Кой е всъщност Степан Бандера?

Превод от украински

Не търсете името му в енциклопедиите от времето на СССР. Дори мъртъв той е бил опасен за империята. За да не съгрешим против истината, трябва да признаем, че в Съветския енциклопедичен речник може да се намери обобщеното „бандеровци”: „членове на фашистки военно-терористични банди на украинските националисти от УПА в Западна Украйна през периода 1943-47 г. Наречени така по името на техния ръководител С.А. Бандера (1908 – 59)”. Макар че в същия речник в статията за Организацията на украинските националисти (ОУН) четем, че тя е била ликвидирана не през 1947 г., а в началото на 50-те.

В полската енциклопедия (а за Полша С. Бандера е държавен престъпник) са му посветени 20 реда. Това е доста за една 4-томна енциклопедия. За редовия читател без достъп до алтернативни източници на информация ще бъде интересно да прочете това. Още повече, че авторският колектив на полската енциклопедия трудно може да бъде заподозрян в някакво положително отношение към С. Бандера.

 И така: „БАНДЕРА Степан (1908 – 59), украински национален деец; през 1928 г. основава Украинска военна организация, която впоследствие се превръща в Организация на украинските националисти (ОУН); през 1936 г. е осъден на смърт (присъдата е заменена с доживотен затвор) за участие в подготовката за покушение срещу министъра на вътрешните работи Б. Перацкий; освободен е поради започването на Втората световна война; през 1940 г. оглавява фракцията, която се отделя от Организацията на украинските националисти – ОУН-бандеровци; до юни 1941 г. сътрудничи с германците, след неуспешен опит за провъзгласяване на независимостта на Украйна през август 1941 г. е изпратен в концентрационния лагер „Захсенхаузен”, където се намира до февруари 1945 г. В резултат на този арест става враг еднакво и на двата режима; след края на войната ръководи своята фракция в ОУН и Украинския нелегален освободителен съвет. Убит в Мюнхен от агент на КГБ.”

Преди да преминем към украинските източници, нека да видим какво е написано за С. Бандера в Енциклопедичния речник за Втората световна война, издаден в Западна Германия през 1986 г.: С. Бандера е украински национален лидер. Използвайки военната ситуация, е искал да постигне независимост на Украинската държава, което е било в противоречие с политиката на Хитлер. След проведените публични акции е заловен на 12.07.41 г. и е затворен в концлагер до 25.09.44 г. След войната остава на Запад. Става жертва на съветските агенти.

В издадения в Киев през 1999 г. Универсален енциклопедичен речник четем, че С. Бандера е украински политик, който е инициатор на Акта за възраждане на Украинската държава, провъзгласен в Лвов на 30 юни 1941 г. За отказа му да оттегли този Акт германците го изпращат в концлагер. След войната ръководи Задграничната организация на ОУН.

За по-доброто разбиране на по-нататъшното изложение трябва да отделим няколко реда за терминологията. Класиците на марксизма-ленинизма, а оттам и съветските енциклопедии, с лека ръка слагат знак за равенство между понятията „национализъм” и „шовинизъм” – национализмът се определя като теория и практика в междуетническите отношения, основани на превъзходството на една нация над друга.

Обаче основателите на украинския национализъм изобщо не ги е било грижа за споменатите класици и са влагали в понятието „национализъм” друг смисъл, тъждествен на посочения, например, в енциклопедия „Британика”. В нея националистът се определя като личност, за която служенето на своя народ (нация) е висш граждански дълг. За разлика от интернационалиста, който смята за свой граждански дълг да служи на цялото човечество. Според мен и двете цели са извънредно благородни и заслужават уважение.

 Това, че бандеровците са разбирали именно по този начин национализма, е видно от брошурата „Кои са бандеровците и за какво се борят” от Петро Полтава, издадена нелегално в Лвов: „Ние, бандеровците, наричаме себе си националисти, тъй като централно място в нашата идеология заема учението за нацията. Според това учение ние, националистите /span>...............На съда Сташинский дава показания, че е действал по указание на съветското ръководство. На 19 октомври 1962 г. съдът в Карлсруе го осъжда на 8 години затвор със строг режим, Върховният съд на ГФР потвърждава присъдата.

Степан Бандера е погребан в Мюнхен.

Източник: http://www.stepanbandera.org/

 ..................................................................................................................................................

1 януари 2016 г.
Шествия в чест на Степан Бандера:

Киев

 










Лвов



Одеса







Днепропетровск




Славянск
Още веднъж: Славянск
Още веднъж: СЛАВЯНСК, ДОНЕЦКА ОБЛАСТ








http://slavdelo.dn.ua/2016/01/01/ulitsyi-slavyanska-osvetili-fakela-stepana-banderyi/