Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.10.2015 12:20 - 25 години от първия украински Майдан - „Революцията върху гранита” - ІІ част
Автор: ykpaina Категория: Политика   
Прочетен: 901 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 13.10.2015 13:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Продължение

І част



image
Първият украински Майдан. Хиляди хора излязоха на улиците в подкрепа на младежкия протест.

 

Започна създаването на стачни комитети — в институти, в заводи... Имаше няколко акции в университетите – представители на гладуващите влизаха в аудиториите и призоваваха към присъединяване към протеста. Дори някои преподаватели полупринудително изпращаха студентите да протестират.

Киев беше наш! Идваха даже ученици. Спомням си тези саморъчно написани плакати: „Училище еди-кое си подкрепя студентите” или „Шивашкото СПТУ казва – вън Масол и Кравчук!”…
(…)
Властите не искаха да закачат младежите, защото хората щяха да се втурнат да ни защитават и ситуацията можеше да експлодира. Пък и в началото никой не осъзнаваше, че акцията ще придобие такъв мащаб и резонанс.

Също така да не забравяме, че става дума за 1990 година – тогава се провеждаха много масови акции, комунистите губеха на всяка крачка.

На 30 септември, в навечерието на гладната стачка, имаше феноменална демонстрация, организирана от „Народний рух” /„Народно движение” – проукраинска обществена организация, по-късно партия, която обединява много от украинските „шестдесетници” и дисиденти – б. пр./ и други демократични организации, в която участваха стотици хиляди хора.

Виктор Рог:

Днес си спомням онези дни като едни от най-щастливите дни в живота ми. Това беше такъв емоционален подем, такава солидарност, такава подкрепа от хората. Киевляните, пък и не само киевляни, носеха там купища цветя.

Затова разбирам, че това наистина не беше напразно И всъщност мисля, че всяко поколение трябва да преживее нещо подобно. След това ще има и ти какво да си спомниш, и какво да разкажеш на наследниците – и да не те е срам да ги погледнеш в очите.

 

Тарас Прохаско:

Отначало имаше интерес, всички бяха изненадани. Съществуваше много ефективна всеобхватна съветска пропаганда, която показваше гладни стачки на Запад, как стачкуват там хората. И всички знаеха, че в гладните стачки участват само добри хора, а лошите – не.

Затова съветските хора ни възприемаха добре. Всички ни съжаляваха, но малко хора бързаха да ни подкрепят.

Повечето ни вярваха, но не можеха да дойдат на себе си. Защото гладна стачка не на Запад, а в СССР – това беше шок.

Затова бяха необходими някакви радикални действия: ходехме в университетите, влизахме с мегафони в аудиториите по време на лекции, призовавахме към стачка.  И хората постепенно започнаха да се активизират.

 imageКомунистите от „групата на 239-те” - главната пречка по пътя към независимостта на Украйна 


Виктор Рог:

Подкрепяха ни хора, които са били репресирани, както и политически затворници – хора, минали през лагерите. Те знаеха как се прави гладна стачка.

Спомням си покойната Оксана Мешко, която беше наричана „майка” на украинските политически затворници и дисиденти. Страхотна жена. Беше около 80-годишна. Гладуваше заедно с нас.

Когато Крюкова се присъедини към гладната стачка, всички казваха: „Нила Крюкова /Народна артистка на Украйна, Герой на Украйна – б. пр./ гладува, а не просто някакви сополанковци”.

Михайло Свистович:

Там всички имаха здравословни проблеми. На по-пълните им беше особено зле, за тях беше по-сложно. Едно гладуване есенно време на Майдана изобщо не е като лечебно гладуване. Преди всичко, там беше студено. Въпреки че условията бяха добри: всички имаха одеяла, дюшеци, сгъваеми легла, спални чували, ватенки, пуловери, топли чорапи. Но все едно, когато денонощно си на пропития с радиация гранит и на студен въздух – здравето рязко се влошава.

