Автор: Виталий Портников 

Естествено, никакво истинско обединение на Германия не е имало и не е можело да има. Имало е „анексиране на ГДР“, което се е случило само заради предателството на тогавашното съветско ръководство и слабостта на умиращата империя.

Разбира се, ако вместо Горбачов в президентското кресло тогава беше  Путин, а вместо Лукянов „агресивно-послушното болшинство“ в парламента бе дирижирал Наришкин (председателят на Държавната дума на Русия – бел. прев.), нямаше да има никакво анексиране на ГДР. Недоволните в Лайпциг щяха да бъдат обстреляни с „Градове“,  в Мюнхен щяха да влязат танкове – и готово. Никаква анексия. Всички са доволни.

Вчера, когато след заседанието на ПАСЕ председателят на руската Държавна дума сравни анексирането на Крим с „анексирането на ГДР“, човек можеше да си помисли, че чичкото се шегува. Но при завръщането на Сергей Наришкин в психиатричната клиника, където той има честта да е главен пациент, се оказа, че никой не се е шегувал.

Няма шега! Скоро ще се появи съответният законопроект и, ако наглите немци не мирясат, той ще бъде гласуван на всички възможни четения. Закон за анексията на ГДР – красота!

Разбира се, на председателя на руската Държавна дума може да му бъде изнесен урок по история. Може да му бъде разказано как изобщо е възникнала ГДР и как се е превърнала в нищо повече от институционално оформление на съветската окупационна зона в Германия.

Може да му се напомни, че въпреки този изначално окупационен характер на „първата държава на работниците и селяните на германска земя“, процесът й на обединение с ФРГ премина в пълно съответствие със законите на самата ГДР. И че част от този процес бяха първите в историята на ГДР истински парламентарни избори, на които победи партията, бореща се за това обединение.

Да се сравни тази чудесна история с Крим. С това, че партията на „руския свят“, оглавявана от Аксьонов, получи на последните преди анексирането избори в автономната република едва няколко процента от гласовете на избирателите.

Че никога не е имало никаква суверенна кримска държава, призната от международната общност, а когато я провъзгласиха за такава, даже не намериха време да питат кримчани трябва ли им такава държава или не.

Че депутатите от кримския парламент, които подпечатваха решенията на окупаторите, бяха събирани като стадо в сградата на Върховния съвет под дулото на автоматите – за това тия дни цветисто разказа на обществеността един от участниците в изнасилването на Крим – другарят Гиркин.

Че не е имало никакъв период на подготовка за провеждането на референдума за присъединяване към Русия – следователно, жителите на полуострова са били лишени от възможността да чуят алтернативни гледни точки. За разлика впрочем от жителите на ГДР, които са можели да сравнят позициите на привържениците на обединението с ФРГ и привържениците на запазването и реформирането на съществуващата държава.

Само че Наришкин съвсем не е невеж. Знае всичко това не по-лошо и от мен. А още по-добре знае историята на ГДР Путин, този „немец в Кремъл“, както образно го нарече един политолог. Впрочем сега на всички им е ясно какъв точно немец е той.

Думите на Наришкин и последвалите ги „законодателни инициативи“ са интересни не от гледна точка на оценката на нивото на образованост и адекватност на руския елит, а от гледна точка на разбирането за това какви са апетитите му.

До неотдавна изглеждаше сякаш Кремъл иска да се ограничи до присъединяването към Русия на Украйна, Казахстан и другите бивши съветски републики и до превръщането на балтийските страни и страните от централна Европа в своя зона на влияние, както бе по съветско време.

Сега се оказа, че Путин, Наришкин и компания искат да видят в тази зона на влияние още и източната част на Германия, незаконно отнета им от империалистите. За да си е всичко като при царя Йосиф Висарионович.

До ГУЛАГ останаха две крачки.

ukrainadnes.com
------------------------------------------------------------------------------