Блог «Новой газеты»

Докторът на психологическите науки  Елена Соколова е професор в Катедрата по невро- и патопсихология на Московския държавен университет „М.В. Ломоносов” и е един рядък специалист. Понякога цифрите говорят за човека повече от думите: тя има около 200 публикации в най-престижните научни издания у нас и в чужбина.

Помолих именно нея (като клиничен психолог и психотерапевт, професионалист, който се е сблъсквал с тежки увреждания и разбира добре дълбинните процеси на човешката психика) да изгледа записи на политическите токшоута на водещите руски телевизии от изминалата година. И дори тя, която знае всички известни начини за психологическа защита от една масирана манипулативна атака, се е почвствала зле: „Изгледах всичко, което ми изпратихте, но няма да гледам други предавания. Това е просто някакво изтезание…”

- Защо у нас има толкова много хора, които е лесно се манипулират?

- Социалната реалност става все по-сложна, непредсказуема и плашеща със своята неопределеност. А телевизията допълнително нагнетява страховете, като умишлено довежда хората до състояние на хаос и паника. В ситуация на създаден силен стрес са възможни „повреди” в механизмите на рационалното мислене. Хората лесно се оприличават с една тълпа, в която действат архаични инстинкти и най-елементарни емоции на заразяване и еднаквост. При това човешките и личностните черти се разтварят и изчезват. Хората очакват и жадуват да открият „силните личности”, които ще им предложат „ред” и упоителни блянове. Да си спомним героя Лука на Горки: „Ако към истината свята светът не може да намери път – чест и хвала на тоз безумец, който ще потопи човечеството в златен сън!”

- Сънят, в който ни потапя телевизорът, трудно може да бъде наречен „златен”. Достатъчно е да си спомним разпространената през юли от Първи канал страшна лъжа за разпънатото на кръст в Славянск тригодишно момченце.

- Манипулаторът не мисли какво ще стане с човека. За него е характерна една емоционална студенина, безсърдечност, един вид тъпота. Всъщност, психологията на манипулатора е психология на убиец. Когато водят убийци на местопрестъплението, те изобщо не губят съзнание, не се обливат в сълзи, а спокойно разказват за това, което се е случило, показват върху специални кукли как са душили, как са насилвали, как са клали.

Това е една абсолютна безчувственост, неспособност да възприемаш, да разбираш, да чувстваш, да съчувстваш. Манипулаторът, също както и убиецът, е човек с емоционални дефекти. Вместо да цени хората, той се отнася към тях с най-дълбоко презрение.

- Аз виждам такова дълбоко презрение по лицата на водещите предаването „Политика” Пьотр Толстой и Александър Гордон. Същото изражение има и постоянният гост на всички времена и телевизии Владимир Жириновски.

- Всеки си има своя фирмен стил на манипулиране, но сред тях има и универсални манипулатори, чийто външен вид, маниер на поведение, шлифовани интонации и жестове привличат вниманието както блясъкът на металното чукче в ръцете на някой древен хипнотизатор…

Но щом заговорихте за предаването на Пьотр Толстой,  ще обърна внимание на една технология, която той използва успешно в едно от предаванията – подмяна на смисъла, влагане на свои собствени интерпретации в думите на опонента. За тази цел в „сценария” на токшоуто просто трябва да бъде планирано участието на някакъв чужденец. Това е едно „успокояващо” послание: гледайте, ние сме толерантни, ние сме демократична страна! А вече след това потенциалният опонент може меко да бъде елиминиран. Например, представител на Германия говори зле руски. Не е много ясно какво иска да каже, трудно намира думите и Пьотр Толстой уж много състрадателно, „съобразявайки се със събеседника”, му идва на помощ, „отразява”  и „чете” мислите му. При това влага в неговия отговор „необходимите” думи и съждения, които той не е изричал, а и вероятно не е имал предвид, защото не е разбрал същността на изказването на водещия поради бързото говорене. Толстой тук използва известната психологическа техника на внушението или „програмирането”: „А, Вие искахте да кажете…” или „Всъщност, Вие имате предвид…”. И всичко това се казва меко, любезно, така че обърканият събеседник е принуден да се съгласи…

Маската на презрение и скука приляга по-скоро на другия водещ – Александър Гордон. Той на всичкото отгоре е „идеен” антиамериканист и според мен е мизантроп, озлобен срещу целия свят. Неговият метод на психологическо убийство е сарказмът, който априори обезценява отношението към човека. Това може лесно да извади от равновесие един тактичен и чувствителен гост на предаването, той може да бъде превърнат в очите на зрителите в един объркано мрънкащ лузър.

Защо в техните предавания винаги присъства Жириновски? Или, да го наречем един условен „Жириновски”, защото във всички телевизии вече станаха твърде много хората, които копират неговия маниер на поведение.

Той е признат майстор на епатажа и скандала по всякакъв повод. Но, разбира се, любимите му теми са „имперското величие на Русия”, „назад към СССР”, въоръжаване, мобилизация, война, „извънредни мерки”. Той произнася съзнателно прости фрази и винаги с утвърдителен тон, те звучат като лозунги, като призиви за незабавно действие. Това е типична манипулативна техника – „заливане с афект”, която е адресирана към емоционални и импулсивни хора.

Аз бих обърнала внимание и на невербалните техники за косвено внушение: изразителна мимика, контролиране на позата, специфични и динамично сменящи се интонации на гласа, узурпиране на пространството и времето на дискусията. Демонстрират се непоколебимост и апломб, което е привлекателно за поклонниците на „силната ръка”. Подчертавам, че сега говорим за един „условен” Жириновски, по-скоро за феномена, отколкото за реалния човек: етиката на клиничния психолог забранява използването на диагностични категории извън строго определена професионална ситуация.

