Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.05.2015 23:07 - Украинската Православна Църква - между Константинопол и Москва - 5
Автор: ykpaina Категория: Политика   
Прочетен: 1204 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 07.10.2015 20:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Първа част
Втора част
Трета част
Четвърта част

Перспективи за преодоляването на разкола
За преодоляването на разкола в УПЦ е необходим тристранен диалог между трите православни украински църкви, като основното противостояние в него е между УПЦ КП и УПЦ МП. В това противостояние неизменно важна и активна роля играе РПЦ. Не е без значение и позицията на Константинополската Патриаршия. Всички православни украински църкви постоянно декларират своето категорично „за” обединението им по принцип, но непреодолимите разногласия са свързани със статута на една обединена УПЦ.
УПЦ МП изисква другите две църкви да се присъединят към нея, като фактически попаднат отново под юрисдикцията на РПЦ.
     
УПЦ КП поддържа идеята за обединяване в самостоятелна Поместна Църква, която по никакъв начин да не е свързана с РПЦ.
УАПЦ като цяло продължава да се придържа към идеята за  независима украинска църква на територията на независима Украйна, към което се стреми и УПЦ КП, но диалогът между тях се води с доста променлив успех и противоречиви резултати през годините и не може да доведе до единство по всички въпроси и съответно до обединение.       Между УАПЦ и Киевската Патриаршия няма никакви разногласия по въпросите на вероучението, богослужението, автокефалността, но е факт, че през последните две десетилетия УАПЦ се използва както от вътрешни, така и от външни сили за поддържане на напрежението в УПЦ и недопускане на обединяването на УПЦ КП с УАПЦ, което би довело до възникването на един общ силен съюзник срещу РПЦ и фактически подчинената му УПЦ МП.

         През 2000-2001 г., както и през 2005 г. Предстоятелите и архиереите на Киевската Патриаршия и УАПЦ многократно са подписвали общи документи с цел приближаването на двете църкви към обединение.
       Так
ива документи са подписвани и в присъствието на Вселенския Патриарх, което свидетелства за подкрепата от страна на Константинополската Църква-Майка за обединението на Киевската Патриаршия и УАПЦ.

       През 2006 г. е създадена обща богословска комисия по въпросите на обединението на УАПЦ и УПЦ КП.
      През 2009 г. УАПЦ, действаща на територията на Украйна, изразява желание да влезе в състава на Вселенската Патриаршия като автономна църква; води диалог с Константинополската Патриаршия при посредничеството на намиращите се под нейна юрисдикция 
епархии в САЩ и Канада и другите украински епископи зад граница, но този диалог се усложнява значително от твърдата позиция на Московската Патриаршия, която е неизменно против създаването на каквато и да е украинска автономна или автокефална църква.
     Трябва да се отбележи, че формулировката „
независимост и самостоятелност в управлението”, с която Архиерейският Събор на РПЦ (25-27 октомври 1990 г.) дава самостоятелност на УПЦ, по същество не съвпада с общоприетите според църковните канони „автономна църква” и „автокефална църква” – фактически и до днес УПЦ в една или друга степен остава в подчинение на РПЦ.

Причините Московската Патриаршия да не допуска обединяването на сега съществуващите украински православни църкви в една и създаването на автокефална украинска църква са повече от основателни за самата РПЦ: в момента броят на украинските енории (общо в УПЦ КП и УПЦ МП) е по-голям, отколкото в РПЦ. Ако в Русия има 12 хил. енории, то в Украйна те са 15 хил. В Русия броят на архиереите наближава 100 души, а в Украйна те са повече от 100. В Русия има 67 епархии, в Украйна – 85 (данните са за 2011 г.). [11]

Ако изгуби административен контрол над Църквата в Украйна, РПЦ губи повече от половината от своите структури, съответно не може да претендира за първенство сред Православните Църкви и практически ще трябва да отстъпи първото място на Украинската Православна Църква.
   
