СКОТ РИТЕР: Меркел разкрива двуличието на Запада

5 декември 2022г



Руският президент Владимир Путин с тогавашния германски канцлер Ангела Меркел на 10 май 2015 г. в Кремъл. (руското правителство)

 

Войната, изглежда, беше единствената възможност, която противниците на Русия някога са обмисляли.

специално за Consortium News

Последните коментари на бившия германски канцлер Ангела Меркел хвърлиха светлина върху двуличната игра на Германия, Франция, Украйна и Съединените щати в навечерието на руската инвазия в Украйна през февруари.

Докато т. нар. „колективен запад“ (САЩ, НАТО, ЕС и Г-7) продължават да твърдят, че инвазията на Русия в Украйна е акт на „непредизвикана агресия“, реалността е далеч по-различна: Русия беше измамена да вярва, че имаше дипломатическо решение на насилието, избухнало в района на Донбас в източна Украйна след преврата на Майдана в Киев през 2014 г., подкрепян от САЩ.

Вместо това Украйна и нейните западни партньори просто печелеха време, докато НАТО успее да изгради украинска армия, способна да превземе целия Донбас, както и да изгони Русия от Крим.

В интервю миналата седмица за Der Spiegel Меркел спомена Мюнхенския компромис от 1938 г. Тя сравни изборите, които бившият британски премиер Невил Чембърлейн трябваше да направи по отношение на нацистка Германия с решението си да се противопостави на украинското членство в НАТО, когато въпросът беше повдигнат на срещата на върха на НАТО през 2008 г. в Букурещ.

Отлагайки членството в НАТО и по-късно настоявайки за споразуменията от Минск, Меркел вярваше, че печели време на Украйна, за да може тя да устои по-добре на руска атака, точно както Чембърлейн вярваше, че печели време на Обединеното кралство и Франция да съберат силите си срещу Германия на Хитлер

Изводът от тази ретроспекция е поразителен. Забравете за момент факта, че Меркел сравняваше заплахата, представлявана от нацисткия режим на Хитлер, с тази от Русия на Владимир Путин и вместо това се фокусирайте върху факта, че Меркел знаеше, че поканата на Украйна в НАТО ще предизвика руски военен отговор.

Вместо да отхвърли напълно тази възможност, Меркел вместо това следва политика, предназначена да направи Украйна способна да устои на подобна атака.

Войната, изглежда, беше единствената възможност, която противниците на Русия някога са обмисляли.

[Вижте: Байдън потвърждава защо САЩ се нуждаеха от тази война , Consortium News. ]

Меркел и Джо Байдън се целуват на Мюнхенската конференция по сигурността през 2015 г. с тогавашния държавен секретар Джон Кери. (Мюлер/MSC/Flickr)

Путин: Минск беше грешка

Коментарите на Меркел са успоредни на тези, направени през юни от бившия украински президент Петро Порошенко пред няколко западни медии. „Нашата цел“, заяви Порошенко, „беше първо да спрем заплахата или поне да забавим войната – да осигурим осем години за възстановяване на икономическия растеж и създаване на мощни въоръжени сили“. Порошенко даде да се разбере, че Украйна не е седнала на масата за преговори по Минските споразумения добросъвестно.

Това е осъзнаване, до което и Путин стигна. В неотдавнашна среща с руски съпруги и майки на руски войници, воюващи в Украйна, включително няколко вдовици на загинали войници, Путин призна, че е било грешка да се съгласи с Минските споразумения и че проблемът с Донбас е трябвало да бъде разрешен със сила оръжия по това време, особено като се има предвид мандатът, който му беше даден от руската Дума относно разрешението за използване на руски военни сили в „Украйна“, а не само в Крим.

Закъснялото осъзнаване на Путин би трябвало да побие тръпки по гръбнака на всички онези на Запад, които оперират с погрешното схващане, че сега по някакъв начин може да има уреждане на руско-украинския конфликт чрез преговори.

Никой от дипломатическите събеседници на Русия не е демонстрирал и капка почтеност, когато става дума за демонстриране на някакъв истински ангажимент за мирно разрешаване на етническото насилие, произтичащо от кървавите събития на Майдана през февруари 2014 г., които свалиха сертифициран от ОССЕ, демократично избран украински президент.

Отговор на съпротивата

Украински правителствен танков огън срещу Донбас. (Украйна MOD)

Когато рускоговорящите в Донбас се противопоставиха на преврата и защитиха тези демократични избори, те обявиха независимост от Украйна. Отговорът на режима на преврата в Киев беше да започне осемгодишна жестока военна атака срещу тях, която уби хиляди цивилни. Путин изчака осем години, за да признае тяхната независимост и след това започна пълномащабно нахлуване в Донбас през февруари.

Преди това той очакваше с надеждата, че Минските споразумения, гарантирани от Германия и Франция и одобрени единодушно от Съвета за сигурност на ООН (включително от САЩ), ще разрешат кризата, като дадат на Донбас автономия, като същевременно останат част от Украйна. Но Киев така и не изпълни споразуменията и не беше достатъчно притиснат да го направи от Запада.

Отчуждението, демонстрирано от Запада, когато всеки стълб на възприетата легитимност се разпадна – от наблюдателите на ОССЕ (някои от които, според Русия, предоставяха целенасочена разузнавателна информация за руските сепаратистки сили на украинската армия); към сдвояването на Германия и Франция в нормандския формат, което трябваше да гарантира, че Минските споразумения ще бъдат изпълнени; на Съединените щати, чиято самопровъзгласена „отбранителна“ военна помощ за Украйна от 2015 до 2022 г. беше малко повече от вълк в овча кожа – всичко това подчертаваше суровата реалност, че никога няма да има мирно уреждане на проблемите, стоящи в основата на Руско-украински конфликт.

И никога няма да има.

Войната, изглежда, е било решението, търсено от „колективния Запад“, а войната е решението, търсено от Русия днес.

Посейте вятъра, пожънете вихъра.

Като се замисля, Меркел не сгреши, като цитира Munch 1938 като предшественик на днешната ситуация в Украйна. Единствената разлика е, че това не беше случай на благородни германци, които се стремят да задържат бруталните руснаци, а по-скоро двулични германци (и други западняци), които се стремят да измамят лековерните руснаци.

Това няма да свърши добре нито за Германия, нито за Украйна, нито за който и да е от тези, които се забулиха с мантията на дипломацията, като през цялото време криеха от погледа меча, който държаха зад гърба си.

Скот Ритър е бивш офицер от разузнаването на Корпуса на морската пехота на САЩ, който е служил в бившия Съветски съюз, прилагайки договори за контрол на оръжията, в Персийския залив по време на операция „Пустинна буря“ и в Ирак, наблюдавайки разоръжаването на ОМУ. Последната му книга е „ Разоръжаване по време на перестройката “, публикувана от „Кларити Прес“.