Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2016 14:32 - #РосіяЦеКрадій, или Какво е бъдещето на кримските музеи?
Автор: ykpaina Категория: Политика   
Прочетен: 1479 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
informnapalm.org/bg/

image

През февруари в Туитър ми се мярна хаштаг – всъщност няколко хаштага: #РосіяЦеКрадій, #RussiaIsAThief,  #ЕрмітажВіддайВкрадене /Русия е крадец, Ермитаж, върни откраднатото – б.пр./. И се замислих: наистина, колко ли украински ценности се съхраняват в руските музеи? Резултатите от неголямото и, може да се каже, повърхностно изследване, бяха зашеметяващи.

Както се оказа, фактически всички староруски съкровища, съхранявани в руските музеи, са били открити на територията на Украйна. В Ермитажа, Оръжейната палата в Москва, Третяковската галерия, Държавния исторически музей и други колекции се съхраняват огромно количество украински съкровища. Това са съкровища от могили, монети на Владимир Мономах, старинни книги, стенописи от Златокуполния катедрален храм „Свети Михаил“, знамена на Запорожката войска и реликви от Хетманшчината…

Изнасянето на украински съкровища в Русия придобива особено големи размери през 19 век със създаването на Археологическата комисия, която ръководи разкопките на територията на Руската империя и изпраща всичко намерено в Петербург. Откритите предмети никога не се връщат в Украйна, но поне са спасени за историята. Доста по-печална е съдбата на някои съкровища, които са доста зле запазени, или според столичните нумизмати нямат особена ценност: те просто отиват за претопяване и сечене на обикновени монети.

„Свещен дар в знак на братство между народите“

Не бива да мислим, че Украйна не е правила опити да върне собствените си реликви. През февруари 1917 г. новосъздадената Централна Рада в Киев повдига въпроса за връщането на културните ценности от колекциите на Ермитажа и други руски музеи. Украински историци и членове на специална комисия изготвят пълен регистър на ценностите, а през септември Радата се обръща към Русия с искане за връщане на изнесеното от страната. Скоро след това избухва Октомврийската революция, но искането на украинците не се изгубва, както би могло да се очаква.

В началото на ноември 1917 г. Съветът на народните комисари решава да върне на Украйна „украинските военни трофеи, иззети от руснаците най-вече по времето на Екатерина Велика“ (имат се предвид само знамена и други реликви на Запорожката войска), а скоро след това решението е подкрепено с резолюция на ЦИК „За предаване на трофеи на украинския народ“. В тази резолюция има следното обръщение към украинците: „Централният изпълнителен комитет на Съвета на работническите, войнишките и селските депутати ви връща трофеите като възпоменание за вашата славна борба за свобода. Великоруският народ и революционен Петербург поздравяват и изпращат на свободен Киев свещен дар в знак на братство между народите“.

ЦИК не само нарича „свещен дар“ предмети, по право принадлежащи на Украйна и откраднати от нея. Много по-лошото е, че в същата тази резолюция болшевиките започват да търсят вратички за нарушаване на собствените си обещания. Под предлог, че Киев се е обръщал към Учредителното събрание /действало от 12.11.1917 г . до 6.01.1918 г. – б.пр./, а не към болшевишките органи на властта, а също като се има предвид „резкия тон, с който представителите на Радата водиха по-нататъшните преговори с народните комисари“, се предлага преговорите за „срока и начина на предаване на реликвите“ да бъдат удължени. Обсъждането се проточва с месеци, процесът бива прекъсван няколкократно по инициатива на руската страна и в крайна сметка Киев така и не получава обратно никакви реликви.

Междувременно по време на цялата Гражданска война и чак до включването на изтерзаната Украйна в състава на СССР изнасянето на ценности за Москва продължава. Но със създаването на Съюза грабежът вече става „законен“.

През 1930-те години УССР прави още един опит за връщане на националните си реликви, но се оказва, че украинските съкровища са твърде важни за Русия: чрез тях съветските идеолози могат да представят Русия като наследник на Рус – да не говорим за огромната научна стойност на експонатите. Москва не само че не обръща внимание на исканията на Киев, но и продължава да опустошава колекциите на Киевско-Печерския исторически и културен резерват, музеите и библиотеките; в Русия са изнесени казашки регалии, хоругви, жезли, оръжие…

Много често е използван такъв прост механизъм като изнасянето на експонати за участие във всесъюзни изложби, след което ценностите биват включвани в музейните фондове на РСФСР. Именно по този начин през 1939 г. в Ермитажа попадат уникални съкровища от Лвовския исторически музей, открити през 19 век в Тернополска област. Това съкровище от златни накити от 8-7 век преди новата ера (с общо тегло около 7 кг) няма равно на себе си в целия Карпатско-Дунавски басейн.

image
Адам и Ева. Диптих. Лукас Кранах Ст. (1528 г.)
 