Има една абсолютно „жириновска” аудитория, на нея не й въздейства мекото, мелодично и приспивно говорене а ла Пьотр Толстой. И тогава се включва „тежката артилерия”, едно агресивно нахлуване, способно да убие психологически, да „изключи” съзнанието на човека – и той вече е готов да консумира всякакви възгледи. Тук може да се направи аналогия с предизвикването на хипнотично състояние или – както казват днес психолозите – състояние на изменение на съзнанието. Хипнозата е забранена за извънмедицински цели, но съществуват различни не медицински техники за въвеждане в транс.

Ефектът на изключване на разума може да възникне при рязко експресивна реч, неочаквана ярка и емоционална асоциация на говорещия, многократно повторяне като мантра, които предизвикват усещане за „набиване” в съзнанието на неописуем възторг или ужас. Появява се един демоничен образ. Помните ли лудия пред църквата в драмата „Борис Годунов”? Смятали са, че именно той „глаголи истината”. Може би тази асоциация се наслагва върху един от митичните народни архетипи: „Слушайте, слушайте, той казва истината!”. Той може да е тръгнал срещу нас със сопата, но именно на него трябва да вярваме. Това е един от най-примитивните архетипи на безсъзнателна агресия, която изисква незабавно реализиране и директно действие: „Грабвайте оръжието! На война!”.

В едно токшоу Жириновски буквално крещи: „Меркел създава Трети райх, задава се господство на германския райх!.. Трябва да обявим частична мобилизация!..”. Цялата  семантична редица пулсира от напрежение и тревога: край, всичко свърши, следва война.

А по време на война всички са заети с нещо, всички са управляеми и се държат идеално спрямо властта. Единственото съзидание, което може да ни сплоти и мотивира, е съзиданието в името на войната. Това всъщност е оксиморон: война и съзидание. Това е едно много ранно, примитивно състояние на съзнанието. И целта на манипулирането е именно да разруши целостта и мъдростта на нашето житие, да размие смисъла на нещата, моментално да паднем до това ниво на един низш инфантилен мироглед.

В слабостта, в несигурността, в неудовлетвореността хората жадуват да се идентифицират с изключителното, героичното, „идеалното” – чрез сливане с него те компенсират своите комплекси и травми, своите унижения. А който не е с тях, е против тях, той е „враг”, „национален предател”... Това е целта на предъвкването на темата за войната в политическите токшоута – сплотяване на „своите” и поляризиране на „чуждите”. Това е подготовка на общественото съзнание за маргинализирането на другомислещите, за окончателно скъсване с интелигенцията, с идеите за европейския път на Русия.

- Възможно ли е да изброим всички манипулации?

-  Не, в света не съществува изчерпателен каталог на техниките за манипулиране – те са безброй. Например, безсрамното възхваляване на някого, лакирането на действителността, подмяната на разнообразната реалност с позитивна картинка също са манипулации. Както и опитът с всички възможни средства опонента да бъде размазан, обезценен, морално унищожен.

Ненадминат майстор на тези йезуитски технологии е Владимир Соловьов. В неговото предаване „Неделя вечер” подигравките, нарочното объркване, дискредитирането, унижаването, приписването на човека на несъществуващи черти се леят като от рога на изобилието. Това е театър на един манипулатор, несъмнено, със своя сценография. Соловьов подчертано демонстрира еднакво внимание към всички поканени, но при преминаването от един към друг между другото изрича фрази, които буквално размазват човека, репутацията му. Гостът става сякаш по-дребен и по-нищожен. И в това аз виждам послание към зрителите: и вие споделята мнението на един лузър?

Според мен първото място за овладяването на тези мощни средства за манипулиране – презрението, унижението, дискредитирането – трябва да бъде присъдено на телевизия НТВ. Апотеоз на това направление е скандалното предаване „13 приятели на хунтата”. Там, например, звучи глас зад кадър: „Докато с първите акорди на китарата на Макаревич…”. Тук даже няма нужда от напрягане, от търсене на някакви специални технологии – авторите на този шедьовър просто са взели всички разработки на съветската пропаганда: „Докато целият съветски народ… тези врагове…”. Но как го използваха? На екрана звучат първите акорди на китарата, а следващите кадри показват взривове, разрушени домове в Донецк и Луганск, трупове. Край! Образът на някога любимия Макаревич е демонизиран до степен на абсолютно зло, по този начин трябва да бъде унищожено всякакво положително отношение към него. Същото става и с Диана Арбенина.

Как да идентифицираме манипулирането? Когато ни говорят бързо – без паузи. Там, където няма паузи, няма място за размисъл. Речта се лее като непрекъснат поток, истерично-патетична е, с многократни повторения на една мизантропска лексика, която ви залива с отчаяние, страх и агресия. Вие попадате изцяло и напълно във властта на говорещия. По принцип, това са военни стратегии: вие не трябва да мислите, вие чувате команда „Огън!” и някъде из социалните мрежи вече разстрелвате този, който са ви посочили. Това е най-силното манипулиране. То се удава добре на хора с некрофилски характер. Например, при Дмитрий Кисельов фактически всички предположения са базират на страстта за унищожаване. Когато той и другите телевизионни манипулатори дават свобода на агресията, те сякаш излъчват удоволствие, макар че става дума за страшни неща.

- В живота това се нарича „вампиризъм”. А в психологията?

- Всъщност, в психологията се нарича точно „манипулиране”.