Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.05.2015 21:46 - Украинската Православна Църква - между Константинопол и Москва - 4
Автор: ykpaina Категория: Политика   
Прочетен: 1235 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 30.05.2015 16:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Първа част
Втора част
Трета част 



    В навечерието на обявения за 1 декември 1991 г. общонароден референдум за държавната независимост на Украйна, в Киев се провежда Междурелигиозен форум. В работата на форума взимат участие представители на УПЦ и УАПЦ, които проявяват готовност за сливане на двете църкви в една единна Украинска Поместна Църква.

       В същото време усилията на ръководството на РПЦ и на неговите привърженици сред УПЦ продължават да са насочени към възпрепятстване на създаването на силна и единна украинска църква.

През януари 1992 г. в средите на украинския епископат се образува група от трима епископи, които се обявяват против решенията на Поместния Събор от 1-3 ноември 1991 г. за автокефална украинска църква, престават да споменават в богослуженията името на Митрополит Киевски и на цяла Украйна Филарет и да изпълняват разпорежданията му, като фактически се отделят в разкол.
     Според 15-то правило на Константинополския  Двукратен събор, „...презвитер, епископ или митрополит, ако се осмели да прекъсне общение с патриарха си и не споменава, според както е определено и установено, името му на божествени служби, а преди съборно решение и окончателното му осъждане произведе разкол, да бъде съвършено изключен от свещенство, ако се докаже тази беззаконна постъпка.” [3]

Московската Патриаршия, която през вековете нееднократно е доказала доколко е готова да се съобразява с общоприетите в Православната Църква канони, не осъжда разколниците. Напротив – нарушавайки принципа на самостоятелност на управлението на УПЦ, признат от самата РПЦ на Архиерейския Събор на Руската Православна Църква (25-27 октомври 1990 г.), Патриарх Алексий ІІ изисква и настоява Предстоятелят на УПЦ да не предприема никакви канонични санкции срещу разколниците, с което фактически подкрепя техните действия.

За 30 март – 4 април 1992 г. е насрочено провеждането на Архиерейски Събор на РПЦ, на който да бъдат разгледани документите, приети от Събора на УПЦ (1-3 ноември 1991 г.) Но вместо обсъждане на въпросите от дневния ред, започва обсъждане на личността на Предстоятеля на УПЦ митрополит Филарет.

        Част от епископите в УПЦ писмено протестира против нарушаването на дневния ред, но протестът им не е взет под внимание. Върху митрополит Филарет се упражнява натиск с едно-единствено условие – той доброволно да напусне Киевската катедра и поста на Предстоятел на УПЦ. По думите на участници в заседанията, в случай на отказ от страна на митрополит Филарет архиереите от РПЦ заплашват със свое решение на текущия Събор да отнемат на УПЦ статута за независимост и самостоятелност на управлението.

Предвид крайно напрегнатата религиозна ситуация в Украйна и вероятността тя да бъде още по-усложнена от евентуално негативно решение на Събора на РПЦ, митрополит Филарет дава устно съгласие на едно от заседанията на Събора „заради църковния мир на най-скорошния Архиерейски събор на УПЦ да си подаде оставката от поста Предстоятел на УПЦ”.

Необходимо е да се отбележи, че доброволното напускане на йерарх на своята катедра, особено под натиск или поради страх за живота си, според каноничните правила се счита за тежък грях. За това говорят 9 правило на ІІІ Вселенски събор и 4 правило на свети Кирил Александрийски. В последното особено ясно е отбелязано, че епископите, достойни за служение, са длъжни да извършват своето служение, а недостойните трябва да напускат катедрата си не чрез отричане, а чрез съд. Съборът на УПЦ (1-3 ноември 1991 г.) изразява доверие и одобрява дейността на митрополит Филарет, а Архиерейският събор на РПЦ не отправя срещу Предстоятеля на УПЦ нито едно официално обвинение, а напротив – благодари му за многогодишната архипастирска дейност и го благославя да продължи своето архиерейско служение в УПЦ.