Много от ценностите, съхранявани в украинските музеи, Кремъл продава на Запада срещу валута, необходима за индустриализацията. Такава е съдбата на диптиха на Лукас Кранах Старши „Адам“ и „Ева“ (1528), който е открит в Киево-Печерската лавра през 1929 г. За него страната получава 10 хиляди долара. Днес, след като е преминал през няколко собственици, включително Херман Гьоринг, диптихът е изложен в музея „Нортън Саймън“ в Пасадена, Калифорния, като стойността му се оценява на 30 милиона долара.

За нуждите на индустриализацията за 3 хиляди долара е продадена и портата на църквата „Въздвижение на Светия Кръст Господен“, изработена през 1784 г. от киевския майстор Алексей Ишченко. Днес тази филигранна порта от чисто сребро и позлата се намира в музея на изкуствата в Лос Анжелис.

След началото на Втората световна война част от музейния фонд на Украйна, включително предмети от злато и шедьоври на ювелирното изкуство, са евакуирани в Уфа /тогава столица на Башкирската автономна съветска социалистическа република – б.пр./ и, както можете да се досетите, никога не се връщат обратно.

Естествено, грабежите продължават и по време на хитлеристката окупация. Нацистите изнасят експонати от около 200 украински музея в Харков, Лвов, Днепропетровск, Полтава, Суми, Херсон – общо над 300 хиляди предмети, включително 700 уникални икони. След капитулацията на Германия много от заграбените съкровища са върнати в СССР – но отново не на територията на Украйна. Откраднатото от хитлеристите си присвоява Москва.

През 70-те и 80-те години на 20 век на територията на Украйна работят археологически комисии на руски институции, които безпрепятствено изнасят всичко намерено – само описът на находките е 400 машинописни страници. В руските музеи попадат антични скъпоценности от Южна Украйна, скитски древни предмети, стари руски паметници от Киев, Галич, Владимир Волински. Фактически целият античен отдел на Ермитажа се състои от находки от Крим, Николаевска и Херсонска области, а в отделна зала са изложени находки от предтракийския период в Закарпатието. Опитите за връщане на експонатите са безрезултатни: от столичните музеи отговарят, че художествената стойност на украинските реликви е твърде голяма, за да бъдат съхранявани в провинциални музеи.

През годините на съществуването на СССР Украйна губи повече от 700 исторически колекции. През лятото на 1991 г., когато независимостта е вече съвсем близо, край село Капустино в Черкаска област са намерени голямо монетно съкровище и мъжки сребърен колан. Находката е предадена в Шполянския районен отдел на полицията, но там не могат да я оценят и я препращат в Москва. Както можете да се досетите, съкровището остава в Москва, въпреки многократните запитвания от Черкаската археологическа инспекция.

Да, международното право защитава връщането на културни ценности, затова и от 2000 г. насам в Украйна са върнати редица предмети от САЩ, Канада, Германия, Италия – главно изнесени по време на Втората световна война. Но Руската федерация няма намерение да връща каквото и да било.

Това се потвърждава и от приетия през 1998 г. закон № 64-ФЗ „За културните ценности, изнесени в СССР в резултат на Втората световна война и намиращи се на територията на Руската федерация“, съгласно който всички реликви, попаднали на територията на Русия след войната, се считат за нейно национална богатство. В резултат на неимоверните усилия на украинските учени в страната са върнати два надгробни камъка от 6-7 век, изнесени през 1964 г. от Херсонес „за временно ползване за изложба в Ленинград“, както и част от стенописите на Златокуполния катедрален храм „Свети Михаил“.

