Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.03.2014 12:23 - Украински бележки
Автор: ykpaina Категория: Политика   
Прочетен: 1093 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 18.03.2014 12:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Божидар Кунчев

Как ни озари Украйна, как ни възроди И зареди с волята за живот и обрат в нашия безпътен живот…Какво друго да кажем освен безкрайна благодарност на този народ, който заля и тъмното ни небе със светлина! Кой от нас не видя в героизма на украинците най-доброто, което носи в себе си? Кой не видя у тях и своята надежда за изцеление от туморите, превърнали българския живот в гноясала рана?

Каквото и да става занапред в България, ще имаме поне спомена за преживяното през тези велики дни. Какво, че пак ще бъдем нещастни! Нали някъде другаде по света един народ, заплатил с кръвта и героизма си, е започнал своето възраждане. И всеки негов жест е юмрук във вълчата муцуна на тиранията! Да бъде благословен този Народ!
Поклон до земята!

Гледам ги на снимката – все млади хора, които изтриват украинското знаме, което беше нарисувано върху паметника на съветската армия…Питам се кой ги роди, кой ги възпита, кой им плати за това скверно деяние? Защото да изтриеш знамето на един  народ, възхитил целия свят, означава, че си нравствен изрод! Както са изроди и онези у нас, които не могат да си намерят място от ненавист към борбата на украинците…

Какво се случва след революцията?! Знаем го толкова добре. Знаем го и от станалото у нас през последния четвърт век. Малка утеха, но все пак утеха е, че някои от усилията ни не отидоха напразно – имам предвид влизането ни в НАТО и Европейския съюз. Но наследството от предишния режим е ужасно. И най-ужасното са моралната деградация, низостта на онези, които викаха на стълбите на “Александър Невски”, че няма да ни предадат, а днес са милионери. И не дават пет пари за убитата ни надежда, за това, че сърцата ни са изтръгнати.
Но така е. Ще минат много  години, докато не настъпи положителна промяна в съзнанието на хората. Докато ние сме живи, ще се измъчваме и ще страдаме. С плахи надежди, без илюзии и с презрението, което носим в уморените си души.
Колкото до Украйна, ще видим. Важното е, че каквото и да става, украинският народ успя да избие няколко зъба от самодоволната мутра на тираните. Поне за известно време те
ще имат по-малко самочувствие и повече страхове.

Събитията в Украйна, които ни вълнуват, тревожат и карат надеждите ни да помръкват, имат два аспекта:

Първият се отнася до това, че един режим, следващ стародавни имперски напъни, се опитва и днес – при наличието на горчивите поуки от две световни войни – да се държи невменяемо. Поведението му не предполага снизходителност и компромиси, а само наказание от страна на цивилизования свят. Поведението на този режим погазва ценностите, които човечеството възприе като залог за своята свобода и просперитет. Това поведение може да ни върне назад в историята, особено народи като нашия, който като цяло все още не е разбрал какво иска от себе си и какъв е пътят му към бъдещето.

Вторият аспект се отнася до участта на България. Незавидна поради недъзите ни, които са израз на нашата безпомощност да се осъзнаем като европейска нация, тази участ може да придобие трагични измерения. И това ще стане, ако не разберем, че свободата на Украйна означава и свободата на България. В този смисъл лакейските приказки на разни експерти, на платени агитатори и убоги същества с пилешки мозък, включително и софистиката на управляващите, са форма на предателство.

Докога няма да е пределно ясно за всички, че ние имаме друг път, че ние сме в Европейския съюз и НАТО? И толкоз! Това  дърдорене на властимащите за Украйна и агресорите, двусмислено и малодушно, ни излага като нация и държава.

Украйна е изпитание за съвестта и нравственото в душите ни. С тази мисъл трябва да живеем непрекъснато, ако искаме да имаме достойнство и бъдеще на свободен и морален народ.

Рейтингът на Путин стигнал рекордните 71 процента! Значи по-голямата част от народа е с него и той има основание да се чувства горд. Питам се какъв ли е рейтингът на Кончаловски, на Ерофеев, на другите писатели, артисти, режисьори, публицисти и въобще хора на духа и съвестта, които се срамуват от агресивната политика на Кремъл. Вероятно нищожен. Изводът е, че наистина има нещо гнило в Русия. Има го отдавна, но пустите ни надежди…Нали преживяхме перестройката, четяхме тогава руските вестници и списания все едно, че са западни издания. После Елцин, после пак някакви надежди и така стигнахме до днешната ситуация, която връща назад времето. Жалко! Ако е само до Путин и кликата му, ясно е какъв е техният манталитетът. Но въпросът е за тези  71 процента, които подкрепят кремълската политика.

Защо бяха бяха милионите жертви в лагерите на сталинизма, защо са днес тези умни и страдащи руснаци след като Злото остава?
Има нещо гнило в Русия, защото тя не разбра уроците на страданието. Не разбра какво прави човека човечен.