Предвид всичко това и като разбира евентуалните последици за Украинската Църква след неговата оставка, както и абсолютната неканоничност на станалото на Архиерейския Събор на РПЦ, като се основава на законните решения на Събора на УПЦ от 1-3 ноември 1991 г., митрополит Филарет решава да не напуска поста на Предстоятел на УПЦ.

       След завръщането си в Киев, на 14 април 1992 г. той дава пресконференция, на която обявява отказа си да подаде оставка, която би била неканонична и противоречи на волята на огромна част от вярващите в Украйна.

В отговор и в нарушение на църковните канони и решенията на Архиерейските събори на самата РПЦ, както и на Устава за управление на УПЦ, Светият Синод на РПЦ на свое заседание на 6 май в категорична форма изисква от митрополит Филарет до 15 май той да свика Архиерейски Събор на УПЦ, на който да си подаде оставката, а на 21 май Светият Синод на РПЦ приема решение, с което отстранява митрополит Филарет от поста Предстоятел на УПЦ, въпреки че според църковните канони това може да стане единствено след осъждане на Предстоятеля от органа, който го е избрал, т.е. от законен Архиерейски събор на УПЦ.

На 27 май 1992 г. един от епархиалните архиереи на УПЦ – Харковският митрополит Никодим – свиква така наречен „Архиерейски събор” (останал в историята като „Харковския събор”), на който присъстват епископи, противници на идеята за автокефалност на УПЦ, на който митрополит Филарет не е поканен и не присъства и с който фактически окончателно се утвърждава разкола в УПЦ, започнат през януари същата година.

      На т.нар. Харковски събор митрополит Филарет без провеждането на църковен съд, е „осъден задочно”, като е отстранен от поста Предстоятел и му е забранено да провежда богослужения.
     На негово място незаконно е избран препоръчания от Московската Патриаршия Ростовския митрополит Владимир (Сабодан), украинец по произход, но лоялен към Московската Патриаршия. Това е пряко нарушение на Устава на УПЦ, според който Предстоятеля й се избира измежду епископата на самата УПЦ, към който Владимир (Сабодан) като Ростовски епископ не принадлежи.

Действията на архиереите на „Харковския събор” нарушават:

- свещените канони (34-то Апостолско правило и 14 правило на Двукратния Константинополски събор);

- решението на Архиерейския Събор на РПЦ (25-27 октомври 1990 г.) за признаване на самостоятелността и независимостта в управлението на Украинската Православна Църква: архиереите – участници в „Харковския събор” се подчиняват на чужд църковен орган – на решенията на Светия Синод на РПЦ от 7 и 21 май 1992 г., които нямат законна сила при управлението на УПЦ.
    Тези архиереи от УПЦ самоволно се поставят в подчинение не на Предстоятеля и Устава на УПЦ, а на чужда църква, като по този начин фактически се отцепват от УПЦ, извършвайки разкол в нея;

- Устава за управлението на УПЦ, приет на нейния Поместен събор и регистриран от държавните органи на независима Украйна, а именно:

= член 3 и 7 от глава ІІІ и член 9 от глава V на Устава, в които се казва, че Съборите на УПЦ се свикват от Предстоятеля на Украинската Православна Църква, Митрополита Киевски на цяла Украйна. „Харковския Събор” е свикан по незаконен начин от редови епархиален архиерей Харковски митрополит Никодим, който и председателства на него.

= член 2 и 12 от глава V, според които Предстоятелят на Украинската Православна Църква се избира пожизнено и само „в случай на смърт на  Митрополита Киевски и на цяла Украйна, или когато той се оттегля на покой, намира се под църковен съд или поради друга причина, което прави невъзможно изпълняването на задълженията на Предстоятел на Украинската Православна Църква, Светия Синод избира Местопазител”. Не е налице нито една от тези причини, които биха могли да дадат право на епископите да избират нов Предстоятел на УПЦ.