Освен това, при отделянето на УПЦ, която има своя собствена история и традиции, РПЦ ще трябва да ги признае като такива и да се откаже от претенциите си върху тях (да се откаже от идеята и твърденията, че е наследник на Киевска Рус) като по този начин загуби апостолския си произход, тъй като апостол Андрей Първозвани изконно се смята за патрон на украинското православие. А църковната политика в Русия както винаги през последните векове следва държавната политика и е неизменно свързана с нея.
        През 2004 и 2005 г. на заседанията на „Всемирния руски народен събор” (църковно-граждански форум под патроната на Московската Патриаршия и държавната власт) един от ръководителите на РПЦ митрополит Кирил настойчиво подчертава, че в противовес на еднополярния глобализиран свят Русия трябва да отстоява идеята за многополярност, при което според него Москва трябва да се превърне в притегателен център за всички православни народи, център
на една „православна цивилизация” или своеобразен „православен Ватикан”.

Московската Патриаршия неизменно слага знак на абсолютно равенство между духовното единство на православните народи и административното единство на Православната Църква, като приема за неин естествен център Москва, а не например Киев, откъдето тръгва покръстването на източните славянски народи и който векове наред е център на източното православие, много преди Москва да стане център на голяма империя (включително и църковна).

     Против подобни възгледи се обявява самият Вселенски Патриарх Вартоломей: „
Обединяването на верните православни в една група под ръководството на един-единствен влиятелен лидер, който да реализира единна
правителствена програма, неизбежно ще доведе до превръщането на Църквата единствено в орган на това правителство, при това съвсем не с тези методи, с които се спасява човешкия род. Намесата на правителството в процеса на вземане на решения от Църквата навежда на мисълта за един недопустим цезаропапизъм. В епохата на комунизма вече имаше подобна недопустимо политизиране на Руската Църква...
Надявахме се, че след падането на ужасната система ще има промени и в тази сфера. Обаче, за наш ужас, наблюдаваме как правителството на Русия продължава решително да се намесва и без съмнение „да гради политиката” в  едни чисто
църковни дела... Онези, които говорят за Трети Рим, са абсолютно непригодни да заемат лидерски позиции в Православната Църква, тъй като  те ще превърнат Църквата от христоцентрично вероизповедание във феодална организация, основана на използването на груба сила”. (Интервю за гръцкия вестник „To Vima”, Цит. по [14])

Трябва да се отбележи, че през последните няколко години господстваща в РПЦ е не толкова идеологията за „Трети Рим”, а за така наречения „Русский мир”, сред създателите и главните поддръжници на която е Патриарх Кирил. „Руският свят” трябва да обхване в едно неразрушимо единство Русия, Украйна, Беларус и Молдова, главно на основата на общата култура и религия.

Крайното политизиране на взаимоотношенията между трите православни църкви определено затруднява преодоляването на разкола.
     Подобно на разкола в БПЦ, религиозната ситуация в Украйна до голяма степен зависи и от резултатите от парламентарните и президентски избори. Така например, при президентството на Леонид Кравчук (1991-1994 г.) се наблюдава подкрепа от страна на държавата за УПЦ КП, следващият президент Леонид Кучма (1994-2004 г.) проявява лоялност към УПЦ МП, Виктор Юшченко (2005-2010 г.) е поддръжник на идеята за образуване на Украинска Поместна Православна Църква на основата на УПЦ КП, против което се обявяват категорично както УПЦ МП, така и УАПЦ. Виктор Янукович подкрепя действията и политиката на УПЦ МП.
[1]

        Тези, както и множество други факти говорят за липсата на еднозначна и последователна държавна политика по религиозните въпроси, които  в своята неопределеност и конфликтност водят до определено разделение на украинския народ. През всичките години на независимостта на Украйна църковния, заедно с езиковия въпрос (напр. усилията на проруски настроени политици и депутати руския език да бъде утвърден като втори държавен) се използват като инструменти за политическо влияние от страна на Русия. Тук трябва да се отбележи, че в храмовете на УПЦ КП богослужението се води на украински език, а в храмовете на УПЦ МП – на руски език.