Дълбоко в себе си разбирам психологията на онези, които не престанаха  да държат на Путин. И все пак някак си не проумявам от какво тесто трябва да си замесен, за да бъдеш такава подлога. Какво те мотивира? Парите ли, промитият ти мозък ли, изначалната ти същност ли, означаваща, че не си нормален човек?
Какъвто и да е отговорът, остава въпросът защо им се позволява да се държат така. Целият разумен свят осъди  политиката на Кремъл. Осъдиха го и доблестните руски хора. Само нашите управници се гърчат, приказват какво ли не, уж загрижени за България и нейната икономика, а в главите им само тревожната мисъл да не разсърдят Путин.

Били сме малка държава… Енергийно сме зависими. Поради това ще си мълчим, няма да осъдим инвазията и ще бъдем хем с Русия, хем с Европейския съюз.
Това се нарича позорно безгръбначие, хитрост, която ще ни излезе през носа. То бива видиотяване, ама чак пък толкоз…

Онези в Евроепейския съюз трябва да си кажат: „Ама че хуманисти, ама че славянска обич”!. Само че няма да го кажат, а ще съжаляват, че са приели държава, чиито управници наистина са „троянски кон”.
И пак се питам „троянците” не гледат ли телевизия, не са ли чули за световното мнение, не разбраха ли, че и референдумът, и инвазията в Украйна на всеки един език се нарича – Престъпление!

Няма случай като нашия в нито една от страните на бившата социалистическа Европа. И да не забравяме, че Путин  го подкрепят само Северна Кореа и Сирия!

Че не са и русофили, а вулгарни и цинични прагматици го разбрахме от тяхната софистика. Те се измъчват не за друго, а защото една по-рязка декларация за събитията в Украйна щяла да отблъсне техните гласоподаватели русофили. Още едно доказателство, че не бива да ги коментираме с понятията на морала. Те са…просто циници, една паплач, „отвъд доброто и злото” . Не ги интересува нито руската култура, нито мъченическата история на руския народ, нито настоящето му, което е повече от незавидно. Интересува ги само да са на власт и да доубият останалото от България като минало, настояще и бъдеще.

„Отечеството е в опасност, нашите танкове са на чужда земя…”  Такъв беше един от лозунгите, с който протестираха честните руснаци. И той  доказва, че другата Русия, далеч по-малобройна от казионната, още я има. Доказа го и статията на режисьора Кончаловски, пребогата на факти за окаяното духовно и икномическо състояние на страната му. И интервюто с големия писател Войнович, в което всяка дума е болка и омерзение. Има я тази Русия, чужда на имперското мислене и на онова мислене от времето на тоталитарния Съветски съюз. На тази Русия – нашата признателност, защото извика с гласа на истината: „Отечеството е в опасност…”

И отечеството на всеки, мислещ с категориите на човещината, свободата и демокрацията, винаги ще бъде заплашено, ако танковете нахлуват в някоя страна, за да задушат порива й към свободата.

Референдумът в Крим е нелегитимен. И управниците ни от морална гледна точка са нелегитимни. И самите ние сме нелегитимни, защото властта и покварата на българския живот не признават човешкото ни достойнство, нашите несъгласия, нашата воля за нормален, демократичен живот на страната. Но най-страшното е с легитимността на голяма част от населението, което не проумя какво точно стана у нас през последния четвърт век. То, заблуждавано от себе си и управниците, примирило се или отвратило се, несъстоятелно като способност за избор, е повече население, отколкото Народ. И точно затова не е легитимно.

Сега, след приключилия референдум за Крим, на дневен ред е разумът на Света. Категорично и без компромиси болният човек трябва да бъде изолиран, когато става опасен за другите. Въпросният болен се изплю в лицето на всичко, което е нравствено, разумно и човечно. Очевидно е, че случаят е клиничен и не търпи  отлагане по отношение на лечението. А в дадения случай знаем какво точно изисква лечението.

„Интелектуалната мощ както на човека, така и на всяка наука, се измерва със степента на скептицизъм и съмнение, които той е способен да поеме и усвои.”Мисълта е на Ортега и Гасет. Отнесена към Путин и към неговите съмишленици у нас, тя означава, че споменатите не притежават тази мощ. Самоуверени, хора без съвест и морал, те имат обаче предимството да бъдат следвани от хилядите и милионите без интелектуална мощ, без дарбата да се съмняват, дори само понякога. „Тъй върви светът…”. Така е било, така ще бъде по всяка вероятност и занапред. Изкуството на мисленето и съмнението е най-трудното. То не се владее от мнозинството, от безмозъчните, които неоснователно наричаме „човеци”.

Утехата е, че имаше у нас големи личности, оставили дълбока диря и в моето съзнание. С извисен дух, в жестоки времена те търсеха и отстояваха Истината. Написаното от тях, както и поведенческите им жестове бяха израз на свободния им дух и на тяхната съпротива срещу безумието на времето. Има ги е сега. И не са малко. Но нито за миг не забравям и за за пошлостта на сегашното ни време, за надеждите и страховете, свързани с Украйна. И така между спомена, носталгията и презрението към онези у нас и в Кремъл, които ежедневно предизвикват нашия гняв и ни карат да се чувстваме безпомощни пред „абсолютното зло”.