Откраднатата украинска история

В руските музеи има много ценни предмети, които имат за Украйна не само културно значение. Те носят дълбок исторически смисъл и са символи на украинската държавност.

image
Водосветна чаша на Богдан Хмелницки

Така например в колекцията на Държавния исторически музей се намира сребърната водосветна чаша на Богдан Хмелницки. Върху нея е изсечен гербът на Запорожката войска, инициалите на хетмана и началните букви на титлата му. През 2002 г. тази и други реликви в продължение на половин година са изложени в националния културен и исторически резерват „Чигирин“ и украинските учени искат да си ги получат обратно, но преговорите не дават резултат. Представителите на Държавния исторически музей заявяват че водосветната чаша на Богдан Хмелницки „е заемала, заема и ще заема… достойно място сред руските ценности“.

image
Скъпоценни предмети от могилата „Кул Оба“

През 1830 г. в могилата „Кул Оба“ близо до Керч е открито богато скитско погребение от 4 век преди новата ера. Според очевидци там са намерени „множество различни бронзови, сребърни и златни съдове и предмети, някои от които много изящно изработени и ценни заради археологическата им стойност и качеството на метала… Никога преди в този край не са откривани подобни антики“. Мечтата на керченския градоначалник е съкровището да остане в градския музей и затова почти година отлага предаването му на Петербург. Но силите са неравни и след проточилата се преписка съкровището става перлата в колекцията на Ермитажа, където се съхранява и до днес.

В периода 1862–1863 г. в могилата „Чертомлик“ в покрайнините на Никопол в Днепропетровска област е разкрит голям скитска гроб от края на 4 век преди новата ера. Намерените златни, сребърни бижута и оръжие, както и амфората, на чийто фриз са изобразени скити, обяздващи диви коне, се считат за едни от най-добрите образци на скитското ювелирно изкуство. Те също се съхраняват в Ермитажа.

image
Сребърна амфора от могилата „Чертомлик“

През 1912 г. близо до село Малая Перешчепина на 13 км от Полтава е намерено огромно съкровище с повече от 800 златни и сребърни предмета. Общото тегло на златните е над 25 кг, а на сребърните – 50 кг. Предполага се, че това е гробът на Кубрат – основателят на Велика България. Съкровището се пази в специално хранилище в Ермитажа. Част от находките са разграбени от селяните. Впоследствие известният украински меценат Богдан Ханенко изкупува тези предмети от пазарите за антики и ги предава на киевските учени. През 1932 г. е направен опит за връщане на съкровището от Перешчепина, но то така и остава в Ленинград.

Един от най-важните експонати в Третяковската галерия е мозайката с образа на Димитър Солунски от Златокуполния катедрален храм „Свети Михаил“, разрушен през 1937 г. Самият храм е построен още през 12 век, в предмонголския период, претърпял е множество реконструкции и е имал огромно историческо значение. В средата на 1930-те години, обаче, е взето решение да бъде разрушен, въпреки несъгласието на изкуствоведите. За щастие властите разрешават древните мозайки и стенописи да бъдат свалени и преместени в катедралата „Света София“.

imageДимитър Солунски. Мозайка от Златокуполния катедрален храм „Свети Михаил

През 1938 г. Третяковската галерия моли да й бъде предоставена временно за 3 месеца мозайката „Димитър Солунски“ и още няколко барелефа и стенописи от 12 век за изложбата „750 години от създаването на „Слово за полка на Игор“. Почти 80 години по-късно взетото за 3 месеца така и не е върнато.
 

Дълго могат да се изброяват всички украински съкровища, изнесени в Русия. Сред тях е и Луцкото Евангелие, съхранявано в Руската държавна библиотека, и бронзовото оръдие на Иван Мазепа, и морско знаме на запорожките казаци, и намерената наскоро в Оренбург камбана „Гълъб“,  отлята по заповед на Мазепа… Великолепната ислямска колекция на Богдан и Варвара Ханенко е просто разграбена през 1930-те години: част от експонатите й са продадени срещу валута, при това на смехотворна цена, а другата част се превръща в гордост на Ермитажа. През 1950-те години Украйна прави опити да си върне тези съкровища, но така и не успява.

Опитите на Русия да представи собствената си история като много по-древна, отколкото е, не минават без недоразумения. Така например, един от главните експонати на Централния военноморски музей в Санкт Петербург става Сабатиновската дървена лодка, намерена през 1937 г. на дъното на река Южен Буг, недалеч от село Сабатиновка в Кировоградска област. Тя е част от експозицията „История на руския флот до 1917 г.“, за която на сайта на музея пише: „Мореплаването в Русия съществува от хиляди години. За това свидетелства намиращата се в експозицията на музея древна лодка, издълбана от голям дървен ствол, която според археолозите датира от началото на първото хилядолетие преди нашата ера“. С какъв размах руските учени съдят за историята на руското мореплаване по експонат, намерен на територията на Украйна!

