на Руската Православна Църква. [6]

Веднага трябва да се отбележи, че изискването на т. 9 не е изпълнено и до днес, тъй като от Приемането на това Определение в продължение на 17 години в РПЦ не е свикван Поместен Събор, а след това дори и след свикването му Определението не е разглеждано.
    РПЦ фактически никога не е разглеждала сериозно перспективата УПЦ да придобие абсолютна самостоятелност.
Украинският митрополит Филарет често цитира думите на руския Патриарх Алексий ІІ: „Ще си поиграят на независимост и ще се успокоят”, които като цяло повтарят отношението на руската държавна власт към държавната самостоятелност на Украйна.

 

            На 24 август 1991 г. украинският парламент обявява независимостта на Украйна и излизането й от състава на СССР.

 Като се основава на каноните, Устава на УПЦ, примери в историята на Вселенската Православна Църква и обявяването на държавната независимост на Украйна, Архиерейският Събор на УПЦ, проведен на 6-7 септември 1991 р. в Киев, взима решение за свикване на Поместен събор на УПЦ за решаване на въпроса за автокефалността на Украинската Православна Църква.

На 1-3 ноември 1991 г. в Киев се провежда Поместен събор на УПЦ с участието на всички управляващи архиереи и помощник-архиереи, делегати от всички манастири и духовни учебни заведения, представители на клира и миряните от всички епархии на УПЦ.

На Поместния Събор на УПЦ е прието решение за автокефалност на Украинската Православна Църква въз основа на това, че:
    УПЦ действа в границите на самостоятелна независима държава;
     има достатъчно епископи и свещеници, както и духовни учебни заведения и манастири;
        повече от половината от населението на държавата (повече от 20 милиона души) изповядва православната вяра.
    Всички тези фактори свидетелстват за това, че УПЦ в границите на Украйна е една от най-големите Църкви в православния свят.

Съборът утвърждава избирането на Филарет за Митрополит Киевски и на цяла Украйна.

Под решенията на Събора стоят подписите на всички управляващи архиереи в УПЦ, на делегатите от всички епархии, духовни учебни заведения и манастири.
       Поместният Събор на УПЦ е върховният орган на управление на Църквата и съответно всички решения, приети по-късно и противоречащи на неговите решения, са неканонични.


Московската Патриаршия не протестира официално срещу нито едно от решенията на Събора; законността им от тогава и до днес не е подложена на съмнение.
       За законността на решенията свидетелства фактът, че те са приети за разглеждане от Архиерейския Събор на РПЦ от 30 март – 4 април 1992 р., а не са отхвърлени като невалидни.

На 25-27 декември 1991 г. в Москва се провежда заседание на Светия Синод на РПЦ, на който се правят опити за натиск върху митрополит Филарет, както и да се постави под съмнение доброволността на решенията на Събора на УПЦ и да се отрече необходимостта от автокефалност. В крайна сметка Синодът решава да предаде документите от Събора на УПЦ за разглеждане на архиереите на Руската Православна Църква.

Синодът също така приема заявление по повод образуването на ОНД, в което в частност се казва: „Историческото единство и братство на  славянските народи, кръстени в един купел, не трябва да бъдат разрушени. В условията на държавна независимост ние трябва да останем обединени духовно.”
    Идеологията на ръководството на РПЦ за единство и неразделимост на източноправославните народи в онзи наистина сложен исторически момент остава неизменна – за това свидетелства и изказването  на Патриарх Алексий ІІ след богослужението по повод 30-тата годишнина на неговото архипастирско служение на 3 септември 1991 г.: „Като една от главните задачи на своето архипастирско служение аз виждах заздравяването на всеправославното единство. Днес ние трябва да оставаме единни като никога досега”.

         В официалните си публични изказвания Патриарх Алексий ІІ многократно подчертава като своя главна заслуга това, че е успял да запази административната цялост на РПЦ в условията, когато се е разпаднал СССР. Неговите изказвания свидетелстват за последователната политика на Московската Патриаршия и ръководството на РПЦ да бъде направено всичко възможно РПЦ да запази своите позиции в страните с православно население въпреки историческите и обществено-политически процеси. [14]

Московската Патриаршия не бърза с разглеждането и утвърждаването на решенията на Поместния Събор на УПЦ (1-3 ноември 1991 г.), а предприема действия за запазване административната цялост на РПЦ, като започва истинска кампания сред вярващите и в медиите за дискредитиране на Предстоятеля на УПЦ Филарет.
       Също така във всяка енория и най-големите манастири на УПЦ пристигат представители на Московската Патриаршия, които убеждават духовенството и вярващите да настояват за единство с РПЦ („да бъде запазено единството на източноправославния свят и да не бъде допуснат „разкол” в него”) и против автокефалността на УПЦ, както и за смяна на Предстоятеля на УПЦ – привърженик на автокефалността – с друг, напълно лоялен към Московската Патриаршия.

В навечерието на обявения за 1 декември 1991 г. общонароден референдум за държавната независимост на Украйна, в Киев се провежда Междурелигиозен форум. В работата на форума взимат участие представители на УПЦ и УАПЦ, които проявяват готовност за сливане на двете църкви в една единна Украинска Поместна Църква.

Следва




Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ykpaina
Категория: Други
Прочетен: 1185545
Постинги: 705
Коментари: 146
Гласове: 2552
Блогрол
1. ТV онлайн - Украйна
2. Радио онлайн - Украйна
3. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с немски субтитри
4. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с английски субтитри
5. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с руски субтитри
6. Кога, защо и как „Хрушчов подари Крим на Украйна”
7. СТОПФЕЙК - САЙТ ЗА РУСКАТА ПРОПАГАНДНА МАШИНА И ТОТАЛНОТО РАЗМИНАВАНЕ С ИСТИНАТА
8. Физиономията на руSSкия фашизъм
9. ТОП ФАКТИ за руските ЛЪЖИ за Украйна
10. РУСИЯ - ИЗНОСИТЕЛ НА ТЕРОРИЗЪМ
11. ПОДАРЪК ЗА РАШИСТИ
12. Обикновените зомбита. Как действа лъжата
13. InformNapalm
14. ФСБ в Украйна
15. Първият украински Майдан - „Революцията върху гранита”
16. УКРАИНА 2015 - пропагандистки филм от 2012 (!) година, който показва война на територията на Украйна (в случай, че се ориентира към ЕС и НАТО, а не към Евразийския съюз)
17. ФИЛМ: КРИМИНАЛНАТА ОКУПАЦИЯ НА УКРАЙНА - Криминальная оккупация. Янукович и его банда.