(…)
Знаехме, че по време на гладуването трябва да се пие топла вода. Но на третия ден вече никой не я пиеше, защото от топлата вода ни се гадеше. Затова пиехме студена. На шестия ден вече ни се гадеше и от студената. Тогава се появява вкус на оцет в устата, на всички им падаше кръвното налягане и кръвната захар. 

image
Вахтанг Кипиани и Олег Тягнибок по време на Революцията върху гранита


Виктор Рог:

Моето гладуване започна в момента, в който пристигнах. И завърши, когато ме изнесоха „напред с краката”. Загубих съзнание и помня само, че дойдох на себе си в някаква друга палатка. Край мен имаше лекари.
(…)
Спяхме по 4-5 часа. Понякога лягахме и през деня – когато ставаше малко по-топло, за да можем през нощта да сме „кукуряк”.

Защото, от една страна, гладуването само по себе си е тежко. А ако още е и студено, а ти през цялото време си в движение и под стрес... Всички бяхме заети с нещо: обикаляхме града, разговаряхме с хората, стояхме с плакати...

В Киев фактически нямаше кого да агитираме – и така всички знаеха за нас. Затова беше решено да обикаляме периферията – да разпространяваме листовки, да събираме подписи.

Всеки ден идваха пощальони от Централна поща, донасяха много картички, телеграми, писма в подкрепа на стачката… „Киев. Хрешчатик. Палатков лагер.” Само това. Наистина, понякога идваха писма лично за Доний. 

image
Телеграма от 12 октомври 1990 г., адресирана до гладуващите на Площад „Октомврийска революция” /по-късно преименуван в Площад „Независимост” – Майдан Незалежностi - б.пр./


Олес Доний:

В самото начало при нас дойде председателят на Върховната рада Леонид Кравчук. С това показваше колко е готов за открит диалог – като Горбачов – и ние преговаряхме с него.

Съобщихме му и аргументирахме всяко от нашите искания – показаха го по телевизията (но това беше грешка от страна на властите). Не се запомни толкова какво сме говорили, какви лозунги сме издигали, но хората казваха, че за първи път по украинската телевизия някой се е обръщал по име.

Аз се обръщах към едно длъжностно лице от най-висок ранг само по име /„пане Леониде” – „господин Леонид”/, а не с „Леонид Макарович” –  както беше прието. Това не си позволяваха нито депутатите в парламента, нито опозицията – подобно обръщение никога не беше излъчвано по телевизията.

И се виждаше, че повече го тресе не от нашите искания, а от начина, по който се обръщах към него.


image
Един от ръководителита на студентския протест Олес Доний на парламентарната трибуна – 15 октомври 1990 г.

Вахтанг Кипиани:

Мисля, че това беше на 15 октомври, късно вечерта. Дойдоха милиционери и казаха, че са получили информация, че в палатковия лагер има бомба. Напрежението беше невероятно.

Точно през това време вървяха последните преговори в парламента. Ръководството на лагера нареди всички да го напуснат и да се изтеглят зад паметника на Октомврийската революция.  Но тъй като беше ясно, че може да започне разгромяване на палатковия лагер, момчетата от нашата охрана (те не гладуваха) налягаха по периметъра на лагера, хванати за ръце. Ако милицията дойдеше да завзема лагера, те щяха да го защитават.

А ние наблюдавахме това от около стотина метра, иззад паметника. Беше ни много смешно, че фактически сме се скрили зад Ленин. Но така и не откриха нищо и ние се върнахме по палатките.

image
Протестно шествие по улица Грушевского. На 15 октомври 100-хилядна колона пробива милиционерския кордон пред Върховната рада

Тарас Прохаско:

Ние не седяхме и не лежахме непрекъснато на Майдана – обикаляхме университетите, заводите – вдигахме хората на протест.

Последния ден на гладната стачка го прекарах в завод „Буревестник”. Имахме мобилни групи, които обикаляха предприятията. Аз бях ръководител на една от тези групи. До завода се пътуваше около час и половина с тогавашния градски транспорт.

Пристигнахме на събрание на колектива. Сложиха ни да седнем на една маса, дадоха ни вода в трилитрови буркани (срещата продължи около три часа и през това време аз моя буркан го изпих).

