Трябва да се отбелeжи, че преди стартирането на приднестровския сценарий беше доста умело използван, може би и предварително планиран, провалът на атаката срещу Маринка. Веднага след като водещите руски телевизии обявиха, че ВСУ (Въоръжените сили на Украйна) уж нарушават Минските споразумения и атакуват позициите на храбрите опълченци, вниманието на зрителите беше  частично отклонено към ПМР.

По този начин, след като аудиторията беше предварително подготвена да възприема негативно по-нататъшната информация за ВСУ, представени като агресори, в информационния поток се включиха такива фигури като заместник-председателят на руската Държавна дума Сергей Железняк и добре познатият на всички Александр Дугин, които в унисон започнаха да заявяват за готвещи се провокации в ПМР.

Трябва да се отбележи, че ако Железняк акцентираше вниманието върху факта, че Саакашвили като областен управител на Одеска област може да повтори в ПМР сценария от Цхинвали и да атакува така наречените „миротворци“, то Дугин нагнетяваше паника около евентуална инвазия на румънската армия в Приднестровието.

Тази версия на свой ред веднага подхванаха проруските интернет медии и предизвикаха сериозни дебати в руският сегмент на световната мрежа. Напълно очевидно е, че трите подсказвания, които тези дни получи ПМР, няма да бъдат използвани рационално, а уви, даже напротив.

Назначаването на Саакашвили, както и блокадата на въздушното пространство на Приднестровието и ученията на НАТО в Румъния се използват в момента от кремълската пропаганда единствено за подготовка на информационен плацдарм за поредната кървава диверсия.

Възможно е наистина да бъде разигран сценарият, в който „миротворческите“ сили на РФ на територията на Приднестровието ще бъдат обстреляни уж от ВСУ от територията на Украйна.

Достатъчен е само един залп на БМ-21 и както заяви Железняк – въоръжените сили на РФ ще се включат в конфликта,  а това вече означава пълномащабна война.

И щом вече започват да говорят за това, значи в плановите им вече съществува такъв сценарий и можем само да чакаме кога ще бъде осъществен. Това може да стане, например, след като военното летище в Тираспол започне да работи с пълен капацитет, за да може да обезпечи „миротворческите“ сили на РФ с достатъчно количество техника и въоръжение.

Но в този контекст пък възниква въпросът кой ще пропусне военните транспортни самолети в ПМР през своето въздушно пространство? А по-точно – доколко твърдо Украйна ще защитава небето си, когато Русия ще изпраща явно с провокативна цел самолети, натоварени с оръжие?

В целия този нелицеприятен сценарий трябва да се отбележи, че Русия, разигравайки за пореден път подобна игра, демонстрира отново отношението си към собствените си военнослужещи и руските граждани, воюващи като наемници.

За да бъде създадена необходимата предварителна информационна вълна, бяха убити десетки атакуващи Маринка, над 100 бяха ранени и осакатени.

По-нататъшния сценарий на развитието на ситуацията в ПМР също предвижда кървави жертви – или сред миротворческия контингент, или сред пилотите на самолетеит, които могат да бъдат свалени от украинската противовъздушна отбрана. Във всички тези случаи е налице безчовечността и аморалността на сегашния режим в РФ.

Zloy_odessit

Превод Diana M Dian