В опасност ли са Кримските колекции?

За жалост, не бива да се смята, че кражбите на украински исторически ценности са останали в миналото. Днес, когато част от нашата територия е окупирана, този проблем отново излиза на преден план.

Навярно всички си спомнят историята за скитското злато, което, според съобщеното от „най-правдивите“ руски медии, Арсений Яценюк уж изнесъл в малко куфарче за Америка в първите дни след Майдана – един вид личен подарък за Обама. Имайки предвид, че Русия винаги обвинява другите в това, което сама се кани да направи (или вече прави), възниква притеснение за съдбата на кримските колекции.

Вече се чуват множество тревожни заявления за това, че се изнасят експонати от Херсонес Таврически, Судакския исторически музей, Централния музей на Таврида. Кримските и руските власти или мълчат, или отричат, но някои факти поставят под съмнение искреността им.

Така например, през есента на 2015 г. самият Ермитаж съобщи за изложба с кримски експонати. На сайта му се появи съобщение за експозицията „На земята на грифоните. Античната археология на Ермитажа в Крим“, която включва предмети от фонда на Източно кримския исторически и културен музей – резерват. Ермитажът дори не крие, че в Керч и околностите му понастоящем работят няколко негови експедиции, които захранват фонда на музея с до 1000 находки на сезон.

През юли 2016 г. Третяковската галерия ще открие изложба, посветена на 200-годишнината от рождението на Айвазовски. Трудно ми е да повярвам, че тази многоуважавана институция не би прибягнала до изпитаната вече практика на заемане „за временно ползване докато трае изложбата“ на картини от галерия „Айвазовски“ във Феодосия.

Съществуват огромни опасения, че кримските ценности ще бъдат разграбени, ще отидат в частни колекции и ще попаднат на черния пазар. За да се облекчи този процес, в момента в републиката усилено се сменят ръководствата на музеите, а самите музеи минават на друго подчинение. В близко бъдеще е напълно възможен следният сценарий: властите в Русия и Крим ще започнат да тръбят, че най-ценните кримски антики са се оказали фалшификати. Отговорността за това, естествено, ще бъде стоварена върху Киев, който 23 години не само е „грабил Крим“, но и е подменял шедьоври. Разбира се, тези гръмки „разобличения“ ще се превърнат в прикритие на истинските кражби и подмени, но кой ще се осмели да изобличи окупационните власти? Със сигурност не и марионетното ръководство на музеите.

Затова задачата на Украйна е сега и веднага да направи опис на кримските експонати и да разпрати предупреждения към аукционерите: големите аукционни къщи не обичат скандалите, затова едва ли ще се наемат да продават предмети със съмнителен произход. Тази стъпка, разбира се, няма да гарантира бързото връщане на ценностите, но най-малкото ще направи притежаването им не така комфортно.

Елена Сергеева

(CC BY 4.0) Материалът е подготвен специално за сайта InformNapalm.org. Превод: Vida. При публикуване и използване на информацията е задължително посочването на активен линк с името на автора и нашия проект.




Гласувай:
6



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ykpaina
Категория: Други
Прочетен: 1307730
Постинги: 705
Коментари: 146
Гласове: 2553
Блогрол
1. ТV онлайн - Украйна
2. Радио онлайн - Украйна
3. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с немски субтитри
4. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с английски субтитри
5. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с руски субтитри
6. Кога, защо и как „Хрушчов подари Крим на Украйна”
7. СТОПФЕЙК - САЙТ ЗА РУСКАТА ПРОПАГАНДНА МАШИНА И ТОТАЛНОТО РАЗМИНАВАНЕ С ИСТИНАТА
8. Физиономията на руSSкия фашизъм
9. ТОП ФАКТИ за руските ЛЪЖИ за Украйна
10. РУСИЯ - ИЗНОСИТЕЛ НА ТЕРОРИЗЪМ
11. ПОДАРЪК ЗА РАШИСТИ
12. Обикновените зомбита. Как действа лъжата
13. InformNapalm
14. ФСБ в Украйна
15. Първият украински Майдан - „Революцията върху гранита”
16. УКРАИНА 2015 - пропагандистки филм от 2012 (!) година, който показва война на територията на Украйна (в случай, че се ориентира към ЕС и НАТО, а не към Евразийския съюз)
17. ФИЛМ: КРИМИНАЛНАТА ОКУПАЦИЯ НА УКРАЙНА - Криминальная оккупация. Янукович и его банда.