= член 6 от глава ІІІ: Съборът избира Предстоятел на Украинската Православна Църква измежду украинския епископат. Всъщност за нов Предстоятел е избран представител на РПЦ.

За да оправдаят своите незаконни действия, участниците в „Харковския събор” внасят изменения в Устава на УПЦ. Но Устава за управлението на УПЦ е приет от Поместен Събор и само той има право да внася изменения в него.

        На 29 май 1992 г. в Съвета по религиозните въпроси при Министерския съвет на Украйна е подадено заявление за нарушаване Устава за управлението на УПЦ. Действията и решенията на  „Харковския събор” са осъдени от Президума на Върховната Рада (Парламента) на Украйна – това, заедно с подкрепата за УПЦ и законния й Предстоятел митрополит Филарет от страна на тогавашния украински Президент Леонид Кравчук, дава основание на Московската Патриаршия да говори за намеса на украинската държавна власт в църковния живот.
[2]

Решенията на „Харковския събор” са подкрепени изцяло от Московската Патриаршия, а на Архиерейския събор на РПЦ на 11 юни 1992 г. митрополит Филарет е осъден – отново задочно и отново без истински църковен съд – на „лишаване от сан”.

Веднага след произнасяне на несправедливата присъда от московските архиереи, владика Филарет подава „Апелация от Митрополит Киевски и на цяла Украйна Филарет до Светейшите Православни Патриарси и всички Предстоятели на Поместните Православни Църкви”, която и до настоящия момент остава без отговор от страна на Предстоятелите на Поместните Православни Църкви.

 

Решенията на Архиерейския събор на РПЦ от 11 юни 1992 г. са признати в Украйна само от тези архиереи, свещеници и миряни, които се противопоставят на автокефалността на УПЦ. Привържениците на идеята за самостоятелна и независима украинска църква вече не виждат дори формални причини да остават в подчинение на РПЦ и започват да действат за своето обединение и за изграждането на украинска Поместна Църква, която по никакъв начин да не е свързана с РПЦ.

На 25-26 юни 1992 г. в Киев се провежда Обединителен събор, на който се обединяват УАПЦ и тази част от духовенството на УПЦ, която не признава решенията на „Харковския събор”, като образуват единна украинска църква, наречена „Украинска Православна Църква Киевска Патриаршия” (УПЦ КП).

       Постепенно в Украйна за тази част от УПЦ, която от своя страна признава решенията на „Харковския събор” и фактически отстъпва от идеята за самостоятелна и независима в управлението си украинска църква, се налага неофициалното название „Украинска Православна Църква Московска Патриаршия” (УПЦ МП) с цел разграничаването на двете църкви.

Обединителният събор признава за предстоятел на УПЦ КП Светейшия Патриарх Мстислав (Скрипник) (УАПЦ), а за негов заместник – митрополит Филарет.

Отношенията в новообразуваната УПЦ КП са сложни. Самият Патриарх Мстислав не благославя обединението на двете църкви в една, при което от наименованието на църквата отпада думата „автокефална”. Четирима архиереи от УАПЦ веднага след Обединителния събор минават под юрисдикцията на Московската Патриаршия.

През юни 1993 г. умира Светейшия Патриарх Мстислав, а през ноември същата година се провежда Събор на УПЦ КП, който избира за Патриарх Светейшия Владимир (Романюк), а за негов заместник – митрополит Филарет.
     Част от духовенството, изначално принадлежащо към УАПЦ, протестира срещу избора на митрополит Филарет и излиза от състава на УПЦ КП, като фактически УАПЦ възстановява своето самостоятелно съществуване.
     Веднага на същия Събор представителите на УАПЦ избират свой Предстоятел – епископ Димитрий (Ярема) с титлата „Патриарх Киевски и на цяла Украйна”, а Патриарх Владимир (Романюк) остава Предстоятел на УПЦ КП.
       Той умира през юли 1995 г., а през октомври 1995 г. на Всеукраински Поместен Събор за Предстоятел на УПЦ КП е избран митрополит Филарет, който заема този пост и до днес с титлата „Святейший Патриарх Киевски и на цяла Рус-Украйна”.