УПЦ КП, която обединява най-голяма част от православните християни в Украйна (почти 15 милиона, или около 30% от цялото население на страната) през всичките години на разкол декларира желание за обединение с другите две православни църкви чрез помирение.
       УПЦ МП, от своя страна, допуска обединение единствено след покаяние от страна на йерарсите и вярващите от УПЦ КП, като другото непременно условие е митрополит Филарет да напусне поста Предстоятел на УПЦ КП.

      В борбата за църковно надмощие на двете църкви през годините, в резултат на редица причини са случва свещеници, вярващи, цели енории да преминават от едната в другата църква. При преминаването от УПЦ КП в УПЦ МП непременното условие е повторното кръщене и повторната хиротония, които се извършват от  УПЦ МП, и с които неканонични практики се демонстрира отношение не като към братя по християнска вяра, а като към езичници, друговерци или атеисти, което определено намалява шансовете за равноправен и успешен диалог.

Преодоляването на разкола се възпрепятства и от противоречия вътре в самата УПЦ МП. По думите на митрополит Филарет „Времето показва, че и в УПЦ МП духовенството и епископите постепенно приемат идеята за необходимост от съществуването в  Украйна на независима Църква. Москва го усеща. Както усеща и това, че УПЦ МП е против имперската идеология на Русия. Така че в Москва са решили: трябва на тази Църква да й бъдат отнети самостоятелността и независимостта на управлението, защото те водят до отдалечаване от Белокаменната. Точно затова патриарх Кирил сега толкова често идва в Украйна (6 пъти през 2010-2011 г.), за да напомни: той е ръководителят на тази Църква, а не митрополит Владимир. Това предизвиква съпротива сред епископата на митрополит Владимир, вътре в УПЦ МП се води борба.
Тази борба е в полза на идеята за образуване в Украйна на единна Поместна Православна Църква. Рано или късно такава Църква ще има. Не сте ли забелязали, че УПЦ МП вече не воюва с нас така, както преди 5–10 години? ... Защото всъщност УПЦ КП им е нужна, за да  съществува тяхната самостоятелна и независима в управлението си Църква. Без нас на тях отдавна вече щяха да им отнемат една такава самостоятелност и независимост. А докато нас ни има, епископите на Московската Патриаршия в Украйна имат своеобразна защита: ако ни вземете независимостта в управлениетоще идем в Киевската Патриаршия. А за Москва това е най-страшното. Затова между Киевската и Московската Патриаршии сега няма такава открита борба, както по-рано... няма вече глобално противопоставяне.[8]

В резултат на все по-активното присъствие на Патриарх Кирил в Украйна и в нейния църковен живот, предстоятелят на УПЦ МП Владимир (Сабодан) с течение на времето заема все по-проукраински позиции, което среща недоволството на част от епископата на УПЦ МП, както и на РПЦ. Редица събития от края на 2011 г. – началото на 2012 г. (наричани понякога „опит за преврат”) карат да се заговори за разкол вече вътре в УПЦ МП, иницииран главно от Одеския митрополит Агафангел (руснак по произход, проруски настроен, яростен противник не само на автокефалността на украинската църква, но и изобщо на независимостта на украинската държава).