На първите редове в залата бяха седнали комунистите от заводския партиен комитет. Някои от тях нарочно ядяха вкусни сандвичи с колбаси, шунка, хайвер. От време на време ни предлагаха и на нас – за да ни изкарат от равновесие.

Те спореха с нас, но ние все едно убедихме работниците да стачкуват. Върнахме се щастливи и видяхме, че хората са много по-щастливи от нас. Оказа се, че току-що сме победили.

Тъкмо убедихме работниците да стачкуват, и изведнъж – победа!

image
Верига. Студентите охраняват колоната демонстранти от възможни провокации. Вероятно 15 октомври 1990 г.

Победата

 Вахтанг Кипиани:

На 17 октомври парламентът одобри постановление за удовлетворяване на част  от исканията на гладуващите студенти и за постепенното изпълнение и на останалите.

Беше взето решение за прекратяване на стачката. Бяхме много щастливи. Част от радикално настроените студенти искаха да останат на площада, докато бъдат изпълнени исканията. Но ръководството на лагера – Доний, Ивашчишин, Барков казаха, че сме длъжни да изпълняваме споразуменията.

Последния ден в палатковия лагер дойдоха много депутати от опозицията, тогава тя се казваше „Народен съвет”. Взимахме автографи от тях. Макар че някой от тях каза: ние трябва да взимаме автографи от вас, вие извършихте такова велико дело...


image
Михайло Свистович 


Михайло Свистович:

Гладната стачка беше възлово събитие, без нея нямаше да я има независима Украйна.

Тогава трябваше да бъде подписан съюзния договор, който щеше да направи фактически невъзможно излизането от СССР. Дотогава в Конституцията просто беше посочено, че всяка република има право да излезе от СССР.

А в новия съюзен договор беше предвиден такъв сложен механизъм, че излизането ставаше фактически невъзможно, ако централната власт е против. Затова и условието Украйна да не подписва новия съюзен договор беше главното искане на гладната стачка.

В резултат на нашета гладуване Украйна не подписа този договор. И освен това властта започна да се страхува от нас. Когато през лятото на 1991 г. в дневния ред на парламента отново беше поставен въпроса за подписването на новия съюзен договор,  той много бързо беше свален от дневен ред, защото ние вече бяхме пред Върховната рада с палатките.

 

Вахтанг Кипиани:

Фактически бяха удовлетворени някои от нашите искания.

Парламентът прие закон за наборна военна служба на украинците само на територията на републиката.

Украйна започна да протака подписването на Съюзния договор, за което настояваше Москва.

Започна да работи комисия за проучване на проблемите, свързани с евентуалната национализация на имуществото на комунистическата партия и комсомола на територията на Украйна.

Подаде оставка антидемократичното правителство  на Виталий Масол.

За съжаление, не беше изпълнено обещанието през пролетта на 1991 г. да бъдат проведени парламентарни избори на многопартийна основа. Това би изменило радикално състава на Върховната рада, където комунистите имаха мнозинство – 239 депутати.

Обещанието не беше изпълнено – естествено, комунистите не искаха това, но и демократичното малцинство не настояваше сериозно – защото това означаваше, че те също трябва да се готвят за избори, за нова надпревара…

Аз тогава, естествено, не бих се кандидатирал за депутат, но например Олес Доний и някои други биха могло да се борят за правото да бъдат избрани. Киев и Лвов и тогава биха подкрепили студентите. Политически активната младеж се ползваше с много голямо доверие.

Нещо повече, парламентът специално вдигна възрастовата граница за кандидатите за народни представители. До гладната стачка дори студенти можеха да стават депутати, а сега повишиха прага до 25 години! 95 % от активистите на Революцията върху гранита не бяха ги навършили и съответно нямаха право да се включат в политиката и да побеждават.

image
Литовски студенти са пристигнали да подкрепят украинските

Предателството

Олес Доний:

Революцията стана най-успешната акция от времето на борбата за независимост и това потвърждава, че ние успяхме да планираме, да организираме и да завършим с успех акцията.

