Виталий Портников 

Виктор Балога (депутат от украинската Върховна рада – бел. прев.) говори за необходимостта от провеждане на референдум, за да може „да пуснем Югоизтока“, ако повечето украинци не гласуват за продължаване на военните действия.

Генадий Корбан (заместник областен управител на Днепропетровска област – бел. прев.) съветва украинските власти да преговарят за мир с когото и да е, „щом блицкригът се е провалил“.

Руските медии с охота подхващат тези настроения, твърдейки, че позициите на митичната „партия на войната“ в украинското ръководство отслабват – в нея вече не са нито Балога, нито Коломойски (управителят на Днепропетровска област – бел. прев.).

И най-важното – тези настроения намират подкрепа сред самите украинци, които не разбират за какво воюва страната им и за какво загиват хора. За териториалната цялост? За Донбас? Но ако повечето жители на окупираните територии наистина не искат заедно с останалата част от страната да изградят една нова Украйна, ако дори след няколко месеца война те продължават да не смятат Русия за агресор, то какъв е смисълът от тази конфронтация?

В тази логика, въпреки цялото й здравомислие, има един очевиден недостатък. Мога да напиша цял реферат за това как са били определяни границите на Украинската ССР, които Украйна е наследила.

Не е тайна, че Ленин и Сталин са смятали присъединяването на „пролетарския Донбас“ към борещата се за отделянето си от империята „селска Украйна“ за капан. Но оттогава е изминало цяло столетие. И нашата държавност – от териториална гледна точка – е наследница не на УНР, а на УССР.

Можем ли да се откажем от това? Вероятно всичко е възможно само и само войната да спре. Но какво ще стане с жителите на окупираните територии? Ще повярваме ли, че могат свободно да изказват мнението си в присъствието на войските на един от най-отвратителните режими в съвременния свят?

Или може би мислим, че самите руснаци – жители на държава-агресор – гласуват свободно? Тогава защо стотици хиляди от тях излязоха на площада Болотни в Москва, когато Путин и останалите мошеници за пореден път нагласиха резултатите от парламентарните избори? Или може би ние с вас вярваме в достоверността на резултатите от „референдума” в окупирания Крим?

Не, подобни гласувания могат да се провеждат само при условие, че няма окупационни войски, има конкуриращи се позиции, свободни медии и период на преход. Ако Путин бъде оставен да прави каквото си иска, утре Финландия ще гласува за присъединяване към Ленинградска област. Защо не? Нали Виборг е наш.

Ако смятаме, че ние самите тук можем да гласуваме, а жителите на окупираните територии нека гласуват (или въобще да не гласуват) под строгия надзор на Захарченко, Плотницки и прочие бандити – това не е никакъв референдум. Това е предателство на собствените ни граждани.

Може би Виктор Балога или Генадий Корбан смятат, че в бизнеса или даже в политиката са възможни предателства, стига те да спасят човешки животи? Само че в изграждането на една държава предателството винаги – винаги – води до крах. Това не е бизнес. Това даже не е и политика.

Искам хората, които се изказват за разграничаване от окупираните територии, да разберат едно просто нещо: на Путин тези територии не му трябват. И Крим не му трябва. На Путин му трябва територия, на която да може да въвежда войски без особени проблеми и да концентрира жива сила за по-нататъшна агресия.

Тоест – плацдарм. Да, и при това той не иска да финансира плацдарм в Донбас и цели да ни застави да издържаме населението на окупираната територия. Да, той иска Украйна да не остави окупирания Крим да умре от глад и студ. Той наистина няма пари да храни излишни гърла. За армията – засега има. За него приоритет е убийството. Просто призванието на Путин е да убива, а не да храни.

Затова не можем да се оградим от югоизточните области и дори от Крим. Пред плацдарм не се слага ограда. Ако се престорим, че сме повярвали във версията за отделянето на Донбас, защото така са пожелали жителите му, че на границата ни има „народни републики“, които просто не желаят да бъдат с Украйна, ако се съгласим с това, че Крим се отдели от страната ни в резултат на „честен референдум“, както твърдят Путин, Лавров и прочие военни престъпници – то утре руските войски ще влязат в Днепропетровск при Корбан, след още няколко дни – в Ужгород при Балога, а оттам до Будапеща и Братислава има една ръка разстояние.

Тогава референдум ще трябва да правим не ние, а немците: искат ли те да се запази Европейския съюз с Унгария и Словакия в него, или са съгласни те да се присъединят към Евразийския икономически съюз? Защо не – нали са суверенни държави!

Разбира се, всичко това звучи фантасмагорично. Но и поведението на Путин през последните месеци е истинска фантасмагория. И самият план на Путин за възстановяване на империята също е фантасмагория.

Затова нямаме никакъв друг изход, освен да се противопоставим на тази фантасмагория – ако, разбира се, не искаме Украйна да загине. Цяла Украйна, не само Югоизточна. Да се противопоставиш означава не само да настъпваш и да се отбраняваш. Да се противопоставиш означава да не позволиш на врага да ти натрапва своите политически правила.

Може и да нямаме военна възможност да си върнем Югоизточна Украйна и Крим, но това не означава, че сме длъжни да признаем отделянето им. Това означава, че сме длъжни да евакуираме украинците от окупираната територия, да се борим на всички фронтове – военен, дипломатически, юридически, икономически – и да спомагаме за краха на държавата-агресор дори с цената на собствените си лишения.

Защото нашата сигурност – сигурността на Донецк, сигурността на Симферопол, сигурността на Днепропетровск, сигурността на Киев, сигурността на Ужгород, сигурността на цяла Украйна – ще бъде гарантирана само след един такъв крах, а не след референдум за отделянето на Югоизтока.

Този извод сигурно няма да се хареса на Виктор Балога, Генадий Корбан и огромния брой украинци, които споделят позициите им. 

Но друг изход, за съжаление, просто не съществува.

ukrainadnes.com