         Докато митрополит Владимир е в болница със сериозни здравословни проблеми и не може активно да изпълнява своите функции на Предстоятел, на 26 януари 2012 г. се провежда заседание на Светия Синод на УПЦ МП без участие, предупреждение и съгласие на Владимир. На това заседание е взето решение наместника на Киево-Печерската Лавра, митрополит Вишгородски и Чернобилски Павел да бъде назначен за управляващ Киевската епархия, като по този начин без знанието на Владимир му са отнети част от неговите пълномощия. Освен това митрополит Агафангел, управляващ Одеската и Измаилска епархии, взима печата на Владимир, който според църковните правила трябва да бъде у действащия Предстоятел на Църквата.
В отговор на тези действия Владимир пише официално писмо, в което съобщава, че той остава управляващ Киевската епархия и казва: „...Тя [УПЦ МП] е разтерзана от външни фактори на секуларния свят, от вътрешни разколи и противопоставяния.[9] Според мненията на множество аналитици, йерарси от УПЦ КП и енориаши от УПЦ МП, случилото се е опит за отстраняване на Владимир от ръководния пост в Църквата и реализация на план за отнемане на самостоятелността на УПЦ МП. Днес трима митрополити – споменатите Павел и Агафангел, както и Донецкия митрополит Иларион (Шукало) открито и активно се стремят да заемат предстоятелския пост в УПЦ МП. През януари в епископата на църквата активно се обсъжда въпроса кой ще заеме мястото на Владимир, което противоречи на църковните канони. Въпреки предварително обявеното в официално писмо несъгласие на митрополит Владимир, който все още е в болница, на 21 февруари 2012 се провежда ново заседание на Светия Синод на УПЦ МП, свикано от  митрополит Агафангел. На заседанието е представен състава на Комисията за подготовка на изменения в Устава за управлението на УПЦ с председател митрополит Донецки и Мариуполски Иларион. Решението за създаване на Комисията е взето от Събора на УПЦ, проведен на 8 юли 2011 г., като е посочено, че Комисията само подготвя измененията, които трябва да бъдат след това приети или отхвърлени от Събор на епископите на Украинската Православна Църква. [10]

Според подготвените от Комисията изменения архиереите ще бъдат назначавани само с благословията на Московския Патриарх, Предстоятелят няма да се избира пожизнено, премахва се формулировката за УПЦ като „независима и самостоятелна в управлението”. Митрополит Луцки и Волински Михаил коментира ситуацията така: „Сегашната ситуация може да доведе до пряко подчинение на УПЦ МП на Руската православна църква... Който притежава църквата, той притежава земята, на която тя се намира. Затова подчиняването на църквите на Руската православна църква ще превърне тези храмове в „островчета Русия”, които ще се разраснат в цели територии.... Ние виждаме „голямата любов на северната ни съседка. Ще стане както през 18-19 век, когато всички украински архиереи са преместени в Сибир. А тук ще дойдат хора, които не обичат Украйна. Не можем да наблюдаваме равнодушно тези процеси, защото това е чиста политика, която не е в наша полза”. [7]

През юли 2012 г. се състоя последната засега визита на Патриарх Кирил в Украйна, която е предшествана от изостряне на противоречията в средите на висшите йерарси на УПЦ МП. Става ясно, че  митрополит Донецки и Мариуполски Иларион води активни консултации с Патриарх Кирил относно уеднаквяването Устава на УПЦ МП с Устава на РПЦ, което предполага създаването в Украйна на така наречените митрополитски окръзи, всеки от които фактически пряко подчинен на Московската Патриаршия, което превръща УПЦ МП в обикновена екзархия. Митрополит Владимир подлага на рязка критика подобни действия, което от своя страна предизвиква бурното недоволство на митрополит Агафангел, един от най-активните антиукраински настроени адепти на идеята за  „руския свят” в УПЦ МП.