Тоест това е пример, че Украйна се е борила и винаги е имала своите контрааргументи срещу московските историци и политолози. Например, когато казват, че Украйна се е сдобила с независимост само защото просто не е подписала Съюзния договор и заради пуча в Москва – не, не е вярно – и нашата Революция е истински пример за това.
(…)
Студентската Революция победи! Това беше една успешна акция – без нито една загуба.

Но тя остана незавършена и от това загуби цяла Украйна, защото изгуби един шанс.
Защото в действителност имаше споразумение за провеждане на извънредни парламентарни избори – но останалите украинци не бяха готови за тях. Оказа се, че нашите по-големи другари – опозицията – също не бяха готови за това.

Те не разбираха тежестта на този въпрос – че е необходимо и е възможно да вземат властта в свои ръце. А студентските лидери го разбираха. Като резултат от това загуби Украйна, защото тя загуби шанса да се превърне в европейска държава, в част от европейската общност, и да измине пътя, който много бързо изминаха страните от Централна Европа.

Между кадифените революции и нашата разликата беше една година (в Германия, Полша, Чехия имаше такива протести през 1989 г., а у нас – през 1990-а). А в момента разликата между тях и нашата страна е над двадесет години. Тоест за да достигнем такова ниво като в Полша и Чехия, вече са ни необходимо 20 години.

Фактически Украйна загуби, защото не беше готова за това, за което бяха готови студентските лидери.

Вахтанг Кипиани:

Ако през пролетта на 1991 г. демократите бяха получили мнозинство в парламента, вероятно Украйна щеше да тръгне по пътя на Литва, Латвия, Естония, Полша или Чехия.

Щяхме да обявим независимостта, без да чакаме пуча в Москва.

Спокойно щяхме да забраним комунистическата партия и да извършим лустрация, щяхме да започнем да строим нормална пазарна икономика. И отдавна щяхме да сме членове на ЕС и НАТО.

 

Какво се промени в страната след Революцията върху гранита?

 

Михайло Свистович:

Гладната стачка ускори разпадането на комунистическата партия и комсомола, хората започнаха да напускат масово партията. Писателят Олес Гончар демонстративно изгори партийната си книжка на Майдана. Той беше морален авторитет, изучаваше се в училище. И тази негова постъпка наля доста масло в огъня.

Революцията  радикализира активната част от населението, настрои го решително.

След гладната стачка виждах ситуацията така: ние все пак сме малцинство, трябва да се борим още дълго време, но хората вече започнаха да се замислят за независимостта на Украйна, макар че в предишните години малко хора мислеха за това. А след гладната стачка идеята за независимостта започна да се обсъжда активно.

 

Публикация на Олександр Зинченко, Украински институт за национална памет.


Превод от украински със съкращения




Гласувай:
5
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ykpaina
Категория: Други
Прочетен: 1114638
Постинги: 705
Коментари: 146
Гласове: 2551
Блогрол
1. ТV онлайн - Украйна
2. Радио онлайн - Украйна
3. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с немски субтитри
4. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с английски субтитри
5. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с руски субтитри
6. Кога, защо и как „Хрушчов подари Крим на Украйна”
7. СТОПФЕЙК - САЙТ ЗА РУСКАТА ПРОПАГАНДНА МАШИНА И ТОТАЛНОТО РАЗМИНАВАНЕ С ИСТИНАТА
8. Физиономията на руSSкия фашизъм
9. ТОП ФАКТИ за руските ЛЪЖИ за Украйна
10. РУСИЯ - ИЗНОСИТЕЛ НА ТЕРОРИЗЪМ
11. ПОДАРЪК ЗА РАШИСТИ
12. Обикновените зомбита. Как действа лъжата
13. InformNapalm
14. ФСБ в Украйна
15. Първият украински Майдан - „Революцията върху гранита”
16. УКРАИНА 2015 - пропагандистки филм от 2012 (!) година, който показва война на територията на Украйна (в случай, че се ориентира към ЕС и НАТО, а не към Евразийския съюз)
17. ФИЛМ: КРИМИНАЛНАТА ОКУПАЦИЯ НА УКРАЙНА - Криминальная оккупация. Янукович и его банда.