През 1997 г. по искане на епископата на УПЦ МП Архиерейският Събор на РПЦ издава „Акт за отлъчване от църквата на монах Филарет (Денисенко)” (от митрополитски сан, както вече беше посочено, той е лишен още през 1992 г. от Архиерейския събор на РПЦ), като мотивът за това решение е „продължаване на разколническата дейност”. На Апелацията на митрополит Филарет няма нито положителен, нито отрицателен отговор както от Вселенската Патриаршия, така и от другите Поместни Православни Църкви.

 

В настоящия момент в Украйна действат три православни църкви, всяка от които има свои епархии, храмове и манастири, духовни учебни заведения, неделни училища, печатни издания:

1. Украинска Православна Църква (Киевска Патриаршия) начело с митрополит Филарет, Святейший Патриарх Киевски и на цяла Рус-Украйна – с най-голям брой вярващи от трите украински църкви – предимно в Централна, Западна  Украйна, част от Южна; в Русия има Белгородско-Обоянска и Богородска епархии и Сибирска митрополия. Има епархии и в САЩ, Канада, Франция, Гърция.

2. Украинска Православна Църква (Московска Патриаршия) начело с митрополит Онуфрий (Березовский), Митрополит Киевски и на цяла Украйна – с най-голям брой епархии от трите украински православни църкви, действаща предимно в областите с рускоезично население – Централна, Източна, частично Южна Украйна, Крим; /споменаваният по-горе митрополит Владимир (Сабодан) умира на 5 юли 2014 г./

3. Украинска Автокефална Православна Църква с най-малък брой вярващи предимно в Западна Украйна, с две епархии в САЩ и Канада, Западноевропейска екзархия и Представителство в Руската федерация.  От 2000 г. неин Предстоятел беше Блаженнейший Методий (Кудряков), митрополит Киевски и на цяла Украйна. След смъртта му (24 февруари 2015 г.) за местоблюстител е избран епископ Макарий (Малетич).  Задграничната УАПЦ е под юрисдикцята на Вселенската (Константинополската) Патриаршия. [1]


Следва

 



Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ykpaina
Категория: Други
Прочетен: 1307665
Постинги: 705
Коментари: 146
Гласове: 2553
Блогрол
1. ТV онлайн - Украйна
2. Радио онлайн - Украйна
3. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с немски субтитри
4. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с английски субтитри
5. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с руски субтитри
6. Кога, защо и как „Хрушчов подари Крим на Украйна”
7. СТОПФЕЙК - САЙТ ЗА РУСКАТА ПРОПАГАНДНА МАШИНА И ТОТАЛНОТО РАЗМИНАВАНЕ С ИСТИНАТА
8. Физиономията на руSSкия фашизъм
9. ТОП ФАКТИ за руските ЛЪЖИ за Украйна
10. РУСИЯ - ИЗНОСИТЕЛ НА ТЕРОРИЗЪМ
11. ПОДАРЪК ЗА РАШИСТИ
12. Обикновените зомбита. Как действа лъжата
13. InformNapalm
14. ФСБ в Украйна
15. Първият украински Майдан - „Революцията върху гранита”
16. УКРАИНА 2015 - пропагандистки филм от 2012 (!) година, който показва война на територията на Украйна (в случай, че се ориентира към ЕС и НАТО, а не към Евразийския съюз)
17. ФИЛМ: КРИМИНАЛНАТА ОКУПАЦИЯ НА УКРАЙНА - Криминальная оккупация. Янукович и его банда.