 Митрополит Владимир и мнозинството архиереи (33) се обявяват за прекъсване работата на
Комисията за подготовка на изменения в Устава на УПЦ „заради запазването на църковния мир”, а председателят на юридическия отдел на УПЦ МП Валерий Волинец пише открито писмо, в което заявява, че действията на комисията не отговарят на поставените пред нея задачи и че митрополит Иларион е решил единолично да промени не само действащия Устав за управление на УПЦ, а е отишъл още по-далеч, желаейки да промени каноничния статут на УПЦ. [12]

Противоречията между висшите йерарси в УПЦ МП все повече излизат „от  кабинетите” – в публичното пространство. Така например през юли 2012 г., в навечерието на визитата на Патриарх Кирил се провежда демонстрация (официално наречена „литургийно шествие”) на представителите на така нареченото „политическо православие” с искания за оставка на председателя на юридическия отдел на УПЦ МП и решителна подкрепа на действията на специалната Комисия начело с Донецкия митрополит Иларион, както и с плакати: „Настояваме Устава на УПЦ да бъде приведен в съответствие с Устава на РПЦ”, „Вярващите в Украйна подкрепят комисията за поправка на Устава на УПЦ”, „На Украйна й трябва не автокефалия, а екзархат на РПЦ”. [12] На фона на описаната съвременна ситуация е трудно да се говори за положителни перспективи в преодоляването на разкола в Украинската Православна Църква. В близките години той едва ли ще бъде преодолян предвид многобройните фактори, от които зависи това. Въпросите, свързани с разкола в УПЦ, не могат да бъдат разглеждани и разрешени единствено от гледна точка на еклезиологията. За съжаление, проблемът за единството на Украинската Православна Църква и създаването на единна украинска Поместна Църква е крайно политизиран. Според проучване на Research & Branding Group, проведено  в периода  10-20 февруари 2012 г. сред православното население в централните и североизточни области на Украйна, като причини за разкола са посочени: вътрешнополитическа конфронтация (31%), борба за човешки и материални ресурси (28%), голямата международна политика (17%), разногласия по въпросите на вярата (16%). [13] Преодоляването на тези причини в резултат на равноправен, спокоен и конструктивен диалог не само между УПЦ КП, УПЦ МП и УАПЦ, но и с РПЦ едва ли е възможно в близко бъдеще."

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА: 1. Валентин Гайдай, Сучасне становище церкви в Україні: Передумови і перспективи http://moloda-naciya.smoloskyp.org.ua/?p=112 2. Розкольницький так званий „Харківський Собор”. Із Історико-канонічної деклараціїКиївський Патріархат – Помісна Українська Православна Церква” http://logos.at.ua/load/2-1-0-24 3. Свещ. Божидар Главев, Кратък разбор на 15-то правило на Двукратния (Константинополски събор) http://budiveren.com 4. Історичні передумови утворення УПЦ Київського Патріархату. Официальный сайт „Украинская Православная Церковь Киевский Патриархат” http://www.cerkva.info/ru/icd/204-declaracia-6-1.html 5. Сайт Українська Автокефалія



Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ykpaina
Категория: Други
Прочетен: 1185601
Постинги: 705
Коментари: 146
Гласове: 2552
Блогрол
1. ТV онлайн - Украйна
2. Радио онлайн - Украйна
3. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с немски субтитри
4. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с английски субтитри
5. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с руски субтитри
6. Кога, защо и как „Хрушчов подари Крим на Украйна”
7. СТОПФЕЙК - САЙТ ЗА РУСКАТА ПРОПАГАНДНА МАШИНА И ТОТАЛНОТО РАЗМИНАВАНЕ С ИСТИНАТА
8. Физиономията на руSSкия фашизъм
9. ТОП ФАКТИ за руските ЛЪЖИ за Украйна
10. РУСИЯ - ИЗНОСИТЕЛ НА ТЕРОРИЗЪМ
11. ПОДАРЪК ЗА РАШИСТИ
12. Обикновените зомбита. Как действа лъжата
13. InformNapalm
14. ФСБ в Украйна
15. Първият украински Майдан - „Революцията върху гранита”
16. УКРАИНА 2015 - пропагандистки филм от 2012 (!) година, който показва война на територията на Украйна (в случай, че се ориентира към ЕС и НАТО, а не към Евразийския съюз)
17. ФИЛМ: КРИМИНАЛНАТА ОКУПАЦИЯ НА УКРАЙНА - Криминальная оккупация. Янукович и его банда.