Мисля, че като народ още не сме способни на това, което направиха украинците. Ние затънахме в безвремието, оказахме се в смъртоносната прегръдка на една несвършваща стагнация.

Превърнахме живота си в кафене: приказки и пак приказки,  израз  на отсъствието на онази воля за радикални действия според правилата на борбата, на морала, който предполага да направиш и невъзможното за свободата и демокрацията.

Партии и партийки, еждневно раждащи се нови спасители… Откровените и минаващи без никаква санкция прояви на долнопробен национализъм и необосновано русофилство. Една шайка, но заедно с нея и немалко безмозъчни добичета, които счупиха гръбнаците си да се кланят на Кремъл…

Забравените уроци на историята…24 години агония.Хем в Европейския съюз и в НАТО, хем треперим да не разсърдим  Путин.

И най-тъжното е, че има в нещастната ни страна честни и умни хора, при това никак не са малко. Но какво да направят след като обстоятелствата са такива, че те карат на всяка крачка да изпадаш в безпросветно отчаяние…

Украйна, свята Украйна! Дано да бъдеш урок за нас! Украйна,  моя любов и надежда!

А животът може да бъде и това, за което Далчев писа в „Задните дворове”. Не строгите фасади с тяхното лицемерие (разбирай онези от Кремъл и у нас!),  а „чудото на задните дворове”, където животът се разкрива със своята „безсмисленост щастлива”.  Може да бъде такъв, какъвто Александър Геров представи в поезията си с думите, че нашето щастие е “в малкия квадрат на всеки ден”. Същият Геров, който беше писал в дневника си някога, през далечната 1972 г.: „Ще емигрирам. Не мога да гледам повече как Русия асимилира българския народ.”

Да, би могъл да бъде и по-друг животът ни, но и днес Злото е на всяка крачка и особено там, в кремълската бърлога, излъчваща своите отровни изпарения.

Може, но не става или се случва в редки моменти. Злото е на всяка крачка, а днес излъчва отровните си изпарения от бърлогата на онова двуного, наречено Путин. И за кой ли път се питам онези, които забъркват отровата в казаните си, не са ли чели Евангелието, Буда, не са прочели поне една книга с нейните внушения, че човекът с неговото достойнство е над всичко? Не изпитват ли поне малко срам, че говорят на езика, на който са писали Пушкин, Толстой и Чехов, Ахматова, Цветаева, Шаламов и Йосиф Бродски?

Болка и презрение! Може ли така да се живее още дълго?

Божидар Кунчев е литературен критик, професор в Софийския университет „Св. Кл. Охридски”. Автор е на книгите „Един бял лист, едно перо” (1981), „Александър Вутимски” (1984), „Иван Пейчев” (1986), „Александър Геров” (1987), „Поглед върху поезията” (1990), „Насаме с Гъливер” (1997),„Човешката участ в творчеството на Атанас Далчев, Александър Вутимски и Александър Геров”(2003), „Да отидеш отвъд себе си” (2007),„Когато времето кристализира” (2012) и др.

http://kultura.bg/web/%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B6%D0%BA%D0%B8/


image

image

image

image

image

image
97% са за Крим в състава на Русия.
Някъде 500% са за Крим в състава на Украйна.


image
image


 



Гласувай:
5
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ykpaina
Категория: Други
Прочетен: 758423
Постинги: 701
Коментари: 146
Гласове: 2516
Блогрол
1. ТV онлайн - Украйна
2. Радио онлайн - Украйна
3. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с немски субтитри
4. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с английски субтитри
5. Филм "РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОСТОЙНСТВОТО" - на украински с руски субтитри
6. Кога, защо и как „Хрушчов подари Крим на Украйна”
7. СТОПФЕЙК - САЙТ ЗА РУСКАТА ПРОПАГАНДНА МАШИНА И ТОТАЛНОТО РАЗМИНАВАНЕ С ИСТИНАТА
8. Физиономията на руSSкия фашизъм
9. ТОП ФАКТИ за руските ЛЪЖИ за Украйна
10. РУСИЯ - ИЗНОСИТЕЛ НА ТЕРОРИЗЪМ
11. ПОДАРЪК ЗА РАШИСТИ
12. Обикновените зомбита. Как действа лъжата
13. InformNapalm
14. ФСБ в Украйна
15. Първият украински Майдан - „Революцията върху гранита”
16. УКРАИНА 2015 - пропагандистки филм от 2012 (!) година, който показва война на територията на Украйна (в случай, че се ориентира към ЕС и НАТО, а не към Евразийския съюз)
17. ФИЛМ: КРИМИНАЛНАТА ОКУПАЦИЯ НА УКРАЙНА - Криминальная оккупация. Янукович и его банда.